Гамбитът на Ердоган

Гамбитът на Ердоган | StandartNews.com

Не искам да преразказвам събитията от последната седмица в съседна Турция, а само да внеса още един щрих в динамичната картина на „туистовете" и „спиновете" (политически термини, описващи реалните и пропагандни завои в поведението на един политик) на Властелина от Анкара и отношенията му с Израел и Русия. Те са показателни за техниките на водене на външна политика в условията на съвременната турска „демокрация". Преди време Ердоган, воден от неоосманската идеология, откри фронтове срещу целия свят. Ако върнем лентата назад, ще си спомним как отношенията с Израел (традиционно добри, до степен на съвместни военни учения) бяха унищожени след провокацията с „мирната флотилия за Газа" предвождана от кораба "Мави Мармара" на 31 май 2010г. Посланиците на двете страни бяха отзовани, търговските отношения бързо навлязоха в ледена епоха, а израелските туристи се преориентираха към Гърция, България и други, по-дружелюбни дестинации.

Москва също беше пожертвана като политически и търговски партньор със свалянето на руския самолет на 24 ноември 2015 г. Двамата диктатори се изпъчиха един срещу друг и докараха страните си до състояние, близко до война. Сметките на Ердоган обаче не се получиха. Икономическата цена на решението да се изправи срещу Русия, заплашително наближава 20 млрд. долара. Непосилна цена за всеки режим. Добавена към засилващия се процес на напускане на инвеститорите от Турция и изнасянето на турски производства и бизнеси извън страната, засилващото се кюрдско освободително движение и още десетки фактори. Така тази цена започна да заплашва самото оцеляване на Ердоган. Действителността наложи поредният „туист" в шахматната партия , която турският президент разиграва останалата част от света. Курс към нормализация с Израел и скоро след това и с Русия. След потушаването на този, меко казано, съмнителен преврат и рязкото влошаване на отношенията на Турция със САЩ, продиктувано от искането за екстрадиране на опозиционния лидер Гюлен, действията на Ердоган придобиха яснота в едно ново измерение. Дори Властелина от Анкара не може да си позволи да е в конфликт , едновременно и с Русия и със САЩ. Затова му трябваше „затопляне" с Москва преди „охлаждането" с Вашингтон.

Израел изигра ролята на балансираща сила, поради добрите си отношения и с двете суперсили. В „полувремето" на този процес, се случи така удобния за властта опит за преврат. „Вътрешният враг" е дефиниран и притиснат с всички сили и средства на режима (нищо ново под слънцето: подпалването на Райхстага през 1933 г. в Берлин е един интересен прототип на тези събития). Външният враг е сменен бързо (почти със скоростта на смяната между Евразиа и Истазиа в романа на Оруел "1984"). Няма повече видими пречки пред установяването на абсолютна и непоклатима олигархична власт в южната ни съседка. Какво означава това за България? И дали можем да извлечем полза от тази ситуация? Това са легитимни въпроси, на които следва да потърсим отговор. Мисля, че като член на ЕС и НАТО, на този етап заплахата за страната ни не е голяма, нито пряка. Ползите, които бихме могли да извлечем са големи в икономически план. Стотици инвеститори и производители търсят алтернативи на Турция и могат да изберат България за тази цел. Да не забравяме и руските туристи, които също търсят алтернатива на турските курорти. Колко жалко е, че вместо с отворени обятия и със стабилна и надеждна съдебна система, ние храним инвеститорите с "гнили ябълки".

Записа Оля АЛ-АХМЕД

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай