Газа като дежавю

Газа като дежавю  | StandartNews.com

Владимир Чуков

Свидетели сме на най-кървавата, най-сложната, най-тежката и най-продължителната война от оттеглянето на Израел от Ивицата Газа през 2005 г. До този момент най-продължителна бе войната 2008-2009 година. Тогава тя продължи 22 дни, убитите бяха 1440 души. Сега, на 23-ия ден от войната в Газа, убитите са 1260 души. Най-обезпокоителното е, че перспективите са по-скоро песимистични на базата на позициите, които изразяват двете противоборстващи страни. На този етап няма резултат от дипломатическите посреднически функции. Всичко това говори, че този път и двете страни са готови да стигнат докрай. Това е война в пълния смисъл на думата. Използване на различни тактики, различни стратегии, дори се появиха нови оръжия. Оказа се, че наистина този лабиринт от тунели, от бункери е практически непревземаем. Най-вероятно ще се стигне до някакво примирие, след което отново след 2 или 3 години ще бъдем свидетели на подобен вид криза, която може би ще бъде още по-кървава.

Зад кулисите се водят изключително активни, дипломатически, посреднически действия. Ако направим сравнение с 2012 година, тогавашната криза продължи около 2 седмици. Тя беше на практика замразена от много силния натиск, който упражниха тогава САЩ. Но обстановката в региона беше коренно различна. Това беше годината в апогея на "Арабската пролет". Тогава в Газа управляваше Мохамед Мурси - лидер на "Мюсюлманските братя" в Египет, които всъщност са съидейници на "Хамас". Много силният натиск, който беше упражнен върху Израел, преустанови военните действия.

Сега обаче нещата са коренно различни. Ние виждаме нещо като един дипломатически пъзел, който се нарежда ту от едната, ту от другата страна. В самото начало се формираха три блока. Първият беше и продължава да е по-близо до Израел - става въпрос за по-скоро индиректна подкрепа на Израел от страна на Египет, Саудитска Арабия, на ОАЕ. Нека припомним, че това са 3 държави, които обявиха "Мюсюлманските братя" за терористична организация. "Хамас" са палестинската версия на "Мюсюлманските братя". От друга страна, имаме Катар и Турция, които са от страната на "Хамас" и естествено, че много силно подкрепят тази организация. Посредата са САЩ и ООН - и тук вече е отслабената роля на Вашингтон. Световните агенции съобщават, че премиерът на Израел Нетаняху много активно комуникира с държавния секретар, но на практика те говорят на различни езици. През 2012 година нямаше подкрепата на Египет, много плътната подкрепа на Саудитска Арабия. Това наклони везните в посока на примирие, но в полза на "Хамас". Сега обаче нещата са коренно различни. За мен е изключително обезпокоително, че става дума за една истинска война - с появата например на една защита на бронята на израелския танк, която не може да бъде преодоляна от ракети. В същото време оня ден вечерта беше извършена една операция от палестински командоси на израелски територия. Т.е. тези тунели стигат включително на израелска територия - нещо, което израелската армия не е могла да установи. Прилагат се нови елементи от военната практика, което идва да подскаже, че наистина става дума за противоборство между две истински армии.

Общата регионална обстановка много силно стимулира ескалация на напрежението. Дори в конкретния случай на палестино-израелския конфликт в Газа в механизма за взимане на политическо решение в националните апарати и на Израел, и на Палестина влязоха сили, които са по-скоро крайни, за разлика от по-консенсусните от 2012 г. В същото време се появи една одиозна държава халифат между Сирия и между Ирак, която започна да резонира и в целия арабски свят. Буквално преди три дни имаше нападение върху египетско КПП на либийската граница, чиято отговорност беше поета именно от ИДИЛ, от халифата. Дори една много малка група в Газа обяви своята лоялност към халифата. Всъщност ето това е, което трябва да обсъдим като теза. Някои експерти считат, че може би "Хамас" е една организация, която, ако бъде победена военно, ще остави един луфт, ще остави един вакуум и на нейно място би могло да се появи нещо много по-одиозно, по-опасно като халифата. Т.е. става дума за различни пластове на политическия или радикалния ислям. Тук са много тънки анализите, много тънки са сметките и за съжаление това подпали целия регион. Става дума за подобен тип противоречия в самата Сирия, в Ирак. В Либия виждаме същата ситуация. За съжаление прогнозите не са оптимистични.
(Пред радио "Фокус")

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай