Днешната бомба с великото преселение е заложена отдавна
Когато напускате родната си държава, за довчерашните си квартални съседи сте емигрант, а за днешните - имигрант. Проблемът с бежанците ескалира до момент, в който гласните пред миграцията отпаднаха. Мигрантите, търсещи убежище в ЕС идват основно от Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Етиопия, Сомалия, Еритрея, Нигерия, Мали. Тези държави си приличат по колониалното минало, движенията за независимост и преобладаващoто мюсюлманско население. Бърз поглед (без вторачване в привидно сложните, но действително бурни вътрешни противопоставяния) върху тяхното местоположение и най-новата им история открива причината за днешната бежанска вълна, а именно войната за съветското наследство.
След Втората световна война СССР използва антиколониалните настроения и ги облича в класова идеология. Износът на социализъм създава усещане за международна пролетарска революция, но
подозрително припокрива стратегическите вековни търговски пътища
Етиопия, Сомалия и Еритрея оформят т.нар. Африкански рог - западния бряг на Арденския залив, през който преминава петрола от Персийския залив към Европа и морската търговия с Индия и Китай. Първата военноморска база на съветския флот в залива е Бербера в Сомалия на "Другаря Сиад" (ген. Сиад Баре). В 1978 г. СССР предпочита Етиопия на "Червения цар" (полк. Менгисту) и строи базата Нокра. От 1993 г. Нокра се оказва в Еритрея, когато последната обявява независимост. На източния бряг на Арденския залив е Южен Йемен, където днес Сауадитска Арабия громи с американско оръжие шиитски бунтовници.
Тогава държавата се казва Народна демократична република Йемен, а съветският флот гради и поддържа базата Ходейда до обединението на НДРЙ със Северен Йемен в 1990 г. В 1977 г. е построена и военноморската база Триполи в Либия на полк. Кадафи. Тя просъществува до 2011 г., когато настъпва Арабската пролет (2010-2012), отнесла либийския "Лидер на революцията". Все още функционира базата Тартус в Сирия. Построена е с встъпването във власт на бащата на Башар Асад - Хафез в 1971 г. Изброяването на съветските бази би било само фактология, ако изключим, че през март 2014 г. Русия присъедини след референдум Крим, за да спаси военноморската си база в Севастопол, а през юли с.г. опрости 31 млрд. долара кубински дълг и обеща модернизиране на пристанището Мариел. Първото доведе до санкции, а
второто до дългоочакваното стопляне на отношенията САЩ - Куба
Но да се върнем в Сирия. Тамошният президент е председател на интернационалната Социалистическа партия за арабско възраждане (БААС). Другата държава, в която БААС управляваше, бе Ирак на Саддам Хюсеин. В Афганистан пък започна крахът на Съветския съюз и началото на ислямските движения. Трябва да се признае, че за разлика от западните империи, които освен необходимите им военна, индустриална и административна инфраструктури са строели по някоя църква и лицей за децата на своите служители в колониите, то СССР отделя огромни средства за социална инфраструктура - болници, училища, институти.
Съветските протекторати са светски държави, в които благодарение на пролетарската идеология жените добиват невиждани до тогава права. Това социално разточителство е една от причините Съветският съюз да загуби студената война. След нейния край стартира разпадът на социалните системи в доскорошните съветски съюзници. Под натиска на либерализирания световен пазар добивните компании са приватизирани и все по-малка част от приходите остават за местното население. То обеднява, лишено е от образование, но за сметка на това е добре въоръжено. За новата капиталистическа Русия бившите протекторати са добре разработени пазари за оръжие.
Средата е идеална за конфликти и ислямските екстремисти заместват червените революционери. Талибаните в Афганистан, Ал Кайда в Йемен, Боко Харам в Нигерия, туарегите в Мали. Там, където диктатори като Саддам, Кадафи и Асад успяват да удържат икономическа стабилност и вътрешното съпротивление, външни операции като "Шок и Ужас" и "Зората на Одисей" отпушват хаоса. Новият подход със Сирия отвори Кутията на Пандора. С появата на Ислямска държава и приятелските жестове, които демонстрират различните терористични организации една към друга, трябва да признаем, че резултатът от т.нар.
Износ на демокрация и Борба с тероризма е бежанско цунами и още повече тероризъм.
Още няколко изречения относно войната за съветското наследство. Оказва се, че тазгодишната вълна от азиатски и африкански бежанци има европяна на върха от мигранти от Албания (14 000), Грузия (8000) и Украйна (3900) по данни на Евростат. Войните за разпада на Югославия продължиха 10 години (1991-2001).
Имаше зъл диктатор (Милошевич), бомбени операции с гръмки имена като "Благородна наковалня" и международен трибунал за военни престъпления в Хага, който на 3 март. т.г. окончателно отхвърли и последните обвинения срещу Сърбия за геноцид. От всички участници сякаш албанците бяха най-облагодетелствани. Дадоха най-малко жертви, а получиха втора държава. Днес германският вътрешен министър Де Мезиер заявява, че е "недопустим и срамен огромният брой мигранти от балканските страни", визирайки Албания и Косово. Вярвам, доста хора биха му опонирали, че да сипеш бомби над Европа като през 1999 г. е далеч по-недопустимо и срамно. И да - събитията имат връзка. Колкото до Грузия и Украйна: има известна ирония, че тези демократизатори на Ирак и Афганистан сега мигрират рамо до рамо с бежанци от несъстоялите се демокрации.
Подценяван фактор за миграцията е интернет. Развитието на глобалната компютърна мрежа прави достъпа до информация все по-бърз и лесен. При това не само в развитите държави. Днес шведът и германецът с няколко клика могат да разберат, че Нигерия е 8-ма в света по добив на петрол (67 хил. барела дневно), притежава най-големите находища на природен газ в Африка, износител на какао и каучук, но е 11-та в света по детска смъртност, едва 25% от децата влизат в гимназия, 85% от хората живеят с 2 долара дневно, а средната продължителност на живота е 47 години.
Че Мали е трета в Африка по добив на злато (50 тона годишно), износител на памук, ориз, уран и диаманти, но е 4-та в света по детска смъртност, няма нито едно висше учебно заведение, а средната продължителност на живота е 52 години. По същия начин нигериецът и малиецът могат и разбират, че средната продължителност на живота в Швеция е 82 години, а в Германия - 81 г. И как да стигнат до там. Обезателно - не през България, защото "българите бият по-лошо от талибаните", както твърди мигрантът Ниамат Улла пред "Дейли Мейл". Бившият преводач на американските военни в Афганистан явно има база за сравнение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
