Българското кино има емблематични филми, превърнали се в легенди. Много от тях са направени преди 1989 г., но и днес наши филми печелят престижни награди по света. Как се правят качествени филми в най-новата история на страната и какви пречки срещат авторите им? Оказва се, че дори Законът за филмовата индустрия, който трябва да регламентира правилата, предизвиква спорове. Сред тези, които смятат, че подготвените промени в Закона не вършат работа са режисьорите. Трима изтъкнати представители на режисьорската гилдия в Съюза на Българските филмови дейци коментираха пред „Стандарт" нуждата от чисто нов закон, а не от козметични поправки. Своите идеи какво да съдържа той представиха Боряна Пунчева, Цветодар Марков и Ина Гуляшка.
Боряна Пунчева:
Проблемите, които създава Законът за филмовата индустрия не са новост. А държавното финансиране на българското кино е значително по-малко от задължителната квота. И въпреки успехите, предимно в международен план, в киното ни постоянно тлее пламъкът на скандала – блокират се сесии, провалят се планове, обвинения, обиди, шумни крамоли пълнят вестникарските колонки. Много сте маймуните на клона, казват познавачи.
И тъй като филмопроизводството у нас се управлява от слухове, преди време се чу, че шефът на НФЦ е организирал работна група, която твори дългоочакваните промени в нашия закон. След година и половина работа техният готов проект събуди във филмовите среди много възражения. Публикуваха се различни предложения за промени. Нашата режисьорска гилдия, в която членуват около 150 представители на професията, а и тази на кинодраматурзите, бяхме най-категорични – Законът за филмовата индустрия трябва да се напише наново. И причината не е само във факта, че този нормативен акт е преправян 18 пъти! Най-важното е с консенсус да се изработи друга философия на този документ, тъй като в момента той е обърнат изцяло към финансирането, администрирането, продуцирането. Загърбил е това, което наричаме „филм". Творческите личности в него– режисьор, сценарист, оператор и т.н. са в позицията на безгласни наемни работници. Ето защо предложихме и на министъра на културата и на Националния филмов център, в работната група, която прави проекта за промените, да влязат представители и на режисьорската професия. Да се направи публичен дебат на широка основа с оглед и подцененото в момента творческо начало в този закон. За съжаление, чуваемостта между филмовата общност и органите, които администрират процеса на филмопроизводство у нас, е нулева.
Цветодар Марков:
Чуваемостта трябва да е взаимна. Ето защо е добре да знаем позицията на Министерството на културата. Ние не сме врагове, искаме едно и също нещо – доброто на българското кино. Така че е хубаво да чуем и тяхното мнение и да видим къде има съвпадение и разминаване на позициите. Режисьорската гилдия и гилдията на кинодраматурзите искат съществени промени. За мен промяна само в закона за киното не е достатъчна. Трябва да се регламентират нещата и в законите за авторските права, за хазарта, за меценатството, за радио и телевизия. Да се създаде Фонд за киното. Така че ако на държавно ниво има желание нещо да се прави – нека да ни се каже. Трябва да има диалог.
Ина Гуляшка:
Не знам на кого му е хрумнало да фиксира определена бройка произведени филми в закон и така да се изчислява формулата на държавното финансиране. Абсурдно непознаване на международната практика. Финансирането е регламентирано като безвъзмездна държавна помощ , която се разпределя от директора на Филмовия център, който пък се назначава от Министерство на културата. Всички останали органи са консултативни и избираеми от нашите среди. Но консултативност на художествените комисии всъщност означава пълна безотговорност, тъй като те избират някакъв проект и след това никой не носи отговорност защо е избран тъкмо този. Не съществува възможност за реална оценка на всеки проект заради квотния принцип на съставяне на комисиите и заради зле измислените оценъчни карти. Така започва една битка между нас самите и проектите, които сме подготвили – а във всеки проект са вложени сериозни усилия и средства. Освен на държавната субсидия, която лесно се съкращава ежегодно чрез Закона за държавния бюджет, би трябвало да се разчита и на Фонд, без който не може да продължи да съществува киното. В действащия закон не е достатъчно обяснено и достатъчно защитено мястото на тези, които реално правят филмите – режисьор, сценарист, оператор и т.н. Продуцентът би трябвало да осигури финансирането на проекта. Има обаче разбъркване на разбиранията кой какво място заема в целия процес. Не е заложено признанието за творческата доминанта на хората, които реално правят филмите. Не са заложени принципите, по които да бъде проследено изразходването на държавната субсидия. Т.е. има две писти, по които трябва да се работи. Първата се отнася до ролята на авторите на филмите, които да бъдат поставени на техните реални позиции във филмопроизводствения процес. Втората писта е за създаването на точен контролен механизъм за целесъобразността на изразходваните средства за финансиране във всеки един етап от цялостната реализация на филма. Такъв механизъм сега не съществува.
Боряна Пунчева:
Публичното говорене за нашите проблеми наложи в обществото впечатление, че хората от киното искат само и единствено пари. Факт е, че не се изпълнява член 17 от Закона за филмовата индустрия и това е кауза за цялата ни общност, за която ще продължим да се борим. Но например скандален е фактът, че относно работата на финансовата комисия във Филмовия център в Закона просто липсват правила и стандарти . А именно един нов и работещ нормативен документ ще гарантира както харченето на парите да е по правилния начин, така и качеството на контрола, който сега е абсолютно ала-бала. Има шанс да се преборим и с лобизма и с конфликтите на интереси, които присъстват в сега действащите правни норми . Иска ми се да вярвам, че новото правителство и новият министър на културата ще имат очи и уши не само за интересите на група хора, за които Законът в сегашният му вид е удобен. Вярвам, че ще поискат този документ да се създаде в дух на дебат и консенсус в нашата филмова общност . Казвам си - дано! Дано да бъдат създадени правилата , даващи възможност по-ясно да се назоват субектите в киното – да се знае кой какво прави, какви отговорности има, какви видове филми ще се правят , с какви бюджети. И разбира се – как ще се разпространява в цялата страна родното ни производство. И ако сега Законът е направен в името на парите, той трябва да съществува в името на киното. Трябва да се преструктурира и Филмовият център - и от една чиновническа административна единица да се превърне в творчески работещо средище , защитаващо интереса на киното и неговите автори.
Има какво да почерпим като опит и от румънския закон, и от унгарския и полския. И нека повторя - съществуващата работна група трябва да се разшири. В момента тя се състои само от продуценти. Ще е полезно в нея да влязат и режисьори, както и юристи - но такива, които имат реален опит в областта на киното.
Цветодар Марков:
В края на краищата нашата работа е да правим филми. Не е моя работа да правя закон – за това си има народни представители. Но ние работим с този закон и неговия правилник и можем да кажем къде са проблемите. Нашето мнение е важно и предложенията ни трябва да бъдат чути.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
