Новите железни завеси на Изток

Новите железни завеси на Изток | StandartNews.com

Из цяла Източна Европа - от Украйна през Полша до България - "железните завеси" в съветски стил, ще се издигнат отново на места, на които малцина биха очаквали преди половин десетилетие. В България ограда с бодлива тел отгоре се издига по южната граница с Турция. Целта е да се спре притокът на бежанци от Близкия изток и Африка, както и да се ограничи рискът от преминаване на радикални ислямисти от Сирия и Ирак през границата. "Стената" в България е толкова амбициозен проект, колкото този на САЩ по укрепването на границата с Мексико - с най-съвременната "интегрирана система за наблюдение" по цялата южна граница на България с Турция, внимателно контролирана от 1500 гранични полицаи.

"Планът на правителството е оградата да се простира 160 км. Проектът предстои да бъде завършен през юни. Това е телена ограда, висока три метра и с бодлива тел отпред", заяви Борис Чеширков, говорител на агенцията на ООН за бежанците в България. Затягането на границата директно ще доведе дотам, че бежанците да търсят по-опасни маршрути за бягство, с лодка, а не по суша. Това предвещава повече трагедии като тези в италиански води. "Вече има утвърден маршрут на контрабанден канал от Егейското крайбрежие на Турция до Средиземноморието" заяви турският журналист Алев Скот.

България твърди, че има добра причина за своите действия. Гражданската война в Сирия и възходът на въоръжени групировки в Леванта са оказали непосредствено влияние върху страната, която остава една от най-бедните членки на ЕС. България не може да се справи с проблема с бежанците, влизащи в нея. Страната силно се противопоставя на директивата на ЕС, че след влизането в първата страна членка на ЕС бежанци не могат по законен начин да продължат по-нататък движението си из ЕС.

Повече от 15 000 известни сирийски бежанци са преминали в България нелегално от началото на гражданската война в страната им, а най-малко 4000 са под грижите на бежански центрове в страната. Истинският обаче брой трябва да е много по-висок. Не е изненадващо, че България се възмущава и отказва да приеме бежанския наплив, който съседните страни от ЕС не искат да си поделят. Очевидно е, че оградата вече постига резултати. Преди да започне работата преди 16 месеца, България е приемала по близо 100 бежанци на ден - по-голямата част сирийци, кюрди, иракчани и язиди. Сега, след издигането на първата част от оградата, броят е намалял до 150 души седмично.

Но истината е, че България тъкмо бе започнала да овладява притока от новопристигнали бежанци, когато правителството подписа "план за ограничаване". "През 2013 г. условията за прием на бежанци бяха ужасни. Сега с помощта на Върховния комисариат и увеличаването на финансирането от ЕС тези, които действително достигат бежанските центрове, се хранят два пъти дневно и живеят в обновени сгради", заяви Чеширков.
По на север от България Украйна смята да издигне стена по границата си с Русия. И още малко по на север Полша обяви плановете си да затегне контрола по границата си с руския анклав Калининград - с поставянето на 6 наблюдателни кули тази година.

"Стената е отново налице", заяви метафорично професор Дейвид Прайстленд, който изнася лекции по съветска история в Университета в Оксфорд. "Имаше много от тях по време на студената война. Мислехме си, че ще се отървем от тях, но сега те плъзнаха отново."

Причините, казва професорът, са две: "Виждаме отчасти милитаризиране на границите, също така ставаме свидетели на издигането на стени, с цел да се спре движението на хора. Ние не живеем в този прекрасен свят, към който се бяхме запътили през 90-те, където страните търгуват помежду си и се движат свободно. Но това не се случи."

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай