Парламент на ръба на нервна криза

Новите депутати не трябва да забравят греховете на старите

Парламент на ръба на нервна криза | StandartNews.com

Вещите в занаята врачки и баячки хвърлят 42 зърна при гледане на боб. Дори в богатата на окултни таланти България обаче едва ли ще се намери гадател, който да може да предвиди съдбата на 42-ото народно събрание (НС).

Три прокоби са надвиснали над политиците, които сме изпратили за 4 години в законодателния храм. Първата е тежкото наследство - всички парламенти досега са завършвали историческия си път с нива на обществено доверие, издаващи пълното презрение на избирателите към тях. Затова е крайно наложително новите попълнения да въведат нов стил, който да разгроми закостенялата представа, че депутатът е мързелив и алчен тип, който си запълва времето с лапане на кюфтета и комисиони. Всеки нов състав на НС тръгва с идеята да заздрави дисциплината - законите да не се гледат в празна зала, да не се гласува поголовно с чужди карти и

да не се играят задкулисни игри

В края на всеки мандат обаче става безпощадно ясно, че положението повече се е влошило. Затова и първото подхвърлено предложение - драстично да се орежат партийните субсидии и парите да отидат в бюджета за социални дейност, заслужава подкрепа.

Другата идея - да се премахне принципът "парите следват депутата", който позволяваше на избраниците да се гледа като на ходещи касички, които могат да прелитат между партийни каси. Правилото "който напусне групата, остава без субсидия" е справедлив и по-умерен от първоначалния замисъл изцяло да се отнеме правото на депутатите да напускат и сменят парламентарните си групи. Тази забрана щеше челно да се сблъска с конституцията, според която "народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ".

Втората заплаха идва от тежката и нагнетена с омраза предизборна кампания, от която още не сме започнали да се отърсваме. Избори 2013 ще се запомнят с масовото и истерично насъскване на едни хора срещу други по политически признак.

Затова партиите в парламента са длъжни да успокоят разбеснелите се духове и да въведат спокоен и аргументиран тон на разговори. Най-важното е скоростно да се захванат с големите проблеми на страната - глада, бедността, безработицата, монополите в енергетиката и другите отрасли. В противен случай, ако се отдадат на черна пропаганда и мръсни войни, парламентарните групи ще направят много лошо впечатление на гневното гражданство, готово отново да се излее по улиците и площадите в случай, че нещата не потръгнат. Нужно е да се осъзнае, че партиите и народните събрания са измислени именно за да

не се изпотрепят помежду си хората в едно общество

и да не разрушат държавата. Смисълът да избираме свои представители е в това те да се съберат в парламента и да спорят по големите въпроси с депутатите от други партии. Ако някой бленува да вкара озверелите тълпи в пряк сблъсък, тогава няма нужда изобщо да ходим да гласуваме и да се ядосваме на скъпото украшение, наречено парламент.

С тази заплаха трябва да бъдат абсолютно наясно депутатите и да се опитат да работят по правилата на честната игра, колкото и да им е трудно и неудобно.

Третият голям риск пред 42-то народно събрание е получената нестабилна обстановка, получила се, след като народът "раздаде порциите" с бюлетините си. Много е лесно парламентаризмът да стане заложник на мерака на партийните клики да влязат във властта на всяка цена дори ако им се наложи да минат през трупове.

Ако народните представители успеят поне малко да предпазят амвона на законодателството от поругавания и проклятия и успеят да пренесат дребните интриги около съставянето на правителство по централите си - това би било най-полезно за запазване на реномето на бялата сграда под муцуната на Коня на първо време.
"Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се", казват класиците Илф и Петров.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай