Нито един болен да не остава с усещането, че държавата му го мрази

Нито един болен да не остава с усещането, че държавата му го мрази  | StandartNews.com

ОБРЪЩЕНИЕ

на Негово Високопреосвещенство
Пловдивския митрополит Николай
към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,

Поканен бях днес да отправя молитва и призова Божията Майка св. Богородица да бъде застъпница пред Господа Иисуса Христа - Лекаря на лекарите да даде изцеление на болните и страдащите. В тази връзка няма как да не кажа няколко думи по повод надигащото се недоволство от продължаващата в страната ни здравна реформа. Съществуват притеснения, че болните от онкологични заболявания остават без лекарства. Дано това да не е така. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще ги подложи по този начин на геноцид или, както е политически коректно да се казва – на масово изтребление.

Пзволете ми, обаче да кажа нещо за реформата по принцип. За тези нескончаеми реформи във всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 години насам стават все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Всички се питат защо това е така? Нали уж го мислим за добро? Нали такъв е модерният повей – да се реформираме? А то става все по-лошо и по-лошо. Реформирахме образованието и образованието изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна. Реформирахме и продължаваме да реформираме здравеопазването и то също е на път да изчезне.

Ако ми позволите една аналогия и един пример – през всичките тези години има множество гласове, които настояват, а някой дори опитаха чрез политически разкол Църквата също да се реформира. Не може така, всички сфери на живота се реформират, за да са в крак с времето, а Църквата да стои отстрана, нереформирана и немодерна. Благодарете се, че Църквата не се реформира. Ако се беше реформирала, щеше и тя да е изчезнала. Позволих си да нарека лекарите и медицинските сестри наши, на Църквата съработници. Казвам това с пълното съзнание, че ние – свещенослужителите и вие – хората в бели престилки, служим и изпълняваме всеки със своите средства една обща задача. Ние имаме една обща мисия. Ние помагаме на душата.

Със силата на нашите молитви ние ободряваме духа и му даваме сили и духовна радост, а когато се налага го лекуваме. Вие със силата на вашите знания и опит се грижите за тялото на човека, давате му сила и бодрост, а когато се налага , го лекувате. Никой не е казал, че Бог иска хората да са бедни, болни и нещастни. Напротив, Бог иска неговите люде, хората , родени с Неговата благодатна сила и воля да са здрави и щастливи, за да могат с изпълнено сърце да Го славословят и да Му благодарят. Ние и вие служим на една обща цел.

Не е вярно, че Църквата отрича науката. Църквата е тази, която знае, че и научното знание идва от Бога. Че всички съществуващи лекарствени средства ги има, защото Бог е промислил да ни даде елементите, от които те се приготовляват. А знанията и уменията на лекарите са знания и умения на човека, който е Божи образ и подобие. Не е вярно също така, че лекарите са атеисти. Напротив. Лекарите са тези, които най-често се срещат с Бога и които най-добре от всички знаят, че отвъд научното познание стои онази Всемогъща сила, Която оживотворява всичко и без Която ние сме безсилни. Така че Църквата винаги ще подкрепя лекарите, защото знае, че в най-трудните си моменти, всеки лекар в сърцето си се обръща за помощ към Бога и по този начин става неразделна част от Църквата.

В Евангеския текст, братя и сестри, има една фраза, която никога не бива да забравяме и никога не бива да спираме да повтаряме. Тя е: „Възлюби ближния си, както обичаш себе си". Църквата скъпи мои чеда, има един много прост критерий, с който преценява дали едно деяние на човеците е добро или е зло. Той е, че постъпките на човека се преценяват съобразно това дали тези постъпки са израз на любов към ближния или не. Здравната реформа я преценяваме и ще я преценяваме по това дали резултатът показва наличието на любов към ближния или не.

Грижата за здравето на човека е неразделна от любовта към човека. Не към абстрактния, а към конкретния човек. Този, който стои пред вас, гледа ви с надежда в очите и ви моли да му помогнете. Казвам ви, всеки такъв човек, беден или богат, българин или чужденец, всяка възрастна жена, както и всяко ромско дете, са човешки същества, които по Божията милост и воля са се родили на този Божи свят и имат равно на всеки друг право на грижа и помощ. Няма оправдание, поради което да не им бъде оказана помощ, когато те имат нужда от нея. Няма такова оправдание! Чуваме по медиите: нямало да има лекарства за онкоболните. После нямало да има ваксини за децата. Нямало да има за диабета и още за кой знае коя болест. Как в целия цивилизован свят има само в България и за българите няма? Как е възможно това? Ще ви кажа как. Когато не обичаш хората. Е , така.

Църквата не разбира от макроикономика, от съвременни концепции за публичен мениджмънт и рационални методи за управление на публичните финанси. Това, от което Църквата обаче разбира, е човещина. Има ли човещина или няма. Това, което Църквата вижда и разбира, както и всеки от нас е, че лекарите масово напускат България. Но и болните, които могат да си позволят, вече масово напускат България и предпочитат да се лекуват в чужбина. Български болни, които се лекуват в чужди болници от български лекари! Братя! Какво става? Това ли искаме ние, това ли иска властта, това ли е, което ни харесва? Да отидем всички в чужбина, където чак да разберем, че грижата за човека е главна и единствена ценност и задача на всяко нормално общество? Че всяко общество е изградено и съществува, за да се чувства отделният човек добре. Да е той здрав. Да са децата му здрави. Да са възрастните му родители обгрижени. Нищо друго! Никаква макрорамка и никаква самоцелна структурна реформа нямат значение! Само човекът! Когото ние сме длъжни да обичаме, както обичаме себе си. И както Бог обича всички ни.

Бих искал, министърът на здравеопазването, ако има човещина в себе си, да излезе и да каже: имаме толкова и толкова онкологично болни; нито един от тях няма да остане без лекарство. Да каже, че нито едно българско дете няма да остане без ваксина. Че държавата и обществените системи ще направят всичко необходимо, затова щото нито един болен човек в тази страна да не остава с усещането, че държавата му го мрази. И да не му обясняват, че системата е нереформирана! За човещината не е нужна реформа. Нея или я има, или я няма. Бих искал да вярвам, че за всеки един от вас е важно хората да напускат болничните заведения здрави и бодри. Не вярвам, че някой наистина вярва, че колкото повече болни има, толкова е по-добре, защото има толкова повече бизнес. Толкова безпомощно и късогледо мислене не може да има.

В благословените стари времена, всъщност не толкова отдавна, но когато човекът е бил единен с Бога и всички обществени структури са подкрепяли и насърчавали това единение, е била честа картина да срещнете на селския или градския площад енорийския свещеник да разговаря с общинския доктор. Те двамата, които, както казах, са имали една обща грижа –хората поверени на тях да се чувстват добре, да са здрави и бодри. Няма по-голяма радост от това да срещаш всекидневно около себе си здрави хора с бодър дух. Толкова ли е трудно да се постигне това? Не, не е трудно. Имали сме го и можем пак да го имаме. Достатъчно е да погледнем на човека не като на стока, не като на потребител на медицинска услуга, а като на наш ближен, който обичаме толкова, колкото обичаме себе си. И ви уверявам, че в момента, в който почувстваме в сърцата си тази обич, здравната реформа ще се е случила.

Благославям всички ви и ви желая от сърце да служите на хората с човещина. Бог да ви дари със здраве, благословен успех и душевно спасение. Амин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай