Европейска седмица, посветена на основните предизвикателства, пред които са изправени България и ЕС, започва премиерът Бойко Борисов. В рамките на седем дни той ще има три ключови срещи - с френския президент Еманюел Макрон, с германския канцлер Ангела Меркел и с турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Първите двама, известни вече в медиите като "Меркрон", представляват германско-френския локомотив, който движи Европа. Ердоган, от своя страна, въпреки всичките тревоги, че се превръща в автократ, продължава да е наложителен партньор на ЕС, най-вече заради бежанската криза.
Именно проблемите с мигрантите, чийто брой у комшиите е над 2 млн, се очаква да бъде една от обсъжданите от Борисов теми и при трите му срещи. Въпросът е още по-актуален и заради непрекъсващата поредица атентати на Стария континент и притесненията на мнозина от неговите граждани, че бегълците от военни конфликти може да са радикализирани и да извършват атаки на европейска земя. Въпреки че повечето от атентаторите са родени и израснали в съответните страни, в масовото съзнание
имигрантите представляват потенциална заплаха
Страховете са още по-големи поради факта, че ставаме свидетели на атентати почти през месец. Справка - Великобритания, където терористите дори не изчакаха, а удариха Манчестър и Лондон за две седмици. "Каква е Европа в момента? Ние свикнахме някак си с новините. Ако направя една справка - аз съм написал 20-30 съболезнователни адреса само в последните месеци. Чудим се какво да напишем в тях. Всяка сутрин се събуждаме и дали в Лондон, дали в Афганистан, дали на друго място - десетки убити и ранени. И се въртим около средствата и не си говорим за причините, които не са удобни политически", каза вчера Борисов. И лансира идея, която най-вероятно ще обсъди и при срещите си в Европа -
създаването на обща отбрана и армия
Този въпрос бе една от трите големи теми, които обсъждаха също Макрон и Меркел на първата им официална среща в средата на май. По време на предизборната си кампания френският президент предлагаше идеи за Постоянен европейски щаб (за координация с НАТО и националните щабове), формиране на Европейски Съвет за сигурност, изграждане на Европейски фондове за отбрана за финансиране на съвместни програми и общи изследвания и разработки. При срещата си с Меркел той обсъди още два въпроса, които също представляват интерес за България - общата система за прием на бежанци и еврозоната. Френският и германският лидер си говориха по-конкретно за по-голямата интеграция на ЕС и на еврозоната, но всичко което се случва там, ни интересува, тъй като България има амбициите колкото се може по-скоро да стане част от общото валутно пространство. Еврозоната е задължителна, подчерта вчера Борисов. В разговорите си той вероятно ще обсъди и големите теми за Европа като бъдещето на съюза, още повече че през 2018 г. България поема неговото председателство. Тъкмо по това време се очаква да се водят и преговорите за Брекзит, който
силно разклати устоите на Евросъюза
По време на председателството си България може да увеличи своята тежест като страна-член, ако подпомогне засилването на диалога между Западните Балкани и ЕС, който поне в следващите няколко години не възнамерява да приема нови членове. Борисов вероятно ще говори с колегите си от Европа за идеята му хората от Балканите да имат европейски паспорти. България може да е и добър медиатор между все по-втърдяващия тона Европейски съюз и все по-отдръпващата се Турция. Броени дни след Макрон и Меркел Борисов ще се срещне с Ердоган, чиито правомощия рязко се увеличиха след проведения референдум за промяна на конституцията. Анкара и страните-членки, сред които и България, имат немалко въпроси от общ интерес или от обща трудност. И тук България, която се стреми да поддържа добър диалог с комшиите и която е непосредствен съсед на Турция и добре познава особеностите на региона, може да подпомогне разговора между Анкара и Брюксел, когато двете страни пожелаят да водят такъв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
