Камерите не са панацея

Камерите не са панацея | StandartNews.com

През последните седмици станахме свидетели на няколко случая на насилие над деца в учебни заведения. Напълно разбираеми са притесненията на родителите, които се тревожат от случващото се в детските градини и училищата и от тормоза от страна на възрастни над деца. Това насилие е абсолютно недопустимо и е нормално хората да искат решение на този проблем. Родителите настояват за поставяне на камери, защото не получават достатъчно информация за това, което става в детските градини и училищата. Или пък когато дават сигнал, че виждат някаква нередност, не получават адекватна реакция насреща. Нещата някакси се потулват и няма промяна и последствия.

Така че искането за камери е обяснимо. Проблемът е, че камерите не решават проблема с насилието. Те могат само да фиксират симптомите, но не и да адресират причините. А те се крият в това, че групите и класовете са препълнени, един учител трябва да работи с 30 и повече деца и при

голям натиск и много високи изисквания

към неговата работа. Той не получава и подкрепа, свързана с неговата квалификация, подкрепа в трудни ситуации. Вместо помощ, учителят обикновено получава само упреци и наказания. И е съвсем естествено, че в тези ситуации преподавателите прегарят, изпускат нервите си и реагират по неприемливи начини. Разбира се, това не може да бъде оправдание. Трябва да се търсят решенията в премахването на причините, довели до ексцесиите. Поставянето на камери само измества проблема от едно място на друго и не премахва насилието. В голяма част от училищата има инсталирано видеонаблюдение, но насилието там не намалява, просто се премества на други места.

Много бързо хората се научават къде има камери и къде не. Да не говорим, че те не могат да уловят психическия тормоз - един учител може да изтормози силно детето с думи, с презрение. Проблемът е, че не се работи по никакъв начин да няма пропаст между учители и родители. Трябва да има повече неща, които да ги правят партньори. Учителите трябва да знаят как и да имат време да работят с майките и бащите. Този труд трябва да им се заплаща, а не само да се изисква от тях. Трябва да се преразгледа ролята на класния ръководител, да се премахне обучението на две смени, защото в препълнените училища няма къде да се срещнат родителите и учителите.

Трябва да има сериозен подбор на самите кандидати за учители

Нужно е те да получават методологическа подкрепа по време на работата си. А когато има нужда - да получават и психологическа такава. Това обаче не означава, че трябва да им се слагат етикети. Означава да има повече психолози, повече подкрепа. Защото учителите се товарят с изключително много неспецифична работа, която им отнема много време и сили. Те са поставени в много тесни рамки, т.е. липсва им по-голяма свобода при избора на начина и темпо на работа. Това пречи на техния творчески подход. А да не забравяме, че учителстването е една изключително творческа професия. Това не са чиновници, които да местят папки от едно място на друго, а хора, които работят с деца. За тях са много важни вдъхновението и ентусиазма. Това по никакъв начин не се оценява. Учителите се оценяват изключително през документация и насила биват превръщани в чиновници. Това няма как да не бъде фактор за прегаряне.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай