След призива на германския канцлер Ангела Меркел от лятото на 2015 г. към бежанците: „Елате ще ви приемем", миграционният въпрос се превърна в основен сегмент от политическите и дипломатическите акценти в европейското и глобалното пространство. За кратък период от време европейският юг се превърна в желана дестинация на мигранти от арабските и африканските държави. Публичното пространство се запълни с информации за големи количества хора, преодоляващи почти без проблеми акватории и държавни граници.
Продължава да процъфтява каналджийството, което се превърна в доходоносен бизнес с милиарди печалби, а „мечтаната обетована земя" Германия заприлича на огромен мигрантски лагер, в който институциите и отделните граждани се сблъскват с неидентифицирани (в повечето случаи) младежи, които открито демонстрират агресивно поведение, но с пълната увереност за тяхната безнаказаност. Нещо повече, мигрантите са убедени, че е задължение на германските власти да да им осигурят социална закрила, квартира, пари и спокоен обезпечен живот. Този неконтролиран като цяло процес
постави Европа пред няколко предизвикателства, с които тя трудно се справя
Първото е свързано с невъзможността на европейските и националните институции в ЕС да се договорят, но още по-важно - да осъществят ефективна програма за интеграция на пристигналите мигранти. Без резултат остава както осъществяването на програмата за разселване по квотен принцип, така и приложението на Дъблинското стпоразумение. Споразумението с Турция официално прекъсна огромния поток към Централна Европа, но никой не се наема да даде статистика за нелегално преминаващите българската и гръцката граници мигранти. Закриването на западния път намаля, но не преустанови този поток. Едва ли се нуждае от коментар непрекъснатият наплив от хора, които с риск за живота си преминават акваторията между либийския и италианския или испанския бляг. Европа се превърна в манна небесна.
Второто препятствие е обвързано с пълно отсъствие на адекватен диалог между пристигащите, в голямата си степен необразовани семейства с жени и деца, но най-вече млади мъже, и различните институции по пътя им към богатия европейски запад и север. Отпусканите от Брюксел и богатите държави финансови средства не винаги се използват по предназначение в първите страни от ЕС, в които пристигат мигрантите. Освен това през последните две години се засилва конфронтацията между държавите от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) от една страна, и Германия и Франция от друга.
Европа вместо да върви към консолидация и обща политика, все повече се фрагментира по важни за съществуването на Съюза въпроси като интеграцията на мигрантите, бъдещото еврочленство на Турция, Брекзит, социалния дъмпинг.
Третото препятствие е подчинено на засилващата се терористична вълна, която през последната година отбеляза кървави атентати в столиците и редица градове на Германия, Франция, Белгия, Англия, както и последния в Испания. Независимо от засиленото полицейско и военно присъствие по улиците на Европа атентатите продължават, а това
превръща континента в незарастващата рана
за която все още няма ефективно лекарство за лечение.
Четвъртото препятствие, което има своите стратегически измерения е засилващият се контраст между застаряващото европейско население и пристигащите млади, енергични, но необразовани мъже, които са далече от идеята за социализация и трудова интеграция. Възрастовата, но и цивилизационна, разлика все повече изпъква. Капсулирането на пристигащите, но и на съществуващите вече второ, трето поколение мигранти, от бившите колонии, в Централна и Западна Европа, все повече утвърждават тезата за невъзможност да се преодолее наслагваното с години, но претърпяло своя ренесанс през последните години положение на нетърпимост между европейските християни и войнстващите ислямисти.
Европейската толерантност с размити граници на търпимост и засилващата се арогантност и незачитане на християнските ценности, национални традиции и политическа система изправя европейската цивилизация през мрачна перспектива. Западът спечели Студената война, но е на път да бъде победен от една на пръв поглед неконтролирана вълна от мигранти от различни етноси, но с обща мюсюлманска вяра.
За пореден път България влезе в черната статистика на най-бързо застаряващата нация в Европа. Тя обаче е част от общата картина, в която богатият Запад, подлъган от идеята за евтината работна ръка от Азия и Африка, дава пари, социална сигурност и земя на тези, които ще прекроят Европа по свой образ и подобие, което няма нищо общо с изграждания през последните столетия свят на християнски ценности, идеи, стандарт на мислене и политическо поведение.
Непрекъснато в публичното пространство се лансират идеи за прекратяване на осъществяването на този апокалиптичен за Европа сценарий. Политиците се обединяват около различни декларации, експертите постоянно представят идеи как да се спре потока от емигранти в Африка или на подстъпите към Турция. Неоспорим обаче е фактът, че конфликтите в широкия Близък Изток са част от план, в който отсъства политическо решение на създадените проблеми. Съзнателният висок прираст на мюсюлманското население, както в Европа, така и в държавите от Азия и Африка, високият процент на младежка безработица, в резултат на бързо развиващите се технологии, изправя не само Европа, но и света, пред предизвикателство, за които човечеството като цяло не е готово, но вече се сблъсква с тях.
Измененията, които са резултат от действията на „Ислямска държава", на миграционната вълна и постоянните терористични акции може да се сравни със съдбата но Римската империя. В края на 4 век н.е. тя се разпада в резултат на постоянните набези на многобройните племена, идващи от Изток. Трябва да минат десетина века, за да може европейската цивилизация да се възстанови и да продължи да бъде водещ сегмент в променящия се свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
