- Господин Петров, в последния месец имаше палаткови лагери на родители с деца, които имат увреждания. Какво според Вас би трябвало да предприеме държавата?
- Държавата е по-скоро длъжник на тези деца. През годините поредните политики са били забравяни или отлагани, а в момента са само нагнетени до такъв тип действия. Майките са абсолютно прави да отстояват правата си и по този начин. По отношение на тези деца и българското образование е длъжник в много голяма степен - средата за тях не навсякъде е достъпна, допълнителните средства за учители, които работят с тези ученици, вече ги има, но все още не са достатъчни. Липсва и достатъчен брой преподаватели, които наистина да занимават тези деца и на практика да успяват да ги социализират. В този ред на мисли, имаме много неща, които да направим като държава, и може би това би катализирало политики, които в момента ги няма. А виждаме, че ги имат немалко страни, които биха могли да се похвалят, че са социални държави.
- Какви политики бихме могли да въведем допълнително спрямо децата с проблеми?
- По отношение на децата със специални образователни потребности България малко закъсняло предприе една мярка, която я имаше и в Европа - закри така наречените помощни училища, превърна ги в някакви центрове. Това беше българската иновация. Но като контрапункт в много чужди държави смениха тази политика, отрекоха я и всъщност върнаха помощните си училища, като паралелно с това запазиха и центровете за личностна подкрепа към децата. У нас сме оставили само въпросните центрове - времето ще покаже дали това би могло да бъде добра идея. Вероятно оставянето на помощни училища би било добър вариант, за да се насочат към тях децата по-скоро със средни и тежки увреждания. А за децата с леки проблеми е нормално да бъдат в класовете на общообразователните училища, но да имат един достатъчно висок единен разходен стандарт - така наречената "издръжка на ученик", с което да намалят броя на другите съученици. Например в Англия, ако в един клас има дете със СОП /специални образователни потребности - б.а./, това е достатъчно да намали класа наполовина и учениците да станат от 26 на 13. Но пък да може това дете да бъде наистина социализирано и приобщено.
- По отношение на изпитите и за това дали се налагат промени в тях, Вашият синдикат пусна няколко позиции. Какви промени са нужни според Вас?
- Нашата позиция е, че националното външно оценяване след четвърти клас в този си вид е безсмислено. То претоварва системата, но от него нищо не следва. Трябва или да се преосмисли, или да се отмени, или най-малкото да седнем и да говорим сериозно по този въпрос с министерството като социални партньори. След седми клас нещата стоят малко по-различно. Това е един далеч по-сериозен изпит, който съществува в немалко държави и е нормално да го има. Но тук виждаме и нещо, което не е дотам добро - изпитите са фокусирани към два предмета, а всички останали са в неравностойна ситуация. Губи се авторитетът на много предмети, губи се общото образование. Фокусът се насочва към два предмета, които биха дали според родителите шанс уж за по-добро училище. Но всъщност ние нямаме рейтингова система в средното образование, така че по-добрите училища са тези, които са нарочени да бъдат по-добри. А всъщност държавата е крайно време да се погрижи да няма такава война на големи и малки училища. Трябва да се построят нови образователни институции - училища, детски градини и изцяло да се постигне това, което е заложено в закона за училищното образование - до 2027 година да се мине на една смяна. Разбира се, ще има общини, които няма как да направят това, но трябва да имат стратегия как да бъде постигнато. За да може всяко училище да има една минимална норма на предлагане на качество и да няма такова голямо разделение в желанието на родителите за първи клас. По този начин можем да обсъдим и приема в първи клас - той се оптимизира тази година, но все още в София най-големият дефицит е това, че общината не пое отговорността тя да направи разпределението по образователни институции, а вмени тази отговорност на директорите. Оттам нататък вече търсим дежурния виновен - дали е директорът, дали регионалното управление по образованието, дали общината или министерството. В много градове като Пловдив, Варна и Бургас нещата си вървят много хармонично и без драми. Но безспорно, няма как да не похваля столичния кмет, че вече имат стратегия и започват строеж на четири нови училища, а следващата година със сигурност ще трябва да се продължи и с още четири, стига това да е във възможностите на бюджета. Но тук трябва да помогне и републиканският бюджет.
- Отдавна искате да бъде въведена оценка "Възпитание", което не се приема...
- Искаме я може би пета година. Това е една традиция, която преди време съществуваше до 1990 година. В момента тази оценка я има и в Полша, и в Румъния. Тя участва в образуването на бала. Тъй като напоследък обичаме да даваме за пример Финландия - те премахнаха тази оценка преди две години. Сметнали са, че вече няма нужда от нея. Ако ние сега я въведем, след десетина години ще можем да направим като финландците. Но сега сме далече и по отношение на дисциплината, и на възпитанието на децата. Правилникът на училището на практика съществува, качен е на сайта му, но оттам нататък родителят нехае. Разбира се, не слагам под общ знаменател всички родители, има прекрасни семейства, които си партнират с училището. Но ето, да вземем скорошния пример за отнетите деца на българско семейство в Норвегия. Там беше малко преекспонирана темата, но в България правата на семейството пък някак изскачат на прекалено челен план. В един момент правата на родителите са толкова преекспонирани, че детето губи своите детски права. В момента родителят може да спекулира със своите права по отношение на детето и неговото възпитание. И детето е големият губещ в този процес. Затова и се получават тези оценки. Вгледайте се само в скалите от точки на изпитите, чрез които се напасват оценките. На матурата миналата година 53 точки са били 4,20, а сега са 5,60. Едни и същи точки водят до различни оценки. Това означава, че ако ги няма предпоставките за тези оценки, някой ученик просто е уцелил шестица от тотото. Трябва да помислим не само как да приравним оценките от матурата, а и за текущите и срочни оценки, които напоследък редовно пренебрегваме. Да не забравяме, че до четвърти клас нямаме никакви оценки, което поставя детето в една "весела" ситуация да държи изпит в края на четвърти клас. Макар от това нищо да не следва и то да не остава да повтаря, за самото дете остава стресът. Имаме да променяме още много неща - например в сферата на избора на учебници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
