Време е да изравним излитанията и кацанията

Време е да изравним излитанията и кацанията | StandartNews.com

Ако се научим да спазваме правилата, трагедиите ще са много по-малко

Белчо Цанев

"Единствената безспорна истина са некролозите."
Това беше написал преди години Радой Ралин.
Ралин, разбира се, не е прав. Има и други, много други безспорни истини. Но напоследък некролозите в България наистина станаха много. Почерня родината ни от тях. Облепихме я като с тапети открай докрай! И всеки ден към старите некролози прилепваме все нови и нови.
Едва сколасахме да погребем 17-те жертви от трагедията край Своге - и нова смърт ни зашлеви. Водач загина при инцидент на жп прелез край старозагорското с. Михайлово. Бързал човекът да премине през жп линията при спуснати бариери и задействан сигнал, та не един, ами два влака взели, че го ударили! За къде ли е бързал в надпревара с времето? Дали 4-5 минути - колкото държат затворен един жп прелез, наистина са били толкова фатални, че шофьорът е натискал газта, слаломирайки като Марсел Хиршер между спуснатите бариери? И за какво ли е решил да рискува живота си? Или се е нуждаел от поредната порция адреналин. Защото има и такива хора - които не могат да си легнат, докато не си вземат дозата, независимо какво: наркотик, алкохол, адреналин или дори някакво си хапче там - валериан и пр.
Ама асфалтът на завоя убиец край Своге не бил такъв, ами онакъв, мантинелата не отговаряла на тези и онези изисквания, жужи обществото. Сигурно. Не казвам, че асфалтът там е идеален, нито че мантинелата може да издържи напора на 20-тонен автобус. Но лично аз съм минавал по този път поне 30-ина пъти само след полагането на именно този асфалт - без никакви проблеми. А ако се опрем на статистиката, че всеки ден по този път минават над 3500 автомобила, и ги умножим по 730 дни от двете години след официалното му пускане в експлоатация - значи

на същото това място е имало поне 2 555 000 преминавания

Не искам и да смятам колко водачи са минали същия завой през двете години преди подписването на Акт 16. Е, като толкова е опасен този завой, защо там е катастрофирала тежко само една жена, която е убила майка си, а сега - и този фатален автобус?! Да, имало е още 20-ина катастрофи, но все леки, слава Богу!
Когато един водач е добре подготвен, когато вижда какъв е пътят и когато истински обича своите близки и ближни, той винаги се съобразява максимално с пътя и конкретните условия. По време на катастрофата в Своге валеше проливен дъжд. Ами ако например аз карах 40 души зад гърба си - бих отбил вдясно и изчакал отслабването или спирането на дъжда. Още повече, че по пътя се стичаха реки като Искър. За къде е бързал водачът на автобуса Григор Григоров? За оня свят или за затвора?! Защото, уважаеми читателю, дори и следствените органи и независимите експерти да успеят да докажат, че там, край Своге, въобще не съществува никакъв път, конкретният причинител на смъртта на 17 души и на раните на още 21 си остава същият Григор Григоров. Дори и съдът да го оправдае - и дай Боже! - как ще живее той до края на дните си след преживяното?
Ама фирмата била изправна, коментират всички. Е, автобусът не бил минал задължителния технически преглед 20-ина дни, не била изпратена и официална заявка за случайния превоз в ИААА - чудо голямо! На всичко отгоре и Григоров бил шофирал с малко по-висока скорост от разрешената, но тя едва ли е причина за инцидента, коментират всезнаещите. Сигурно е така. Но като погледне човек, то и всички големи беди през последните 3-4 хиляди години

са започвали все от някакви дребни инциденти

но в крайна сметка милиони са загинали заради една открадната жена или заради един убит престолонаследник, нали?!
Та затова се питам - дали ако превозвачът беше спазил стриктно буквата на закона, а водачът - знаците в този участък, то крайният резултат от тази екскурзия нямаше да бъде друг?
Питам се и още - ако в крайна сметка наистина пътят е 100% причина за трагедията край Своге, то и работещите бариери и сигнализации ли са виновни за ударената от два влака кола край Михайлово и смъртта на нейния водач!? Защото чух мнения, че на около 200-те пътници от влаковете, висели над 5 часа сред полето, "БДЖ-Пътнически превози" им е виновно, че не им било осигурило вода, храна и топли напитки или че не ги е извозило веднага. Като че ли БДЖ е длъжно да разположи "На всеки километър" павилиони с топла храна и напитки и само да чака на кого къде ще му щукне да прегази през линията пред преминаващите влакове!

Като започнах да пиша за катастрофи, спомних си и за двамата загинали с малки самолети пилоти през последните дни. А именно пилотите си имат един прекрасен девиз - да изравним броя на излитанията и кацанията. Та си мисля: колко хубаво би било, ако вземем да приложим този пилотски девиз на практика в живота!
Например - всеки водач да се старае да изравни броя на своите потегляния и нормални спирания!
Или пък всички строителни фирми да вземат да изравнят количеството на средствата, които държавата им е дала за ремонта на даден пътен участък, жп линия или мост, с вложените в тях! Тогава няма да има съмнения за качеството на асфалта или за здравината на колоните и пр.
А най-добре би било и ако всички вземем, та изравним количеството на знанията и уменията си с длъжностите, които заемаме. Не мислите ли? Колко шофьори вземат книжки с рушвети, а не знаят как се паркира между две коли, нито познават значението на знаците по кръстовищата!
Ех, мечти, ще рече някой.
Не, не са мечти! Само трябва да решим да го поискаме! Защото мечтата отпреди 100 години за "8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа почивка" отдавна е реалност. Реалност, но след борба. А за всичко в този живот трябва да се борим - както против корупцията и за безопасните пътища, така и за качествените дипломи, и за грамотните водачи, и за всичко останало!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай