Училище в нета като ходене по мъките

Училище в нета като ходене по мъките | StandartNews.com

Сред купищата витиевати фрази, според които образованието е приоритет на хартия, в програмата на кабинета се е промъкнала и задачата изпитите на учениците постепенно да минат онлайн. Два от тестовете в седми клас - по природни и обществени науки, трябва да се проведат в нета, а освен това е предвидено и национално оценяване по дигитални умения след десети клас.

С поставянето на тези "високи" цели България дори е малко позакъсняла. А още по-лошото е, че сред учителите има хора, които са неподготвени да се справят с тази задача. Може би и сред учениците - защото едно неотдавнашно изследване показа, че "дигиталните умения" на част от тях се изчерпват с общуване в социалните мрежи и компютърни игри. Предишното международно оценяване PISA, според което година след година учениците ни излизат неграмотни, показа, че осмокласниците са най-неспособни да се справят с интернет базираните задачи. Прословутият въпрос как да си купим билет за метрото, на който се издъниха над 80% от тях, се оказа проблемен не защото децата не могат да си купят билет за метрото. А защото явно не са успели да налучкат алгоритъма, с който да решат компютърната задача. От тази година проблемът за тях ще бъде още по-голям - защото през пролетта на 2015 година предстои поредното международно оценяване по компютърни науки, а PISA измества всичките си тестове в интернет. Въпроси на хартия вече няма да има, а повечето от примерните тестове са свързани с проследяване на графики и диаграми, с които българчетата трудно се оправят дори и на белия лист. И причината не е в тяхната неграмотност, а във факта, че образованието на по-развитите страни отдавна е базирано на компютъра, а у нас все още няма дори регламент за електронните учебници и издателствата си ги правят "на добра воля".

В страните, които обикновено водят в такива класирания, таблетът и лаптопът отдавна са част от учебния час, а българското училище все още се занимава с това да забранява таблетите в класните стаи, защото не е в състояние да ги "сприятели" с учебния процес. Неотдавнашно проучване показа, че особено част от по-възрастните учители не умеят да използват интернет като част от урока, а презентациите, за които толкова много се говори като за иновативен метод, най-често са копи-пейст от "Уикипедия".

Училището все още не е свикнало да изживява себе си като само един от източниците на знания. И може би не е наясно, че задачата му е не да налива с фуния факти, а да научи децата как да отсяват вярното и същественото, кое им е нужно и кое не, как да свържат наученото с практиката. Отново проучване сред ученици в шести клас показа, че само около 20% въобще се замислят как онова, което учат в час, може да бъде използвано в живота. Отново толкова се децата, на които им хрумва да го проверят - иначе казано, да направят някакъв експеримент, който да го докаже. Новите задачи на PISA ще искат от учениците да правят виртуални експерименти и не е сигурно колко от тях ще се справят с това. Особено като се има предвид, че в седми клас интересът към природните науки тотално се смачква, защото на децата се внушава, че трябва да се представят добре само по български и математика, за да влязат в добра гимназия.

В този смисъл училището ни има да извърви доста по-сериозен път - доколкото компютърно базираният изпит предполага и изцяло нова философия на обучението на децата. Такава, при която им се предоставя възможност да "открият" сами знанията, които хартиеният учебник им предлага да наизустят. Но за целта трябва нов чип в самата образователна система. А май няма кой да го изработи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай