Войната на корпоративно-олигархичните кръгове с прокуратурата отново ескалира. Няколко олигарси, които са обвиняеми по доста сериозни криминални дела, за пореден път се опитаха да се скрият от правосъдието зад пропагандна димна завеса. Този път спретнаха оперетен комплот срещу главния прокурор Сотир Цацаров, който очевидно засяга техни интереси. Комплотът по традиция беше съпроводен с истеричната подкрепа на притежаваните от същите тези олигарси корпоративни газети и маргинални партии. Нищо ново под слънцето.
Целият въпрос обаче е, че вече не става дума за поредния обществен скандал. Иде реч за удар върху държавността. Пореден. В случая би следвало да е без значение как един или друг оценява работата на прокуратурата, или пък на нейните ръководители. Въпросът опира до институциите. Преследвайки частни и корпоративни интереси някои
преминават червените линии, отвъд които започва ерозията на правния ред
А целта е банално прозрачна – да се осуетят големите разследвания срещу политици и срещу самите олигарси, оплетени в зависимости, източване на публични ресурси и опити за мафиотизиране на управлението.
Истинският въпрос от прословутата среща в ЦУМ е какво точно иска един бизнесмен извън легитимните канали за комуникация с институциите. Какво пише на трите листа, с които г-н Дончев е отишъл на срещата. Какви претенции има той към главния прокурор? Едва когато имаме членоразделен отговор на тези въпроси, може да се занимаваме с това редно ли е висши представители на институциите да приемат подобни социални контакти. Принципният въпрос е що за държава сме, когато олигарси си въобразяват, че могат да притискат институциите в частен интерес, включително чрез пропагандните си възможности.
Вън от това злободневие, най-важното е, че поне засега прокуратурата показва воля и действие на широк фронт в защита на законността и на гражданските интереси. Съмненията за мегакорупция в енергетиката и в пътното строителство не са от днес. Не е от вчера и общественото недоволство от бездействието на институциите. Тъкмо затова навлизащите в по-активна фаза прокурорски проверки в тези сфери заслужават обществена подкрепа. И заедно с това следва да си даваме сметка, че
засегнатите кръгове ще се отбраняват истерично
– с компромати, пропаганда и политически поръчки. С омаскаряване на всеки, който не е оплетен в техните интереси и зависимости. Олигархията не просто ще вика, а направо ще крещи „Бият Паниковски", пригласяйки на Остап Бендер и Шура Балаганов от класическия роман на Илф и Петров. И така и трябва да бъде – това е най-сигурният показател, че институциите си вършат работата.
Целият въпрос е, че прокуратурата най-вероятно ще доведе до край своите разследвания и там, където има основания за повдигане на обвинение, материалите ще бъдат внесени в съда. Тъкмо оттам идва и песимизма, който хранят мнозина - на различните нива на съдебната йерарахия има магистрати, които не крият обвързаността си със засегнатите олигархични кръгове. И това е истинският проблем на съдебната власт. Почтеността и независимостта. Когато дори и шефа на ВКС не се смущава да участва в политически акции и да прави политически изявления, държавността е в опасност!
И затова големият залог на една реална съдебна реформа е да бъдат изрязани от корен опитите за корпоративно-политическо парцелиране на съдебната власт. Глашатаите на олигархичните групировки, които се стремят да избягат от правосъдието, нямат място на километри от Темида. Тъжната действителност е, че сега са се покатерили на главата й и се опитват да счупят меча на прокуратурата, за да не ги застигне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
