Президентът публично оповести, че анализира ситуацията около избора на новия председател на Върховния административен съд (ВАС). Изцяло негова преценка е дали ще се възползва от предоставената му конституционна възможност да не подпише указ за назначаване въз основа на предложението на Висшия съдебен съвет. Това е вън от съмнение. За мен, като специалист по конституционно право, по-интересен е въпросът какви може да бъдат основанията за евентуален отказ. Конституцията не дефинира изрично подобни основания. Следователно трябва да ги изведем от съдържанието на конституционния статус на държавния глава в нашата конституционна система.
Определящо значение в този смисъл има концепцията за "неутралната власт", която е възприета в действащата конституционна уредба относно ролята и правомощията на президента. Това означава, че държавният глава е призван да бъде извън и над борбите и текущите противоречия на партийно- политическата арена, да се стреми към равновесие и баланс между висшите конституционни органи и да съдейства за преодоляване на остри политически кризи и конфликти. Другата фундаментална характеристика на българския президент е, че
следва да олицетворява "единството на нацията"
Освен всичко останало, това изисква провеждане на политика за постигане на максимално широко обществено съгласие по големите теми на нацията. Какви са фактите по поставения казус с председателя на ВАС - имаме избор на кандидат от Висшия съдебен съвет с внушително мнозинство, 20 "за", 5 "против"; имаме предложение от съдийската колегия във ВАС. Наред с това няма междуинституционален спор относно легитимността на избора. От другата страна на уравнението имаме твърдения и оценки от малки групи в обществото и в адвокатурата, извънпарламентарни партии и от една от двете професионални организации на съдии - те правят свои възражения, предимно с политически характер, в които преобладват оценки, а не факти и доказателства за нередност в направения избор. Те изразяват свой политически и професионален възглед по казуса. Един от многото в едно плуралистично общество. При това възглед, който очевидно не се споделя от значителна част от политическите сили, обществеността и професионалните среди. Не може частичните интереси на една или друга група да се отъждествяват с обществения интерес. Дискусионно е да се претендира, че оценките или претенциите на една или друга група в обществото, партийна фракция, особено такава, която има незначителна обществена подкрепа, трябва да са мотив на президентската политика по въпроси, свързани с функционирането на висшите конституционни органи. В случая няма конкретен институционален конфликт,
няма и възражения от широките професионални среди
нито от основните партии, които представляват преобладаващата част от обществото. Разбира се, президентът е в правото си да постъпи както реши на базата на политическа преценка. Но от гледище на чисто конституционните аспекти, моето професионално мнение е, че няма сериозни основания за отказ да се уважи избора на ВСС.
Ако президентът не подпише указа, това означава ли, че ВАС може да спре да работи в очакване на новия началник - в съда се решават дела за десетки милиони? Не, не означава това. Има процедура за избор, която продължава и вече е изцяло в правомощията на ВСС.
Не означава ли отказът на президента да подпише указа, че държавният глава оспорва легитимността на сегашния ВСС, чиито мандат изтича на 3 октомври? Президентът има право на преценка и решение. Евентуален негов отказ не следва да се приема като оспорване на легитимността на ВСС. Има един ясен принцип в конституционното и административно право - непрекъсваемост в дейността на държавните институции. От първата до последната минута на своя мандат един висш конституционен орган е правомощен да взема решения. Парламентът приема закони и в последние ден от мандата, президентът издава укази, включително за назначения до края на мандата си и т.н. Държавната практика изобилства от такива примери. Това е легитимна и законосъобразна дейност. Друг и отделен е въпроса, че може да има обществена или политическа критика към даден акт.
И старият, и новият състав на ВСС, могат да решават всичко, което е в тяхната компетентност от първата до последната минута на своя мандат.
Какво може да случи нататък, след връщане на процедурата за прегласуване от новия ВСС? Ако президентът прецени, че не трябва да се издавал указ, то по процедура се връща във ВСС, който има окончателната преценка - ако повтори избора си, то президентът вече ще е длъжен да издаде указ. Ако ВСС решил да проведения изцяло нова процедура, това си е негово право.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
