В самия край на предизборната надпревара се стигна до едно чисто "фройдистко" признание: Дейвид Камерън заяви пред служителите в един супермаркет в Лийдс: "Това е избор, който е решаващ за кариерата... (ми)". И усетил, че се е изпуснал, мигновено се коригира "решаващ избор за... нашата страна". Мнозина британци всъщност го ненавиждат именно заради това, че е политик от кариерата.
Камерън доведе със себе си много свои приятели на "Даунинг стрийт", за да ги направи членове на кабинета или съветници. Впоследствие обаче това се превърна в един от най-големите проблеми на неговото правителство, оказало се в ръцете на отбрана клика възпитаници на елитни училища и университети като Итън, Оксфорд и Кеймбридж - всичките те, обединени от привилегирования си произход от по-висшите слоеве на обществото. Сред тях има очебийно малко жени - проблем, който торите не успяват да преодолеят и до днес. Консервативната партия си остава нещо като "чисто мъжки клуб".
"Мамини синчета, които дори не знаят колко струва един литър мляко", подигравателно ги нарече една представителка на собствената им партия. Към премиера също приляга горното описание: той има жена от благородническо потекло, образцово семейство с три деца и води живот като от списанията за богатите аристократи. Този имидж и до днес преследва цялото му правителство: то не познава истинските грижи и проблеми на средностатистическите британци и затвърждава клишето за торите като "егоистична партия", която защитава единствено интересите на собствената си клиентела.
Камерън и неговият финансов министър Джордж Озбърн имаха намерение колкото се може по-бързо да преодолеят последиците от финансовата криза по метода на болезнените икономии и съкращения. Само че всички съкращения така и не донесоха желания ефект: Великобритания и днес има четвъртия по обем дефицит сред държавите в криза - пред нея са само Гърция, Исландия и Ирландия. Макар че консервативно-либералната коалиция през последните 2 години успя да раздвижи икономиката, а през миналата година дори постигна рекорден прираст от 2,6%, данъчните приходи си остават разочароващо ниски, защото бумът на пазара на труда създаде предимно ниско платени работни места.
Независимо от някои достижения в модернизирането на обществото, като например възможността за сключване на бракове между хомосексуални, или сравнително успешната икономическа политика, Камерън не може да бъде сигурен в изборната си победа. Британците са загрижени за бъдещето на държавното здравеопазване и социалната система, за спадащия стандарт на живота, опасяват се от притока на чужденци. В същото време консерваторите са поставили съвсем друга тема в центъра на предизборната си кампания: евентуалното излизане на Великобритания от ЕС след предвидения референдум през 2017 година. За гражданите обаче тази тема е твърде отвлечена и не особено интересна.
Камерън е изложен на атаки и отдясно - от страна на популистите от Юкип, които са ксенофобски и антиевропейски настроени.
А отляво пък идва натискът на шотландските националисти, които отбелязват значителен прилив на симпатии в последно време. Ако те успеят да спечелят всички депутатски места в Шотландия, Лейбъристката партия би могла да състави правителство на малцинството с тяхна подкрепа. Камерън просто не разполага с коалиционен партньор. Той все още продължава да се самоокуражава, че е възможно торите да постигнат собствено мнозинство. "Продължавай да си мечтаеш", написа тези дни коментатор на "Индипендънт".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
