Няма да има за кого да се плаче

Няма да има за  кого да се плаче  | StandartNews.com

Днешното фрийкшоу ще свърши подобаващо - със забрава

Райко БАЙЧЕВ

Немалко са видели кадрите от поклонението пред Трифон Иванов. Разплаканият Стоичков над ковчега на Капитана. Побелялата Пенева чета, дошла да изпрати железния номер три с химна.

Заедно с тъгата обаче всеки е почувствал и друго - огромна благодарност към поколението на 94'та. Ако можеше паметта ни да се изследва в детайл, вероятно дори при пораженията на Алцхаймер, последният спомен, който би угаснал в мозъка на нашето поколение, ще е летящият към топката Лечков.

Измежду всеобщия траур обаче, в интернет могат да се намерят и коментари от друг тип. Те гласят: "Завиждам ви, че сте гледали тези мачове! Яд ме е, че не съм бил роден в онези години!"

Наистина е за яд. И бедата е, че ако ние помним онова лято, най-младите поколения минават през десетилетия, след които изобщо няма да има за кого да се плаче. Отрязъкът от съвремие, който ни е връчен, отдавна е повредил симетрията между известност и заслуги. Това би довело до крайно безинтересни прощавания.

След време някой ще напише - почина еди си кой, финалист в риалити шоу през далечната две хиляди и някоя. Изгубил финала само с два процента разлика с победителя. Вдигаше си скандали с една миска. И пеел. Записал песен дори, казваше се "Лято е" (пусна я през лятото). В нея се пееше: "Лято е, лято е, лято е". После в хаотичен ред се изброяваха различни български курорти. В клипа беше поканил всички от риалитито и те танцуваха. А един път по "Папараци" го снимаха как ходи пиян по "Раковска". Беше известен от 2005-та до 2020-та година. Тогава го даваха по всички телевизии и никоя не можеше да обясни защо.

Продуцентите гурута вдигаха поучително пръст. Казваха: "Това искат хората". Хората разперваха ръце и казваха: "Това дават по телевизията". Добре. Сега обаче този човек си отиде и никой не разбра - защо живя пред камерите, а никой не се трогва от смъртта му?

Месеци по-късно, нова трагедия ще сполети нацията. Ще си отиде политик. Кратка сводка ще напомни за биографията му. Посрещнал въодушевен промените като член на СДС в началото на 90-те. По либерални съображения преминал към ДПС в края. Депутат от НДСВ в 39-тото народно събрание и експерт към БСП в 40-ото. В интервю за столичен всекидневник споделил обаче, че никога не би работил за ГЕРБ, понеже това е "срещу принципите ми". На снимката се вижда как държи много голям сом - репортерката се сетила да го пита кое е любимото му хоби и той разказал как го хванал на язовир "Цонево". Накрая на живота си издава книга с мемоарите си. Вестниците пишат, че на премиерата е отишъл "политическия, бизнес и финансов елит в София". Имали са общи далавери. На задната корица този продажен тип е представен като "Вечният Оцеляващ, който разказва истории за власт и още нещо". Но ето, вече го няма този политик. А откакто не е измежду живите, настъпило и голямо объркване: инициативен комитет иска да постави паметна плоча пред дома му, но се чуди къде точно - имал е 12 апартамента в София.

След време няма да има за кого да се пее химнът. Липсата на герои ще спре дори да прави впечатление. Великото фрийкшоу ще си отиде с фанфари и безразличие - като диктатор в разказ на Маркес. Някой постоянно ще бърка залите за поклонение.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай