Каква е цената за твърд Брекзит

Каква е цената за твърд Брекзит | StandartNews.com

Андрей Георгиев, изпълнителен директор на Финансова къща "Логос-ТМ"

Британците гласуваха за напускане на ЕС. Но политиците се надяваха, че могат да построят някакъв заобиколен път, който хем да върви в посоката, начертана от избирателите, хем да не наруши твърде много спокойствието на естаблишмънта, минавайки през остри завои, големи дупки и хлъзгави участъци. Уви, политиците почти навсякъде и почти винаги предпочитат лесния път, но, оказа се, при Брекзит няма лек път. Тереза Мей, премиерът на Великобритания, го разбра най-после след шест месеца на лутане. ЕС даде да се разбере, че не е възможно британците да останат с единия крак в съюза, а с другия - на Острова, или, казано по друг начин, хем да се ползват от позитивите на свободния пазар, хем да не споделят разходите, емиграционния натиск и т.н. Затова в дългоочакваната си реч Тереза Мей просто потвърди неизбежното - това, което така или иначе пазарите очакваха – просто няма друг вариант, освен твърд Брекзит.
Борсовият индекс FTSE 100, бенчмаркът на Лондонската фондова борса, преживя най-тежкия си спад (-1,5%) от референдума насам, отчитайки неизбежните последици за икономиката от напускане на свободния пазар. В същото време британската лира отбеляза най-голямото си поскъпване спрямо долара от 2008 година (+2,6%), поддавайки се на сляпата надежда, че нещо може да се промени в бъдеще, след като Тереза Мей обеща, че сделката за напускане на ЕС ще трябва да бъде одобрена от парламента.
Вероятно лирата скоро пак ще започне да поевтинява, защото най-малкото и през тази година несигурността ще продължи да властва на пазарите по отношение на това как ще се трансформира британската икономика и ще успее ли да неутрализира в обозримо бъдеще загубите от Брекзит. Как ще се справи със задаващата се все по-висока инфлация, по-големи бюджетни дефицити, по-голям правителствен дълг, който вероятно ще се радва и на по-слабо благоразположение от потенциалните купувачи?
Прогнозите на финансовото министерство на страната ясно показват негативните ефекти и цената, която в краткосрочен и средносрочен план ще трябва да плати британското общество за решението си да напусне ЕС:
• Допълнителен правителствен дълг от 122 мрлд. лири за следващите 5 години;
• Бюджетен дефицит поне до 2020 година;
• Растеж на БВП от 1.4%, 1.7% и 2.1% за 2017, 2018 и 2019 година в сравнение с проекциите преди Брекзит за растеж от 2.2%, 2.1% и 2.1% за съответните години;
• Инфлацията ще нарасне от 0.7% през тази година до 2.3% и 2,5% през 2017 и 2018 година;
• Безработицата ще нарасне от 5% сега до 5,5% през 2018 година.
Съвсем логично неполитически обвързаните Английска централна банка и някои международни институции са още по-крайни в очакванията си за негативните ефекти от Брекзит.
Един от основните проблеми пред правителството на Мей ще бъде да договори за 2 години, както декларира, нови търговски и митнически споразумения със страните-членки на ЕС. Останалите европейски политици не изглеждат благоразположени към тези, които им развалиха спокойствието и ги изправиха пред нови вътрешни предизвикателства. Още повече, че ЕС има да губи доста по-малко, тъй като износът му за Великобритания е едва 3% от БВП, докато в обратна посока британската икономика изнася цели 12% от своя БВП, т. е. очевидно е кой има по-силните карти в тези преговори.
Не трябва да забравяме и страните извън ЕС, с които самият съюз има такива споразумения, от които Великобритания вече няма да може да се ползва и с които индивидуално ще трябва да преговаря тепърва.
Това огромно и съвсем нерутинно усилие на администрацията на Обединеното кралство трябва да стане в максимално кратки срокове, за да може икономиката по-бързо да се трансформира и да не изпада в безтегловност. Но практиката показва, че такива споразумения отнемат много години.
По-бързото лечение за болестта, пред която се изправя британската икономика извън ЕС, е в посока рязко намаляване на данъците, намаляване на регулациите, либерализиране и освобождаване на пазара и търговията, най-общо казано. Това може да се окаже дори дългосрочно предимство и фактор за успех, за повече конкурентоспособност, но едва ли това са си представяли гласувалите за Брекзит. Т.е. подобна политика на правителството може да доведе тежки политически последици за консерваторите на Мей. Самата Мей в речта си използва словосъчетанието „Глобална Британия" в опит да очертае новия път за страната, но по същество гласувалите за Брекзит не гласуваха ли за по-малко глобализация?
В тази нова обстановка като логичен сподвижник на Мей се яви новият президент на САЩ. Доналд Тръмп вече подкрепи британците и им обеща бързо и изгодно търговско споразумение. Китай и Индия също са потенциалните нови ключови партньори на Обединеното кралство. Всички те имат различни и противоречащи си интереси, а за ЕС пък е важно хем да накаже Великобритания, за да не си помислят други да го напускат, хем да не я губи като близък приятел. Така Брекзит и Тръмп в Белия дом са двата ключови фактора, които ще променят не само глобалната политика, но и глобалната икономика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай