Кошмарът "Чернобил"

Жестокият урок за премълчаната радиация важи за всяка власт

Кошмарът "Чернобил" | StandartNews.com

Тревога, страх, чувство на безсилие. Три думи, които точно и ясно описват травмата "Чернобил". Изпитахме ги точно преди 31 години, когато избухна ядрената централа в Припят в тогавашна съветска Украйна. Невидимите поражения на радиацията, която ни връхлетя без никакво предупреждение от тогавашните власти, родиха и психическа травма. С годините тя се превърна в синдром, който продължава да тревожи съзнанието ни и при най-малките съмнения за радиация. Може би точно затова изпитахме такъв страх и преди няколко дни, когато се появи в код червено думата "уран". Поводът беше "опасната радиоактивна вода" в България.

Оказа се, че проблемът не е от вчера, така и не стана ясно доколко е драматична ситуацията. Президентът Радев обаче видя в случая с водата повторение на синдрома"Чернобил" заради укриването на информация от властите. Бъдещият премиер Бойко Борисов пък върна топката на БСП, че хич не им отива да говорят за Чернобил. И припомни хрупането на радиоактивни марули от целекупното население преди 31 години. Понеже лично съм го преживяла,

едва ли някога ще забравя този ден

26 април 1986 г. беше слънчев и приятен. Футболните запалянковци

бързаха за финала за купата между "Витоша" и "Средец", както се казваха тогава прекръстените "Левски" и ЦСКА. Любо Пенев вкара победен гол за "червените" пред пълните трибуни на националния стадион "Васил Левски".

Никой не предполага, че само преди няколко часа Чернобил е избухнал. Вместо да предупредят за нужните мерки срещу радиацията, вестниците призоваха народа да излезе на първомайска манифестация. И дни по-късно верният и предан на партията българин марширува под дъжда, извежда дори децата си, без да подозира, че капките му са тихият убиец. А после продължава да похапва гигантски салати, незнайно защо пораснали така изведнъж. Близо седмица пълно мълчание за трагедията. Въпреки че радиационният фон в някои части на страната ни скача десетократно само за няколко часа. Вестниците пускаха информация за малка авария в "капиталистическа" атомна централа във Великобритания. Статийка "Истината и измислиците за Чернобилската АЕЦ" някъде долу и встрани заклеймяваше вражеската пропаганда.

Вървяха бодряшки новини. Като тази, че жителите от столичния квартал "Зона Б5" номинирали другаря Тодор Живков за депутат. По ирония на съдбата по това време по кината в София се прожектира филма "Влак към ада". А несведущите простосмъртни

продължаваха да хрупат марули и да трупат радиация

До момента на жестокото отрезвяване. И последвалия страх. Страх, който ме накара да броя пръстчетата на ръцете и крачетата на новороденото ми дете, страх, който продължаваше и продължава и при най-малкото неразположение на порасналата ми дъщеря. Страх да родя още едно дете. Проблемът си остана. Милиони хора от няколко поколения са засегнати от радиацията. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът в Чернобил ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г. Според невролози обаче най-голямо въздействие има страхът от ядрената трагедия, който води до жесток стрес.

За всички съвременници на кошмара "Чернобил" и остава и горчивият урок, че няма по-голямо престъпление от това да укриваш истината, когато тя застрашава живота на хората.

Урок, който днешните държавници и политици никога не бива да забравят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай