Кралят е мъртъв, да живее кралят

Кралят е мъртъв, да живее кралят | StandartNews.com

Димитър Гронев, политолог

И като започнаха едни анализи и прогнози в медиите за съдбата на БСП след смяната "на върха" - свят да ти се завие! И от тях - безапелационни изводи и обобщения, чиято стойност, с оглед предстоящите избори, се измерва преди всичко и най-вече с търсени пропагандни внушения.

Няма лошо! Такива са правилата в политиката. Особено преди избори. А и ситуацията е такава, че грях при подобни обстоятелства е "да не издоиш кравата до край". Е, как да пропуснеш в този порядък и виртуозните папарашки закачки, както и факти с колосален, по замисъл, обществен отзвук като този, че новият шеф на БСП бил осиновен от леля си. Като че ли сме на протестантска проповед. И все пак. Кой е Миков?

Истинският отговор, този, който търсят професионалите в политическите щабове, преди да бъде префасониран от пропагандата, е в рамките на седем основни области. И те са: 1. принципните политически убеждения на политика, 2. политическият му стил, 3. мотивацията му да се стреми към ръководен политически пост, 4. начинът, по който реагира на стресови и напрегнати ситуации, 5. начинът, по който за пръв път е заел ръководен пост, 6. досегашният му политически опит, и 7. политическият климат в момента, когато е започвал кариерата си.
Та къде е Миков в тази схема?

Превъртях го - става. Като това "става" все още не означава, че нещата спират до тук. Политикът, за да е успешен, трябва да премине през т. нар. клапан на ситуацията. Което означава, че това, което е вървяло при едни нейни характеристики, може да се окаже безполезно, а дори и вредно при тяхната промяна.
Какъв е изборът пред Михов? Изборът е между четири позиции. Първата e харизматичен вариант. Поставяш цели, даваш насоки, чарове разни, като акцентът е върху личните качества - реални или най-често следствия от автосугестия.

Втората позиция: "агент на групата" или "марионетка". Каквото кажат редовите членове и симпатизанти на твоята партия - това и става. Те ти дават инструкции и сила. Те ти дърпат конците, а ти си техният агент. И помни, че постоянно ще те наблюдават. Ще си "под око".

Третата позиция: "търговец". Предлагаш това, което се търси. И ако си добър в маркетинга - печелиш. Е, трябва да внимаваш да не прекалиш с рекламата. Или на политически език - да не събудиш дремещи свръхочаквания.
И четвъртата позиция: "огнеборец". Има проблем - там си. Гасиш огъня. Проблемът е решен. Нещо като "аз съм функция на ситуацията". Къде е Миков в този казус?

Никакъв го няма в първата позиция. И добре за него, че го няма. Нишата е тясна. Миков засега изглежда е с претенции за втората позиция. Клапанът на ситуацията е отворен там. Въпреки че може и да щракне. То се знае - не без помощ от "съмишленици и приятели". Има хляб и в третата позиция. Може да добавиш и салам. Но хайвер не бива - вече 25 г. ни пробутват някакъв хайвер, но със зелен цвят. Колкото до четвъртата позиция, то тя се подразбира от само себе си. Щом си начело - няма мърдане. Ще тичаш и ще гасиш пожари. А пожари винаги ще има. Мераклии да ти драснат клечката в политиката с лопата да ги ринеш.

И след като се разбра кой е Миков и къде ще бъде "ситуиран", да видим и какво ще върши в близкосрочен план. Какъв е ресурсът на ситуацията, и ако има отклонения от традиционните схеми, къде са те и в какво се изразяват.
От времето на Наполеоновите 100 дни се приема, че добрият тон изисква да се предостави време на новоизбрания високопоставен, за да изживее пълноценно своя "меден месец" - да подреди политиката си и направи администрация, адекватна на тази политика. "Меденият месец" свършва, когато последователите преценят, че поетият курс е погрешен или пък, че са предоставили достатъчно време за старта на желаната от тях промяна. Дали така ще е при Миков - Божа работа. Но при всички случаи избори след 2 месеца не правят 100 дни. Така че Миков да не пипа апарата, който и без това си е винаги на страната на актуалното началство. Той очевидно трябва още с първите си стъпки ясно да посочи как ще структурира политиката си в отношението "власт над", "власт чрез", "власт със" и "власт срещу". И накрая, "меденият месец" предполага и т.нар. конспирация за добро. Мнозинството, като правило, прави инвестиция в новото началство, както и да се нарича то. Това мнозинство ще те обича. Дори и тогава, когато допускаш грешки.

Та така, читателю. Пооткрехнахме завесата на кухнята. Откъдето се видя, надявам се, че прословутото статукво си е същото. Както тук, така и при останалите партии. И поднасяните ястия в менюто - същите. И подправките към тях са без изменение. Но това, което се променя, е рецептата, в която са възможни различни комбинации, на съставките. И от там и предлаганото разнообразие на резултатите. Да му мисли главният готвач. Клиентела се печели, но пък се и губи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай