СИРИЗА или ще събуди събратята си в ЕС, или ще потъне безславно
Възможно ли е триумфиращата СИРИЗА да стане пътеводна светлина за европейските и българските социалисти? Този въпрос виси във въздуха след изборите в Гърция, където на власт дойде с гръм и трясък Коалицията на радикалната левица.
Изтипосван като бунтовна шайка от комунисти, анархисти и зелени - отборът на 41-годишния харизматичен лидер Алексис Ципрас срина 40-годишното статукво, крепящо се на двата кита на местната политика - "Нова демокрация" и ПАСОК. Двата големи клиентелистки клана се редуваха във властта от свалянето на хунтата на полковниците през 1974 г. насам. Те са в основата на противоречивия гръцки финансов модел, който в продължение на 38 г. неизменно разчиташе на бюджетен дефицит и финансираше с дълг забележителната си социална политика, за да банкрутира страната през 2010 г. "Спасителният" лек, поднесен от Тройката (МВФ, ЕЦБ и Еврокомисията), се оказа силно отровен. Съкращенията на разходи и хора, предписаните приватизации и структурни реформи доведоха до колапс на икономиката, ръст на безработицата до 26 на сто, бързо обедняване и деградация на социалните системи. Два милиона гърци
минаха под чертата на бедността
На фона на трагедията СИРИЗА дойде като вик на нетърпимата болка от понесените страдания, но също и заради диктата на международните банкери, усилващото се социално разделение и продължаващия рахат на олигарсите и охранените партийни върхушки. Новата озъбена левица дойде на власт в името на бедняците, безработните, заробените с банкови кредити, старците с орязаните пенсии, емигрантите без права. Ципрас е гласът на онези бедстващи социални слоеве, които традиционно и доскоро защитаваха социалистите и социалдемократите в Европа.
В този смисъл СИРИЗА не може да бъде разглеждана като крайна или революционна фракция, а като опит за завръщане на лявото към неговите исторически корени и първоначален смисъл. Техният успех е поука за предвожданата от Сергей Станишев Партия на европейските социалисти, чиито членки непрекъснато губят подкрепата на трудещите се и "малките хора" в ЕС. След като "третият път" на Шрьодер, Блеър и Жоспен я доведе до ръба на пропастта преди десетина години, "хайверената левица" влезе в ролята на "смокинов лист" за прикриване на неолибералния разгул и гумен печат за антисоциални реформи, разбиващи държавата на благоденствието.
Та какво да кажем за българската левица, оперираща в страна
три пъти по-бедна от стенещата Гърция
Та именно БСП стана мотор на ултралиберални мерки като въвеждането на плоския данък и свалянето на корпоративния налог до 10%, с които отечеството ни влезе в каталога с офшорни зони.
Нима "Позитано" 20 някога е отронило дума в защита на зверски експлоатираните работници? Някога да са се трогвали от положението на заробените с непосилни кредити и рискуващи да загубят единственото си жилище съграждани? Извън символичните увеличения на още по-символичните пенсии, а също и някои дребни облекчения за майчинството, българските леви не са се преборили за нищо друго.
От написаните на брюкселски диалект партийни програми е видно, че нито БСП, нито АБВ разбират теглото на сиромасите у нас, нито имат намерения да се борят за онеправданите. Единствената партия, която има откровено левичарски виждания - Българската левица, е кабинетно занимание на шепа интелектуалци.
Варно е, че програмата на СИРИЗА е утопична и напомня на непремерен блъф - чувствително опрощаване на гръцкия дълг, 300 000 нови работни места, минимална работна заплата от 750 евро, 13-а пенсия, защита на закъсалите кредитополучатели, енергийни помощи и безплатни кухни за бедните и т.н.
Прагматичните гърци обаче отлично съзнават, че няма как обещанията на СИРИЗА да бъдат изпълнени, но пък са отлична база за следващите преговори с Тройката. Към момента изглежда възможно Ципрас, ако добре си изиграе картите, да постигне известни облекчения по дълга и да събуди позаспалата европейска солидарност.
Разбира се, съществува риск, ако СИРИЗА и антиевропейският им партньор "Независими гърци" тръгнат с рогата напред, Тройката да благослови фалита им и връщането към драхмата.
Без извоювани отстъпки на Ципрас с цялото красноречие и блясък ще му бъде трудно да спре разочарованието. Дори и да получи частично опрощаване, европейският безплатен обяд за Гърция няма начин да се върне. Няма да му помогне в случая и юнашкото ежене срещу Еврокомисията. Единственият шанс на СИРИЗА освен възможните социални стъпки е да се посвети на мисията да пресече колосалната контрабанда, да подгони рушветчиите, да прибере данъци от полубоговете на бизнеса и да развали играта на олигарсите. Гърците биха изтърпели още премеждия, ако се убедят, че правителството на Ципрас води страната в правилна посока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
