Емил Радев: Прането на пари в света е между 2% и 5% от глобалния БВП

Емил Радев: Прането на пари в света е между 2% и 5% от глобалния БВП | StandartNews.com

Анализ на Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП

Прането на пари в световен мащаб се изчислява между 2% и 5% от глобалния БВП или около 1-2 трилиона щатски долара годишно. В същото време обаче, по данни на ООН по-малко от 1% от незаконните финансови транзакции са засичани и изземвани от компетентните органи. Едновременно с това, с увеличената терористична заплаха над Европа, все по-засилената връзка между организирана престъпност и терористични организации, както и осъзнатата необходимост от прекъсване на финансовите потоци към терористични организации, превръщат борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризъм в приоритет за правителствата в Европа и по света.

През последните години редица международни инструменти за сътрудничество в тази сфера се фокусират върху дейността на банките и финансовите институции и по-точно как техния начин на работа и вътрешни процеси да бъдат подсилени така, че да не допринасят към прането на пари или финансирането на тероризъм. Престъпленията обаче се променят - техните извършители използват нови подходи благодарение на появата на онлайн плащания, електронни валути, предплатени карти, произведения на изкуството, за да направят черните пари бели. Поради това се появи и разбирането, че всички организации, подпомагащи финансови транзакции, вкл. галерии, застрахователи и доставчици на услуги за дигитални плащани, трябва да попаднат под обхвата на законодателство за борба срещу прането на пари и финансирането на тероризъм.

Европейският съюз е един от лидерите в борбата срещу прането на пари в международен мащаб. Още от края на миналия век съществува европейско законодателство - т. нар. директива за борба срещу прането на пари и финансирането на тероризма, но то непрекъснато се изменя, за да отговори на новите предизвикателства. Дори в момента текат преговори по нови изменения на директивата, като аз съм част от преговорния екип на Европейския парламент. Тези нови изменения се налагат по малко от две години след последните промени заради начина, по който новите технологии навлизат във финансовата система, както и използването на международните пазари за петрол и антики от Ислямска държава за нейното самофинансиране. Целта на ЕП е този път да създадем законодателство, което не само да води до наказания, но и да предотвратява появата на нови начини за пране на пари, т.е. законодателство, което да позволи на властите да са с една стъпка пред престъпниците и терористите.

Сред предлаганите промени са виртуалните валути да бъдат по-строго контролирани и да попаднат под обхвата на директивата, за да не се превърнат в нов начин за финансиране на тероризма например, особено в контекста на т. нар. тъмна мрежа. За първи път се въвежда и общоевропейско определение на „виртуална валута", което ще улесни работата и сътрудничеството между правораздавателните органи в ЕС.

Също така се предлага създаването на регистри за действителните собственици на компании и на тръстове, до които ще имат достъп т. нар. звена за финансово разузнаване и компетентните органи. Тези регистри ще гарантират, че властите знаят кой седи зад дружества и тръстове и те не се използват за укриване на данъци, пране на пари или финансиране на тероризъм под претекста на извършвани бизнес дейности. Изключително важен е фактът, че тези регистри ще бъдат взаимосвързани в целия Европейски съюз, което ще улесни работата на компетентните служби при разследването на трансгранични случаи на пране на пари в няколко държави-членки.

Нововъведение е и създаването на автоматизирани и централизирани регистри, които да позволяват установяването на самоличността на титулярите на банкови и платежни сметки, а аз лично настоявам и сейфовете да бъдат включени в тези регистри. Така ще бъде видимо за компетентните органи кой колко сметки в коя банка има и съмнителните транзакции ще бъдат по-лесно проследени за целите на разследванията на пране на пари.

Освен това дейностите на Ислямска държава са доказателство за това как международните пазари за произведения на изкуството и антики също се използват за пране на пари и финансиране на тероризъм. Затова с моята колежка и дългогодишен приятел на България Моника Холмайер настояваме този вид търговия, както и търговията с ценни метали, злато, диаманти, също да попаднат под обхвата на директивата. По този начин се надяваме да запълним съществуваща дупка в закона, която се използва доста умело от терористи за финансиране на техните дейности.

За да бъде ефективна борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, обаче, е необходимо всички държави-членки и техните правоохранителни органи да имат еднакво разбиране за този вид престъпление. Затова, след като дълги години ЕС нямаше общ подход, Европейската комисия предложи в края на миналата година минимален набор от правила относно определянето на престъпленията и санкциите, свързани с изпирането на пари. По този начин ще бъдат отстранени пропуските с цел да се попречи на престъпниците да се възползват от различията между националните правила. По-точно, ЕК дефинира „криминално деяние" като криминално участие в извършването на престъпления като участие в престъпна хрупа, тероризъм, трафик на хора и мигранти, трафик на наркотици, трафик на оръжия, корупция и др. Отново с оглед на развитието на технологиите и за разлика от съществуващите досега международни препоръки, ЕК включва за първи път в подобен списък киберпрестъпленията като криминално деяние.

Държавите-членки трябва да гарантират, че следните деяния са наказуеми от наказателния кодекс, когато са извършени предумишлено: замяната или прехвърлянето на собственост, която е придобита от престъпна дейност; прикриването на истинския произход/собственост/местоположение/движение на собственост, за която се знае, че е придобита от престъпна дейност; придобиването, притежанието или използването на собственост, за която се знае в момента на получаване, че е придобита от престъпна дейност.

За разлика от досега съществуващата законодателна практика по отношение на наказуемостта на тези престъпления, обаче, ЕК предлага вече да не е необходимо установяването на предишна или едновременна присъда за престъплението, в следствие на което е придобита собствеността. Няма да е необходимо и установяването на самоличността на извършителя на престъпното деяние, в следствие на което е придобита собствеността. Не на последно място, няма да е нужно установяването и дали криминалното деяние е извършено на територията на друга държава-членка или в трета страна, стига това престъпление да е наказуемо в държавата на извършване и в държавата, прилагаща европейското законодателство. Всички тези предложения са от изключителна важност, защото ще улеснят борбата срещу прането на пари и най-вече сътрудничеството между съответните органи в рамките на Европейския съюз. По този начин борбата срещу прането на пари, което е често свързано с извършването на нелегални дейности в повече от една държава-членка, ще стане още по-ефективна.

Разследването на случаи на пране на пари и финансиране на тероризъм е само една страна от целия процес. За да бъде завършена правната рамка, трябва да бъдат предприети мерки какво да се прави, когато са установени финансови активи. Затова Европейската комисия излезе с предложение за регламент относно взаимното признаване на решения за замразяване и конфискация на активи от престъпна дейност. Този регламент ще осигури един единствен правен инструмент за признаване в целия Европейски съюз на решенията за замразяване и конфискация на активи. Ще бъдат разширени сега съществуващите правила относно трансграничното признаване, като ще бъдат включени конфискацията от други лица, свързани със съответния престъпник, например членове на семейството, както и конфискацията в случаите, в които няма осъдителна присъда поради смърт или бягство например. За първи път се обръща специално внимание на правата на жертвите – в случаи на трансгранично изпълнение на решенията за конфискация, първо жертвата ще получава обезщетение преди държавата, нещо, което досега не е било предвиждано в европейското законодателство.

Предложенията на Европейската комисия тепърва ще бъдат обсъждани от Европейския парламент и Съвет и съответно ще мине поне една година преди да бъде актуализирано европейското законодателство за борба срещу прането на пари и финансирането на тероризма. Въпреки това вече е поставена основата на по-силна регулаторна рамка в целия ЕС по отношение на този вид престъпление, което е доказателство, че държавите-членки и европейските институции са непреклонни пред борбата срещу прането на пари.

За да има успех законодателството, обаче, е важно то да бъде приложено на практика. Това зависи не само от работата на правоприлагащите органи, но и от сътрудничеството, оказвано от банковите и другите институции под обхвата на директивата. Те са тези, които трябва да докладват на правоприлагащите органи за съмнителни финансови транзакции, да проверяват за данните на своите клиенти при съществуване на съмнения, да предоставят нужната информация на разследващите при наказателни деяния.

С други думи – за да бъде ефективна борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма е необходимо всички ние – политици, бизнес, правоохранителни органи и гражданско общество да прилагаме закона и най-вече да си сътрудничим и обменяме навременна информация.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай