Любимото занимание на българските политици е да се самоубиват със собствените си думи. Тяхната храброст стига дотам.
От 1990 година до днес през парламента са минали около 1800 души. Едва ли помните и два-три процента от имената им, което прави петдесетина човека. От тях пък трябва да се отделят ония, които се помнят заради тяхната одиозност и кресливост, производителите на дивотии и измислици - и остават още по-малко. Умните гласове поначало в онази среда нямат голям шанс.
Във Великото народно събрание попаднаха двайсетина интелектуалци, но никой от тях не бе разбран, дори не искаха да ги чуят. Кой ще иска да слуша Джурлата - прекрасния художник Георги Баев от Бургас, който си беше истински бунтар и дори хулиган. След негово участие във "Всяка неделя" (1983) запалиха ателието му още преди Баев да напусне студиото ми. По-късно Блага Димитрова написа по този повод стихотворението "Балада за кладата". А пък Баев направи с някои от полуизгорелите си картини изложба на "Шипка" 6, която имаше огромен успех. Властите се примириха с този дързък жест. Джурлата говори много рязко в "Събеседник по желание" за някои грехове на соца и си плати цената. И какво - да стои този човек в парламента - беше депутат от СДС, това означаваше всеки момент самият той да запали някой пожар срещу глупостта и политическата баналност. Неуютно се чувстваха и Радичков (от БСП), който напусна, а сърцераздирателната му реч бе изпратена напълно равнодушно, и Кольо Георгиев, Георги Мишев, Светлин Русев и др. На политическите конструктори им
трябваха празноглавци и дори песоглавци
и така постепенно процентът на номиналните типове нарасна застрашително.
Имаше и прекрасни оратори като Дертлиев, на който му извъртяха мръснишки номер - бил казал, че ще беси комунистите по стълбовете, та той за първи път изпита затруднение как да опровергава тази отвратителна лъжа, съчинена от един ляв писател. Имаше и артистични изпълнения, иначе съвсем традиционни за западната демокрация - например проф. Чирков разпита от парламентарната трибуна кандидата за председател на Народното събрание акад. Тодоров - интересуваше се дали е здрав. Смяха се в залата, но този интерес никак не беше излишен. Сега повечето от депутатите още на входа трябва да ги питат как са, и то всяка заран.
Процентът на анонимниците непрекъснато нарастваше, но те все пак бяха за предпочитане, а и изглеждаха по-невинни в сравнение с породата на кресльовците, понеже рядко напускаха убежището на своето мълчание. И те намазваха филията си дебело, но поне го правеха тихомълком. Бях смаян, когато научих, че едно абсолютно безличие от мъртвородената царска партия бе успяло да приватизира половината площад на един провинциален град. Кой знае какви услуги е правила тази мравчица, за да й позволят това. Но и подобно нещо се търпи, защото поне не беше казала дори и две думи в парламента. За разлика от репродукторите, които са включени на денонощен режим.
Те са най-кресливи, между тях има и хора, които не се свенят да газят из жаравата, в която се изпепеляват собствените им думи. Един от тях е Янето - на тази нестинарка очевидно й доставя удоволствие да танцува там, където горят довчерашните й истини, изговаряни с плам.
Пристъпва върху овъглените си истини
и вече говори съвсем друго.
Днес е ясно, че всичко, което Янето е казвал от 1999 година насам, а и няколко месеца преди това за Бойко и Цветанов, вече изобщо няма значение и стойност за него - хайде в жаравата, и толкова.
В това негово словесно преобръщане няма никакъв преход - днес казваш едно, утре съвсем различно и изобщо не се притесняваш. Дори ми се струва, че подобни политически актьори не се замислят за последиците от това пагубно преобръщане, може би вече са напълно отчаяни и само се надяват да оцелеят по някакъв начин, нищо повече. Но поведението на подобни нестинарки е пагубно за обществения слух.
Когато днес Янето говори толкова страстно в защита на Бойко и особено на Цветанов, на пръв поглед може да ни се стори, че им нанася непоправими щети. Никак не е добре хора от подобен ранг да бъдат ослюнчвани от ренегати на истината, престижът им отива по дяволите. Не може да се създаде ефективен мит за някой държавник, ако го ухажват и славословят дребосъци. Людмила Живкова направи немалко, за да откъсне българската култура от стандартите на Кремъл, това е факт. Никога по-рано в България не са идвали толкова забележителни световни фигури - това беше едно интелектуално НАТО, ако ми позволите подобно сравнение. Обаче митът за Людмила изобщо нямаше да се състои, а и образът й отдавна щеше да избледнее, ако не го създаваха много опитни и успели в собствената си кариера хора, някои от тях със световно признание.
Биха ли искали Бойко и Цветанов да имат адвокат като Янето? Докато мислят върху този въпрос, нека се вгледаме в последното издание на "На 4 очи".
Цветанка беше доста настъпателна, пласира немалко точни въпроси и в същото време бе и достатъчно сдържана, за да се усетят добрите й качества, които тя често удавя с припряна словоохотливост.
Ако човек никога по-рано не е виждал Янето, той щеше да му се стори много уравновесен, спокоен и търпелив, сякаш е взел тройна доза реланиума, с ясен език и запетаите ги поставяше на правилното място. Дори се позоваваше на Господ - "Слава Богу!", каза той на едно място. Но бързо стана ясно, че има предвид Бойко, и извади голямата четка - за същия Бойко, за когото говореше безумия само преди броени месеци. И толкова разпалено защитаваше, дори без нужда, Цветанов - бил 4 денонощия в село Бисер и пр., че сякаш Цветанов наистина бе виновен. Хвърляше предишните си клевети за този човек в жаравата - и колкото повече се палеше, толкова по-малко му е вярвал зрителят. По някое време, увлечен от нестинарския си танц, Янето рече: "Това, което прави опозицията, са едни жалки ходове, една мимикрия..." И продължи: "Политическата класа в парламента си играе някакви игрички, които са елементарни."
В този момент се запитах дали не са направили Янето някакъв таен председател на ГЕРБ? Но после се сетих, че всъщност да се изплюеш върху собствените си думи е най-лесното нещо за българския политик.
Някои са в състояние
да се изплюят
дори и върху собственото си лице!
Как го правите, бре? Питал съм ги веднъж, но не получих никакъв отговор.
И все пак - биха ли искали Бойко и Цветанов да имат такъв адвокат?
Сметката им е друга, и е доста проста: подскачанията в жаравата на Янето ще направят в аванс несъстоятелни повечето критики към тях - щом най-яростния им обвинител се оказа с второ - тайно, сърце, лудо влюбено в тях, какво да кажем за останалите.
Не са го наемали, това не е нужно, той сам се е натрапил - но поне им е весело с него.
Трябваше да го вземат в село Бисер - този, който щеше да уволнява Бойко. Какво ли щяха да си кажат страдалците там? Най-вероятно нищо, те са по-омерзени от нас от подобни факлоносци на истината. Факлоносец? - веднага зачерквам тази дума, извинявайте. Тичка с клечка кибрит в ръка, нищо повече.
По някое време Цветанка попита: "Вие защо съдите Цветанов... ще продължавате ли да го съдите?"
Върнете се към този момент, той е приблизително на петдесетата минута от началото на предаването. Ако направите стоп-кадър на лицето на Янето, ще знаете как изглежда един български политик, когато не говори истината. Запомнете това изражение и след това може би по-трудно ще ви пробутват в политическия супермаркет развалена стока с изтекъл срок.
Цв. припомни на Янето и фразата му за "милиционерския ботуш, който ни гази". Крилата фраза - обаче ако е вярна, изглежда, този ботуш е стъпил върху змийското езиче на нестинарката.
Разбира се, всеки човек има право на развитие, на промяна - стига обаче тя да не е толкова рязка, за да не изглежда като налудна. И при всяко положение трябва да се извършва по на хладно, далеч от жаравата.
Цветанка имаше добър ден. По някое време спомена, че била за "разбулването на тайните". Това не е толкова лесно обаче - специално тайната на преобръщането беше сръчно кодирана още в първите дни след промяната през 1989-а.
А освен това и до днес нашите политици дори и представата за себе си не могат да запазят непокътната за по-дълго време.
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".
Влез или се регистрирай за да коментираш
Условия за писане на коментари Коментирай