Поздравявам Корнелия Нинова и БСП за находчивостта им, че атакуват не слабите, а най-силните политики на правителството. Това заяви със своеобразния си хумор един от най-успешните министри на ГЕРБ – финансовият министър Владислав Горанов, чиито ресори се оказаха главните букви във финалните опорни точки на
червения вот срещу кабинета. Дългоочакваната парламентарна атака на социалистите бе описана в мотиви от 10 страници, които са любопитно четиво за всеки начинаещ редактор – много думи, малко факти. Подплатени с коментари на база всякакви социологически проучвания и гарнирани с журналистически разследвания от безспорния корифей в професията Елена Йончева. По болната тема на обществото – корупцията.
Много елементарно би било да очакваме усърдието на Нинова в подготовката на вота да се изяви само в журналистически неудобни въпроси на опозицията по време на своеобразната отчетна пресконференция на управляващите в залата.
Очаква ни нещо по- дълбоко
Прави впечатление, че от доста време лидерът на БСП говори с перифрази от цитати на различни исторически личности. Но в последния месец личи влиянието на един философ. Разбира се, не Ахмед Доган. Неговата коледно послание срещу социалистите най-вероятно я е накарала да се обърне към други мъдреци. Допаднал й един от най-ревностните опоненти срещу елитарността – Фридрих Ницше. Нека да видим как през неговите фрази звучат нейните обяснения.
Корупцията е другото име на есенното време на държавата.
БСП е убедена, че идва залеза на кабинета заради множество социологически изследвания, в които близо 80 % от българите(да не забравяме, че това е любим процент на БСП за цитиране) са категорични, че има корупция. Не че другаде няма. Но при нас била натрапчива – заради калпавата скъпа ограда по границата, роднинските назначения по места, некадърни управители, които източват НДК, порочните финансови схеми, с които крадат лекарства и ги изнасят в чужбина. Всички тези практики безспорно са уродливи. Но никоя от тях не се освети заради бдителността на БСП. Социалистите просто яхнаха вълната от общественото недоволство. Докато институциите правеха проверките, а партийните централи – рокадите, социалистите конкурираха журналистите с документални филми, международни разследвания и колоритни репортажи.
Покрай старта на евро председателството обаче поредицата от летни „гейтове" загуби актуалност. И това наложи
БСП да извади последния си коз – доклада за митниците
Който не умее да лъже, той не знае що е истина.
Поизтупан от 2015 година, докладът бе напълно подходящ за целта – да разклати финансовото здраве на кабинета. Удар по гордостта на премиера Борисов, че с увеличените приходи от данъци и митници, създава излишък, с който попълва непрекъснато отварящите се социални дупки в бюджета. Нищо, че прокуратурата и ДАНС обявиха еднозначно, че няма закононарушения, а предписаните мерки от службата са изпълнени изцяло. БСП успешно завъртя темата. За да принуди на вота ГЕРБ да се затрудни максимално с въпроса – как хем корупцията расте, хем приходите нарастват?
Има две правила в живота. Не се тревожи за дреболии. Всички неща са дреболии.
Ако номерът с атаката по доклада на митниците се окаже неразбираем за хората, БСП отново ще се върне към любимите теми - оградата и санирането. При тях каквито и да са отговорите, въпросите са константа и палят обществото. Няма значение дали заради природните условия или заради калпаво строителство, важното е, че оградата се руши. А това, че миграционният натиск клони към нула, е само заради строгите мерки по границата след филма на Йончева.
И най-силният между нас често няма сили да стори това, което най-много може.
Санирането е гордост на ГЕРБ, но дюшеш за опорните точки във вота на БСП. Каквито и да са ползите – по-добра изолация, по-малко пари за парно, по-добра естетика, има голям грях – тези, които строят най-евтино, не са червени фирми, те са близки до роднините на ГЕРБ.
Не трябва да се прощава на тези, които не могат да прощават.
Каквото и да говорят БСП за корупцията по време на вота, никой не може да ги обвини. По две причини. Първо – точна дефиниция за това понятие няма. Но ако се вгледаме в прехода, за да я дефинираме – ще видим, че БСП са шампиони в тази дисциплина – от гьола в Белене до злоупотребите с еврофондове, които Европа ни спря и заради които кабинетът на социалистите падна.
Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не мир, а победа.
Не може да се отрече, че в последните дни преди вота, Нинова печели симпатии. Като човек от народа, като алтернатива. Но това не означава автоматично, че хората, които не харесват това управление, биха гласували за нея. Просто защото те искат радикална промяна и чисто нов модел. А това, което БСП обещава да направи като дойде на власт ги плаши – това, че ще национализира губещите предприятия и общинските болници, че ще раздава от бюджета стотици милиони за социални нужди, че ще промени данъците в полза на бедните и ще вземе парите от по-богатите. Тези обещания не правят БСП управляваща партия, която връща чувството за справедливост.
А партия, която е креслива опозиция
Която се заиграва със страховете на хората, но предимно за лична употреба. Както с критиката им върху учебниците от 10 клас. Заляха парламента с декларации, че учебникът е калпав, защото децата не учели за съпротивата по време на последната война. А после с половин уста признаха, че фашизмът и болшевизмът се изучавали още в 9-ти клас. Накрая, за да останат контра, се противопоставиха срещу неправилния прочит на прехода. Сякаш всички сме забравили, че точно БСП вече 28 години не е излязла с оценка на времето, чиито единствен архитект беше партийния й елит.
Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче Его.
Няма как БСП да са доволни. Докато са потънали в черни мисли за България, Европа ни засипва с похвали. И не само от десните партии, но и от евросоциалистите. Страната ни стана лидер на външнополитически инициативи от запад до изток. Дори своеобразен кадем за коалицията Меркел- Шулц. Което е ясен знак за Корнелия Нинова, че има какво да научи от партньорите си в Европа.
Резултатът от гласуването е предизвестен - то няма да мине. Но много вероятно е да се върне като бумеранг върху соцлидерката. Защото след неуспешния външнополитически вот ще трябва да се изправи пред ново предизвикателство – срещу опонентите в собствената си партия. И да разчита на най-популярната фраза на Ницше- Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
