Българинът е вечният специалист по всичко - написах го и паметта ми веднага извика образите от едноименния филм, който бе разкошен за времето си. Но не героят на Апостол Карамитев, а този на Калоянчев, който се усукваше около него, нисичък симпатяга по потник, все се хилеше без повод и от време на време се почесваше по задника - изобщо притеснения тепегьоз/нахалник, за който и друг път е ставало дума.

Ако сме взискателни към себе си - и то само с една стотна от претенциите ни към околните и особено към държавата, България щеше да се превърне в друго място за живеене. Държава пак нямаше да стане, но както и да е.

Особено взискателни са някои герои от телевизиите - ох, всезнайковци сладички! Всичко винаги им е ясно - само дето собствената им работа нерядко прелива от неточности, преувеличения и пристрастия. Пристрастията са тяхното любимо лакомство.

Сега - понеже гракнаха за самоубийството на отрепката от Перник - не е лошо да си припомнят колко пъти точно пред очите им се е самоубивала Истината, и то заради собствената им некадърност или несправедливост. А някой беше казал, че отделната, дори малка несправедливост е заплаха за общата справедливост, в която би трябвало да сме се приютили.

Гледах веднъж епизод от сериала "От местопрестъплението: Маями" и се натъкнах на нещо невероятно. Разбира се, филмът е чудесен, той е замислен като апология на възможностите на съвременната криминология, в това е и неговата превантивна роля - няма смисъл да извършваш престъпление, защото, тъй или иначе, няма да се измъкнеш.

Това е и мотото на сериала: "Ние сме господарите на уликите - а улики винаги остават". Хубаво, браво на Хорейшо и екипа му.

Обаче в епизода, излъчен на 14 октомври миналата година, имаше нещо наистина смайващо. Вероника, една от епизодичните героини, се блъска с автомобила си в пожарен кран на оживена улица, студената вода й причинява хипотермия и тя изпада в мнима смърт. След време се събуди в хладилен шкаф в залата за аутопсии, започна да блъска по вратата му и изкара акъла на прелестната патоанатомка Алекс!

Сетне парамедикът обясняваше, че апаратът му за ЕКГ бил развален, но той бил проверил други показатели и затова я обявил за мъртва!

И това се случва в сериал, който щедро демонстрира фантастични технически нововъведения. Веднъж наш полицейски началник раздразнено отпъди една по-нахална репортерка, като й рече: "Е, ние не сме като Хорейшо!" Освен ирония в думите му имаше и известна болка. И с пълно основание - условията, в които работят нашите криминалисти, са толкова невзрачни, че екипът на Хорейшо Великолепния не би издържал и половин смяна тук, всички вкупом щяха да си хвърлят оставките на министър Цветанов.

Лесно ще се съгласим - и това ще е рядък случай на единодушие, че като цяло телевизионното поприще ни предлага немалко примери на несръчност и примитивност, а нерядко и на уродливост. Но тъкмо от телевизионния екран непрекъснато укоряват полицейската работа. И на какво отгоре са толкова придирчиви?

Имаме великолепни следователи и криминалисти, винаги сме ги имали, но те вече нямат желание да участват в публичните дебати, само тихичко се подсмихват отстрани. Сега са на мода психолозите, но те пък почват да ми изглеждат като ония кокони, които охотно обясняваха фалшивите перипетии в "Биг Брадър" - сякаш там имаше какво да се обяснява, всичко можеше да се изчерпи с пет думи: "Тия хора са инфантилни преструванковци".

Някакъв изверг се бил самоубил - е, и? И за него ли да плачем сега? Никога не сме доволни. Ако онзи не беше свършил единствената свястна работа в живота си, щеше да полежи десетина години в затвора, а може и по-малко, и сетне отново да даде път на Злото в себе си, това е сигурно. Извинявам се, но и горките родители също би трябвало да са донейде доволни, ако нещо изобщо вече може да ги утеши - все пак оня получи истинско възмездие, а не приблизително, както винаги се случва у нас.

Хайде сега пък да накажат полицаите - след като медиите ги наритаха с думи. Там винаги се правят на осведомени, макар че прозорливостта им не надхвърля нивото на уличната клюка. Хубаво, правете се на не знам какви си, макар че и вие не знаете точно какви сте - а после ще продължавате да чукате по стените на хладилния шкаф, който всички обитаваме.

Отвратителен е начинът, по който винаги се нахвърлят върху полицията и прокуратурата. Те пък тъй и не схванаха нещо пределно елементарно: да държат на един изстрел разстояние медийните нахалници. Предпочитат все да се обясняват и да се обясняват, този безсмислен театър им е много интересен. Така и не се научиха да се държат недостъпно - не знам у нас да има местопрестъпление, което да не е изорано от медийните носорози.

А те винаги търсят под вола теле, винаги съчиняват някакви конспирации - има хора, които са се специализирали в това може би защото самите те са резултат от някаква биологична конспирация. Сега остава да внушат на клетите родители, че това самоубийство е нагласено, за да се прикрие нещо друго, всеки момент ще започнат с тази глупост, нямат никаква милост към скръбта, единственото, което ги интересува, е сензацийката, а тя почти винаги се оказва измислена и затова жалка и вонлива.

И в това човъркане нямат никаква милост, те и трупове биха пребъркали само и само да получат своите 30 секунди слава.

Коя телевизия отдели дори една минутка за майката на убитото българче в Катуница, когато тя обясняваше защо е отпъдила един особено нахален телевизионен екип? Нито една. Ония се били настървили на всяка цена да покажат тялото на детето й - и заради това тя ги отпратила. Те дори не се научиха да не измъчват близките на жертвите - и все говорят за "трупове", а не за тела, и все се нахвърлят да ги покажат. Понеже си имат добри примери - подхвърлиха ни содомизирания Кадафи, преди това Обама гледаше как убиват бандита Бин Ладен, а по-рано видяхме прелестно филмче за обесването на Саддам Хюсеин - с по една ядрена в бомба в ръка. Всеки келяв репортер у нас мечтае да получи точно такъв подарък от Съдбата, не по-малък. Той не иска да открие нещо смислено - някаква слънчево петно в калната локва, а главата на поредната жертва.

Сега предполагам, че мнозина завиждат на късмета на следовото куче Гаро, което откри тялото на пернишкото момиче, сигурно мечтаят да са за един ден като този Гаро, да са на неговото място, да бъдат нахранени лично от премиера. И му завидяха за пържолките, макар че доста от тях, мога дори да им изредя имената, вече си получиха пържолките от същия Бойко и бяха щастливи от това.

Не е възможно да открием искрено състрадание към жертвите у хора, които са винаги на разположение на бандюгите, тяхното състрадание е фалшиво. Един временно известен водещ системно разговаряше с подсъдими, за да докаже колко са вятърничави полицията и прокуратурата. Друг любвеобилно транслираше ценните напътствия на човек, обвинен за крупни престъпления. Известна репортерка се опитваше да разубеди важен свидетел на обвинението, при това поставен под закрила, и да ни внуши, че показанията му са фалшиви, понеже по този начин той обслужвал интересите на конкурентна банда. Много рядко някой се изправя пред влиятелен човек от престъпния свят и опровергава твърденията му, дори не се сещат за това - като изключим Васил Иванов от Нова телевизия, навремето и Даниела Тренчева си беше сложила главата в торбата, "Код Криминално" и "Хрътките" също дават добри примери. Истинска смелост проявяват обаче немалко репортери от печатните медии, най-последователен, дори безразсъдно храбър е Димитър Златков от "Уикенд". Повечето телевизионни репортери по-скоро биха се самоубили, отколкото да оповестят някои от неговите разкрития, те се държат предимно като милосърдни сестри на бандюгите.

Сами можете да си направите списъка на ония - и той няма да е никак малък - които се влачеха на колене по именията на хора от ъндърграунда и там послушно ги интервюираха.

Наскоро се опитаха да реабилитират дори известния бандит Ганеца, който стреляше по полицаи в центъра на столицата и бе ликвидиран след диво преследване. Може би е време да се напише книга и за него - като новия Че Гевара на автокрадците.

Спомнете си и историята със сливенския банков бандит - и тогава се опитваха по-скоро да прозрат нещо в мътния му разум, отколкото в ясните правила на закона. Някои идиоти и подписки правиха за него. Ами как стръвно защитаваха бандита, когото полицаите застреляха, понеже беше тръгнал да ги гази. Някои известни репортери са се превърнали в адвокати на бандити и дори не се стесняват от това. Непрекъснато говорят за корумпирани полицаи - но дали няма и корумпирани репортери, които в поръчковата си настървеност отдавна са се превърнали в инструмент за разправа с МВР. И затова полицейските служби са раздирани от недоверие и противоречия помежду си.

И отгоре на всичко, вълнуват се от самоубийството на един престъпник, и то когато всеки ден пред очите им ритуално да се самоубиват известни политици - с идиотските си словоизлияния или нахално безразличие към общата ни съдба.

И освен това винаги са алчни за големи обобщения. Всъщност единственото им занимание е да обобщават, и то на едро, винаги на едро, колко по-малко познават фактите, толкова по-усърдно си служат с обобщения. Изглежда, ние с вас сме пропуснали момента, в който е бил издаден президентски указ, че завинаги се отменя един от светите журналистически принципи: "Фактите такива, каквито са". На нашите герои обаче фактите им изглеждат постни и те с увлечение прилепват тлъстинка върху тях - синтетична естествено, някакъв медиен колаген, но какво от това.

Други публикации на автора
можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".