Имаше много напрежение в очакванията на тази среща на върха на НАТО и някои от тях не бяха толкова неоснователни. Знаем, че в понеделник е срещата в Хелзинки на двамата големи - Тръмп и Путин. И много хора се опасяваха тонът на американския президент спрямо руския му колега да не е по-приятелски, отколкото със съседите от алианса. Но 2-та процента от БВП за отбрана са голямо препятствие за европейските държави. Само пет от тях ги спазват досега, а останалите силно се колебаят. Вдигането на летвата до 4%, както пожела Тръмп, просто не подлежи дори на разговор.
А същевременно Щатите продължават всяка година да харчат милиарди за въоръжаване.
Мисля, че стратегията на Тръмп, ако можем вече да говорим за такава след като наблюдаваме действията му една година, е доста различна от тази на предходниците му. През Студената война САЩ се ориентираха към монотолеранс и лидерство. Само че лидерството за тях несъмненото беше силното присъствие там, където те сметнат за необходимо, на практика по целия свят. Както писа един американски журналист, сега младите хора на САЩ загиват в такива точки на света, в които родителите им не могат да намерят възможности. Но явно, че този тип поведение доста изтощи американското общество и изразходва търпението, което спомогна за избора на Тръмп. Той също не се е отказал от световното цивилизационно лидерство, но го вижда като едни богати Съединени щати, с голяма заетост, с удовлетворено население.
И в този смисъл на него
лидерството в НАТО по-скоро му тежи
Бъдещето на алианса, както и бъдещето на ЕС, се сблъскват с много въпросителни. Смятам, че този тип лидерство на САЩ не беше прието охотно от силните страни в алианса и се образува нещо като контрацентър. За разлика от малките новопоявили се играчи, които веднага гравитираха към големия брат - Естония, Украйна, сега Македония и т.н. Това е разбираемо. Но в голямата политика те нямат кредит.
Парите и процентите за отбрана не са най-важният въпрос от срещата в Брюксел. По-съществено е как Тръмп се готви за срещата си с Путин в Хелзинки. Сега американският президент малко играе ястреб. Предишната му среща с Путин предизвика буря от опозиционни възгласи в САЩ.
Този път Тръмп предпочита да отиде по-като ястреб и да се върне с някакви резултати. Двамата с руския му колега работят като търговци и са доста делови. И ако Путин прецени, че тонът на Тръмп е остър или обиден, просто няма да има среща.
За мен това избързване с поканата към Македония от страна на алианса, което практически е формално, е пак част от търговията преди срещата с Путин.
Руснаците не одобряват влизането на Македония в НАТО
както бяха недоволни и от Черна гора, макар че тя няма стратегическо значение з тях. Те предпочитат да видят тези държави в Европейския съюз, но не и като затягащи натовския кръг около Русия.
Мисля, че дебатите около 2-та процента за отбрана бяха предтекст. Беше измислено, за да се подготви бъдещата среща и да се покаже на европейците как ще бъде по-нататък. Според мен в документа след форума на НАТО се вижда, че разногласията в пакта придобиват хроничен характер. Защото Тръмп свърза най-неочаквано тези разходи със "Северен поток 2". Той упрекна европейците, че наливат пари на Русия като купуват нейния газ, но той не може да предложи нищо, освен скъпия американски газ.
За Украйна и за Грузия виждам, че от алианса вероятно ще развият много добри отношения с тях. Но тук формулата мога да я кажа така - всичко, без пълноправно членство.
Много е интересна ситуацията около тази експедиция на Тръмп в Европа.
Американският президент казва, че Путин не му е приятел, но не му е и враг. Той не може да говори по друг начин. Двамата имат много общи интереси. В смисъл - всеки иска да се обърне към вътрешната ситуация, да направи живота в своята страна малко по-сносен, да закрепи властта си не със сила, а с едно обществено дело и в този смисъл нямат никакъв интерес от външни разходи.
Много ме учуди речта на френския президент Макрон. Той казва: искаме суверенитет в информационната сфера, суверенитет във финансите, а в същото време той много добре разбира, че САЩ се оттеглят от Европа и се освобождава пространство за власт.
А Ангела Меркел не е в най-стабилната си позиция и Франция отново вижда розовата мечта да да диктува в живота в Европа, особено при едно оттегляне на Великобритания след Брекзит.
В момента лидерите в Европа са в нова ситуация, защото САЩ са като тежък похлупак, който се повдига. А това освобождава доста пространство за политически действия и сега има едно доста интересно движение. Поставят се въпроси, които бяха във въздуха и никой не ги поставяше- примерно как ще живее по-нататък Европа и трябва ли да има НАТО. Сега Меркел говори за суверенна Европа, ама ние се отказахме да правим конституция, а конституцията е правната дреха на един суверен на обществения договор. Като не знаем какъв ще е общественият договор, какъв суверенитет ще прави Европа. Един куп въпроси. И на този фон е радостта на малките, че и ние сме на голямата маса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
