Лятна жега или миниране на държавата? Това е въпросът, който мнозина си задават, изумени от събитията в последните дни. Докато всички се бяха вторачили в проверките на Валери Симеонов, се оказа, че големият проблем е не шумът в Слънчев бряг, а тишината от спрения и напукан язовир „Цанков камък." А забавата от вицовете и шаржовете за вицето се изпари от слуховете за очаквани разпити на Ахмед Доган, арести и даже извънредно положение.
И ако до вчера това можеше да влезе в графата „теория на конспирацията", днес въпросът кой отново клати държава е повече от актуален. Особено след като премиерът Бойко Борисов разказа на министрите как преди десетина дни един човек го е предупредил за предстоящо „сготвяне" на кабинета. Което означава само едно – свалянето му.
Печалният 20-и век доказа, че три неща са в основата на всеки преврат: ключов международен договор, банка и голям инвестиционен проект. Ако достатъчно могъщи хора обединят интересите си зад тези „три кита", условията за смята на властта са налице.
Да се върнем назад от последния месец и да подредим фактите:
1. Ключов международен договор. България се оказа в центъра на европейското и световно внимание с историческия договор с Македония. Много елементарно и наивно е да се смята, че това е един обикновен междудържавен договор. Той променя прекалено много неща. Не само за София и за Скопие. Но и за Балканите като цяло. Той е ракетата носител на плана за Западните Балкани. След последните срещи на Борисов в Брюксел, стана пределно ясно, че двигател на този план за Западните Балкани, на целия процес на интеграцията им в Европа, на опазването на външната граница на ЕС - е България. А лицето му е Борисов, който от български премиер, се превръща в балкански лидер. Дни след подписването на договора, дойде и реакция. Бурни овации от Европа, размахан пръст от Атина. Възмущението на гърците случайно съвпадна и с оттеглянето от Балканите на Пиреос банк – една от знаковите институции в държавата, ужасно зависима от волята на международните си кредитори.
2. Банка. Обвинителният акт за КТБ потвърди, че става въпрос за кражбата на века и за 4,5 млрд. лв. източени от банкера – беглец. Но докато тоновете папки още се носеха до съда, Цветан Василев вече беше заложил новите капани. Разбира се, с предварително осигурен мейнстрийм. Залпът дойде от американски сайт, който обяви как Василев наел лобистка кантора, за да се възползва от закона „Магнитски". После дойде новината, че е задействал европейските си връзки, за да ускори делото в Страструг срещу държавата. И то като гражданин, не като банкер. А накрая – в редицата от скъпо платени дружби на Василев се оказа и бившият щатски губернатор Бил Ричардсън, който срещу 5 милиона му обещал пълно съдействие. Повече от необяснимо е как един фалирал банкер, изолирал се в Белград, без право да го напуска, без официални доходи, успя да направи такава завидна активност. Има ли някой, който да си мисли, че действа сам или само с адвокатите си, колкото и добри да са те? Едва ли. По-скоро прокурорът Гешев беше много прозорлив, когато още преди седмици прогнозира, че някой иска да затисне делото. И че с поредица от машинации навън, ще се вдигне пушилка и ще спусне пелена върху разследването. Целта е ясна – Василев да бъде превърнат в политическата жертва на елита ни. Нещо повече – в мъченика на прехода. Теза, доразвита тези дни от един знаков финансов анализатор - Кольо Парамов. Според него казусът КТБ трябва да бъде новият 10 ноември за българите. Сиреч, подготовка за нова революция наесен.
3. Международен инвестиционеи проект. Колкото и да се превръща „Цанков камък" във политическо бойно поле за разчистване на сметки от прехода, винаги остава едно наум. Защото в него са преплетени сложни и европейски, и балкански интереси. Затова и ГЕРБ, и Борисов са много предпазливи. Лесно ще бият камбаната за изхарчените набързо милиарди в правителствата преди тях, но трудно е друго – да подсигурят бъдещето му. Борисов е напълно наясно, че ако остави задълго язовира сух, реките към Турция ще прелеят. А какъвто и ремонт да прави, трябва му помощта на Австрия. Като капак му дойдоха и изнервянето на Доган заради фалшивите новини за обвинения срещу него, и светкавичната кореспонденция на Нинова с Виена.
Някой много добре разбърка политическите карти и нажежи до червено обществените страсти. Този някой заигра с общите страхове и заливащата ни омраза. Само за месец успя да насъска власт срещу опозиция, шумни срещу тихи, работодатели срещу синдикати, бизнес срещу еколози, русофили срещу русофоби. С еднозначна цел – стабилната държава с 3 млрд. излишък, 6 на сто безработица, растящи доходи и 11% увеличено потребление - да се сгромоляса. Защото политическата риба се лови най-добре в мътни води. Но това едва ли може да бъде постигнато от опозицията. Тя още не е готова за управление и сама знае, че й е рано. Затова кукловодът на сценария трябва да бъде търсен другаде. И то сред среди, които защитават не националните, а геополитически и геоикономически интереси. Единствените подготвени за подобно нещо у нас хора са конструкторите на прехода. Онези добре обучени от запада и изтока ченгета и бели якички, които искат само едно – да съборят суверенитета на България. И тя да остане слаба и силно зависима.
Затова след хвърлянето на Цанковия камък в полето на партийците има два варианта. Първият е той да цопне в политическото блато и да потъне там без резулат. Вторият - да разрови тинята и да изкара на повърхността истината за националните предатели.
На ход отново е Цацаров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
