Когато стане дума за гласовете от чужбина, обикновено става дума за тези от Турция. Те имат по-съществено влияние върху изборния резултат. Според мен ако има активни действия от страна на Анкара за мобилизиране на изселническите общности в Турция, това може да доведе буквално до вкарване на една партия в парламента. Имам предвид разбира се ДОСТ. Защото с един масив от 70-80 хиляди гласа от Турция, като се прибави и вота в България, е в състояние да получи 110-120 000 гласа. Това ще гарантира резултат около изборната бариера в зависимост от избирателната активност.
Това, което ме притеснява обаче, е наблюдаваното използване на ислямската религия за чисто политически и партийни цели от страна на ръководството на ДОСТ и на турския посланик Сюлейман Гьокче. Имаше много такива публикации в медиите, имаше снимки. Има и свидетелства, че митингите и събранията на тази партия се откриват с "Аллах Акбар". На тези партийни форуми често присъстват и представители на ислямското вероизповедание. Това е недопустимо. Това поведение трудно може да се оцени предварително колко ще мотивира допълнително избиратели в подкрепа на ДОСТ, но при всички положения ситуацията не е за подценяване. Според мен българските власти все още проявяват излишна толерантност към подобни прояви. Чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения е категоричен: дипломатическите представители на една държава
нямат никакво право да се намесват във вътрешно-политическия живот на друга. Още повече в предизборна кампания. И още повече в интерес на конкретна политическа партия.
Това е грубо нарушение на Виенската конвенция.
Това в никоя нормална държава не остава без последствия. За съжаление вероятно от съображения, които не са достояние на широката общественост, българската държава засега се въздържа от по-крайни мерки по отношение на турския посланик. Имам предвид да бъде изгонен от страната. Ето как постъпи в подобна ситуация Холандия. Тука даже паралелът не е точен, защото в единия случай – в Холандия, Германия и Австрия става дума за агитация от турски представители за турския референдум. А при нас става дума за българските избори, в които турската държава се намесва по такъв демонстративен начин. Българските партии, сякаш улисани в предизборната си кампания, също не взеха ясни позиции по скандала. Очевидно има един страх, едно опасение от възможността за крайно влошаване на отношенията с Турция, което може да отпуши мигрантско-бежанска вълна към България.
Струва ми се, че колкото по-мека и предпазлива е нашата позиция към Анкара, толкова по-агресивни ще стават действията на турската държава. Що се отнася до опасенията, че секциите в чужбина са малко – не смятам, че е така. Във Великобритания са достатъчно, за да се гласува нормално. Не съм склонен да отдавам толкова внимание на секциите в САЩ, защото броят на избирателите там е твърде малък. Съображението на българската държава е основателно – няма смисъл да се откриват голям брой секции за сравнително малко гласуващи.
В следващия парламент ще има шест партии, като потенциалната шеста виждам или „АБВ-Движение 21", или Реформаторския блок.
И двете формации имат потенциал да прескочат бариерата. Марешки с евтините бензиностанции също печели определена подкрепа, но не знаем какъв е скритият организиран вот за него. Той определено има логистика и възможности чрез мрежата си за такъв вот и при една не особено висока избирателна активност той може да бъде голяма изненада. Победителят според мен ще бъде по-скоро вляво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
