Две важни събития се случиха наскоро, които привлякоха световното обществено мнение: успешните (над 90% "за") референдуми за самоопределение и независимост в иракски Кюрдистан и в Каталуния. Реакцията на властите в двете държави бе повече от отрицателна. Референдумите бяха обявени незаконни, в Каталуния полицията прибегна до насилие и проливане на кръв, а иракският президент Абади заплаши с употреба на сила, ако допитването заплаши териториалната цялост на Ирак.
----------
Правото за самоопределение обаче е закрепено в Хартата на ООН, както и в редица други международни конвенции, в които то се дефинира и като „право на национално самоопределение". На базата на този принцип беше създадена държавата Косово, а Крим чрез референдум се „самоопредели" и след това се присъедини към Русия. В тези два случая обаче се откъсват територии от Сърбия и Украйна. Но това от своя страна противоречи на международно утвърдения принцип за териториален интегритет, или за нерушимост на границите, който е заложен в глава първа чл. 4-ти на Устава на ООН и в други международни актове.
Случаите с Косово и Крим демонстрират сериозно противоречие между правото на самоопределение и нерушимостта на границите, както и стремежа на силните държави да се облягат на единия или на другия принцип, съгласно собствените интереси. Великобритания например, която не признава правото на преобладаващото руско население в Крим да се самоопредели, самата има проблеми в тази връзка. Ето няколко примера:
Лондон насели и взе Гибралтар
До 1713 г. Гибралтар е бил част от Испания, но е завладян от Британската империя, която изгражда там военноморска база и постепенно населява територията с британски граждани. Испания иска да си върне Гибралтар, но на референдум през 2002г. преобладаващото британско население гласува Гибралтар да остане част от Обединеното кралство. Испания и до ден днешен обаче не се е отказала от претенциите си, което провокира преди време британският коментатор Стивън Гловър да публикува в „Дейли Мейл" статия с тревожно заглавие: „Не си правете илюзия, тези ....дребнави и нахални испанци няма да се откажат да заграбят Гибралтар". За Великобритания в този случай гибралтарците имат свещеното право на самоопределение.
Война реши спора за Малвините
Фолклендските острови или Малвините, както ги нарича Аржентина, са в близост до Аржентина и на хиляди мили от Великобритания. Когато Аржентина получава независимост през 1816 г., тя ги наследява от Испания и островите, като започва да ги населява. Същото прави и Великобритания, която също се опитва да ги колонизира. През 1983 г. хунтата в Аржентина окупира островите и това води до война с Великобритания, спечелена от кралството. Фолклендските острови са провъзгласени за Британска задморска територия, постепенно заселена предимно от британци и през 2013 г., след референдум населението гласува да остане под управлението на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределение. Според Аржентина това не важи при нарушение на принципа на нерушимост на границите.
Мавриций също е английска жертва
Великобритания е обвинявана и в нарушение на суверенитета и по отношение на Мавриций. През 1965 г., три години преди тази британска колония да получи независимост, правителството в Лондон решава да отдели островите Чагос от Мавриций, като ги преименува на Британска Индоокеанска територия. Този акт е в нарушение на резолюция 1514 на ООН от 1960 г. забраняваща разкъсването на колониите преди предоставянето на независимост. На 23 юли 2017 г. Общото събрание гласува резолюция Международният съд в Хага да разгледа и реши въпроса за връщането от Великобритания на Мавриций на островите. Срещу резолюцията и в подкрепа на Лондон гласуваха само 4 страни, между които интересно защо и България, но не и САЩ.
Другата велика сила САЩ също имат проблем по отношение на прилагането на принципите на правото на самоопределение и нерушимостта на границите Ето няколко примера:
Хаваите станаха щат след преврат
До 1893 г. Хаваите са конституционна монархия. На 16 януари същата година дипломатическата и военна мисия на САЩ в тази страна организират преврат. Кралицата Лилиуокалани е детронирана, установена е република с президент американския адвокат Санфорд Доул. В Хаваите се заселват американски мигранти, като постепенно коренното население става малцинство. На 21 юли 1959 г. в Хаваите е организиран референдум с предизвестен изход и на 21 август 1959 г. Хаваите официално са обявени за 50-ти американски щат.
Мексико загуби заради
Тексас 54% от територията
След многогодишната успешна война на мексиканците за независимост от Испания, на 4 октомври 1924 г. новосформиран мексикански Конгрес обявява създаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници постепенно надвишават по численост мексиканците. През октомври 1835 г. те организират т.н. Тексаска революция и през март обявяват независимост и създаване на република, която Мексико не признава. През 1845 г. тя е анексирана и става 28-ят щат на САЩ. Това води до избухването на война, която Мексико губи и през 1848 г. в резултат на наложен мирен договор са и отнети още днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, части от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико. Така Мексико губи 55% от територията си.
Типичен пример за сблъсък между принципа на самоопределение и този за нерушимост на границите е Нагорни Карабах. Тази територия е била столетия част от Армения и през 1923 г. е придадена като автономна област към Азербайджан. След разпада на Съветския Съюз, Азербайджан обявява независимост и Нагорни Карабах за своя територия. Армения е против, между двете страни избухва война, която Азербайджан губи. През септември 1991 г. в Нагорни Карабах се провежда референдум, в резултат на който на 6 януари е провъзгласена Република Нагорни Карабах.
Подобно е и положението с Абхазия и Южна Осетия, бивши автономни републики в състава на Грузия, които след война между Москва и Тбилиси обявиха независимост.
Китай и Индия също са в деликатно положение по отношение на прилагане на двата международни принципа. В тези страни живеят десетки народности и никоя от тези огромни държави няма да се съгласи, те да се отделят на принципа на правото на самоопределение.
Индия има проблеми с Кашмир, а Китай с Тибет
Всъщност противоречие между двата принципа не би трябвало да има, ако не се злоупотребяваше с тълкуването на правото на самоопределение. То е изведено най- ясно като международен правен принцип след Втората световна война с обявената с резолюция на ООН от 14 декември 1960 г. Декларация за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи, в която се казва че „всички народи имат право на самоопределение", и че не трябва да бъдат възпрепятствани да установят независимост. Ясно е, че се има предвид създаването от освобождаващите се от колониално господство народи да установят своя държавност, без да се накърнява нечии национален суверенитет и граници. Всякакво широко, повлияно от геополитически интереси, тълкуване на този принцип неминуемо води до противоречие с принципа на неприкосновеността на националния суверенитет и нерушимостта на държавните граници. Примерите са многозначинелни: Русия не приема нарушаването на териториалната цялост на Сърбия, но подкрепя правото на самоопределение на Крим, Абхазия и Южна Осетия. Все още не признава независимостта на Нагорни Карабах за да не дразни Баку, въздържа се подкрепа на стремежа на кюрдите в Ирак, Турция и Иран да постигнат независимост. САЩ и съюзниците от НАТО пък признават правото на самоопределение на Косово, но не и това на Крим, Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия, както и на кюрдите в Ирак.
Неотдавна турският президент Ердоган обяви, че е за нерушимост на границите, с което имаше предвид най-вече референдума в Иракски Кюрдистан. Това негово заявление обаче може да внесе успокоение в душите на онази не малка част от българите, които се опасява, че Анкара би могла да отцепи населени с преобладаващо турско население български територии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
