Неотдавна компанията на милиардера Илон Мъск „Спейс Екс" изстреля в космоса най- мощната досега ракета на име Falcon Heavy. Част от товара на супер ракетата е личният червен автомобил „Тесла" на Мъск, както и табела с гравираните имена на всички от екипа, работил по ракетата. Част от него е 23-годишният българин Орлин Велев – младши. Неговият баща е професор Орлин Велев, който работи в Департамента по химическо и биомолекулярно инженерство на North Carolina State University в САЩ. Той е роден в Пловдив, учи в България, а след това заминава за САЩ, където прави научна кариера. Пред "Стандарт" професор Велев разказва за постиженията на сина си и за собствения си път в Америка.
- Професор Велев, работата на сина ви в „Спейс Екс" предизвика голям интерес в България. Той знае ли, че има толкова голям интерес към него?
- Важно е да кажем, че в компанията „Спейс екс" има още трима учени инженери от български произход, от които синът ми е най- младият. Сред тях е Маргарита Маринова, която работи там от доста време. Както знаете, на всички тях не им е позволено да дават интервюта. Такава е политиката на компанията. Синът ми дори малко се притесняваше да не излезе, че той дава интервюта. Тези дни той беше много зает, защото имаше изпитания на проекта, по който работи. Така че не знам дали е успял да види, че е предизвикал такъв интерес.
- Как се случи така, че синът ви започна да работи в компанията на Илон Мъск? Какво представлява за него тази работа?
- Орлин започна работа в „Спейс Екс", когато беше на 21 години. Неотдавна навърши 23 и за много българи е изненадващо как толкова млад човек може да работи в такава компания. Ние като родители сме много горди с него, но това не е изключение за много семейства в САЩ, както и за много български семейства. Българите имат голям интерес към наука и обучение като професионални поприща. Ние познаваме много български семейства и всички те са изключително заинтересовани да изучат децата си. Дават мило и драго, както се казва на български, децата им да получат възможно най-доброто образование. Тук още от училище децата започват да изграждат биографията си, включително и нашият син. Когато първо се преместихме в САЩ, той видя, че ние с майка му много работим. Не сме упражнявали никакъв натиск върху него, но той според мен попи от нас този дух на усилена работа и желание да се издига професионално. Той завърши добро училище, математиката му вървеше, започна да се интересува от роботика. Искаше да стане инженер по роботика и да прави роботи, което също е много перспективна област. Ходеше по олимпиади, дискусионни клубове и има награди от тези изяви. След това беше приет в няколко университета, получи престижна държавна стипендия. Той избра университета „Джорджия Тех", който не е много далеч от мястото, на което живеем в Северна Каролина. Избра този университет, защото искаше да е самостоятелен, но и да не бъде много далеч от семейството. Така че отиде в Атланта като студент по машинно инженерство. Идеята беше да специализира машинно инженерство и компютърни науки, за да се занимава с роботика. Докато беше там имаше висок успех, беше избран в ръководството на техния клуб по роботика, което е престижно за студент. Започна стаж, което за САЩ също е важно - за да те вземат на работа, трябва да покажеш не само добър успех, но и практически постижения. Първите му два стажа бяха в „Джон Диър", която е много добра компания, по- традиционна. След това получи покана за стаж в „Спейс Екс", изкара го, върна се, завърши с ускорени темпове, един семестър по-рано. Въпреки че два семестъра беше на специализации, завърши по-рано. След това беше поканен отново на стаж в „Спейс Екс", като междувременно той кандидатства за докторант по компютърни науки в „Джорджия Тех". Беше приет и не само това, но и получи много престижна държавна стипендия от Националната фондация за наука на САЩ. Продължи в „Джорджия Тех" с компютърни науки, като идеята бе да се специализира и в инженерство, и в компютърни науки, така че в бъдеще да прави роботи. Но междувременно в „Спейс екс" му предложиха да остане. Такава оферта не се отказва и така той остана в Лос Анджелис и сега работи там.
- Значи смята да остане на постоянна работа в "Спейс Екс" и да не се връща към роботиката?
- Да, в следващите години кариерата му ще продължава там. От него зависи какво решение ще вземе в бъдеще. За един инженер в момента това е много добра възможност. В наше време всеки инженер в САЩ би мечтал да работи в две компании - „Тесла" и „Спейс екс". Те се смятат за най-съвременните и най-престижни компании. Не е лесно да се работи там, работата е много напрегната, работните дни са продължителни, очакват се резултати. Непрекъснато има изпитания, оценки на работата им. Не е лесно за един млад човек да работи такава работа, но той го прави с голям ентусиазъм.
- Каква беше работата му по ракетата "Фалкън Хеви"?
- Поради цялата тази конфиденциалност не мога да разкрия точно с какво се занимава. Работи по една подсистема на космически апарат, така може да се каже официално. Той има проект, свързан с определена система, която е свързана с космическата програма на „Спейс Екс". Има много инженери и всички имат определени задачи. Ракетата и цялата космическа програма е много впечатляваща. Вече се мисли за друго поколение още по- големи ракети, за полети до Марс, космическа капсула Дракон, която е бъдещето на космическите кораби. Всички тези неща се развиват в момента в „Спейс Екс" от млади специалисти като сина ми.
- Има ли интерес Орлин Велев младши към България? Говори ли езика?
- Да, той говори български, бих казал добре, но с акцент. Знае да чете кирилица, но никога не е писал ръкописно. Вече имаме българско училище в областта, но по негово време нямаше. Въпреки това той се научи да чете и да говори. Последните години бяха натоварени за него - училището, университета, "Спейс Екс". Помоли обаче, когато му дадат отпуска от „Спейс Екс", да се върнем в България заедно. Просто той е вече на възраст, в която има интерес да види от къде произхожда, каква е културата в България, къде е роден баща му. Аз съм роден в Пловдив, но семейството ми е от София. Ако успее да си вземе отпуска през лятото, ще се върнем точно с тази цел, той да научи повече. Той е бил няколко пъти в България като по-малък, но досега никога не е гледал на това като културно преживяване.
- Вие как взехте решение да заминете за Америка? Първите години бяха ли трудни?
- Аз съм учен и в САЩ имам доста добра кариера. Завърших аспирантура в Софийския университет при много добри и световноизвестни учени. Това, което исках да направя и го направих в голяма степен, е да започна независима кареиера. Аз се интересувах от нанотехнологии и по тази причина реших просто да продължа със самостоятелна кариера. Наистина, когато се преместихме в Америка, това беше доста рискован ход. Имах постоянна работа в Софийския университет, отказах я и се преместих в САЩ, синът ми беше на една година, но във всички случаи съм много доволен, че взех това решение.
Поех риск, но това е част от решенията, които всеки един човек трябва да вземе в един момент. Аз съм доволен, защото моята кариера се разви много добре. Жена ми също има своя собствена научна кариера, в момента работи за две малки компании, а синът ни отрасна в САЩ и също се реализира добре.
- Вие как се ориентирахте към вашата професия?
- Аз винаги съм се интересувал от наука и технологии, за това съм и много впечатлен от „Спейс Екс" в наше време. Разбира се, в онези години в България това, което човек можеше да направи, е да завърши и да започне аспирантура, но във всички случаи този дух от това време да се обучат децата и младежите в наука и технологии пак го има и младите хора продължават този дух. Това дава добри шансове за българската нация.
- Имате ли желание да се върнете и може би да преподавате на български студенти?
- Честно казано не очаквам такъв вариант. Аз поддържам много добри връзки с моите колеги в България. Когато се върна в родината си, изнасям семинари в Софийския университет, но аз вече имам кариера в САЩ. Науката е така направена, че човек има група, с която работи и не може да се мести толкова много. Така че по-скоро е възможен вариант за сътрудничество, отколкото за промяна на кариерата обратно в България. В наше време за младите българи има много възможности за професионална реализация, но науката и технологиите са едно от много важните бъдещи направления. Едно от най- интересните неща за Илон Мъск е това, че той направи космическите пътувания „cool", казано по американски. Младите хора сега са много впечатлени от това и искат да станат инженери. В България има много добри и много интелигентни млади хора. Надявам се повече от тях да бъдат привлечени към подобни насоки, защото това е важно и за бъдещето на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
