Радикалният ислям е напомпена заплаха, заради която да ни отнемат свободи
Коментар на Щефек Бурзумуча, "ИЮ Обзървър"
Всеки ден на път за работа имам чувството, че съм под обсада. Вървя покрай въоръжени войници, стоящи на пост пред посолствата и правителствените сгради, и виждам забързани полицейски коли с пуснати сирени. Повтарям си, че това е за моята сигурност, защото Европа е изправена пред нова заплаха, наречена "радикален ислям". И така вълната на параноята за сигурността, която в момента залива Европа, отнася и мен. Единственото нещо, което помага, е силна доза реализъм.
Дори в условията на глобален джихад, шансовете да бъдеш убит при терористична атака са толкова големи, колкото да се удавиш в собствената си баня или пък да бъдеш убит от падащ кокосов орех. Нещо повече, заплахата от "радикалния ислям" е силно преувеличена.
Между 2006 г. и 2013 г. по-малко от един процент от всички терористични нападения в Европа са извършени от радикални ислямисти. Преди нападението на "Шарли Ебдо" през януари, само атаката срещу влак в Мадрид през 2004 г. и автобусните бомбени атентати през 2005 г. в Лондон причиниха повече от 10 смъртни случая. На всичкото отгоре, по-голямата част от терористичните атаки по целия свят са извън Европа.
Според Индекса на глобалния тероризъм за 2014 г., изчислен от Института за икономика и мир в Мериленд, "над 80 процента от жертвите на терористична дейност през 2013 г. са съсредоточени в пет държави - Ирак, Афганистан, Пакистан, Нигерия и Сирия".
През декември 2014 г. и януари 2015 г. около времето на нападенията срещу "Шарли Ебдо" в Париж близо 400 души са загинали в терористичните атаки на талибаните и Боко Харам само в Пакистан и Нигерия .
Европа също е виждала далеч по-лоши времена. През 70-те и 80-те години терористични организации като Червените бригади в Италия, Фракцията на Червена армия в Германия, ИРА в Северна Ирландия или баските сепаратисти от ЕТА в Испания предизвика хаос в целия континент. С една дума днешна Европа все още е доста безопасно място.
Когато стане дума за "радикален ислям", по принцип се говори за явлението "чуждестранни бойци". Според последните оценки
Сред европейските страни като Франция, Великобритания, Белгия и Германия имат най-голям брой граждани в борбата. Но това, разбира се, не означава, че всички от тях ще се върнат като закоравели терористи - ако въобще се върнат.
Много от тях ще умрат по време на въоръжените конфликти или при самоубийствени атентати. Други никога няма да се завърнат у дома, или защото те ще продължат битката, или защото ще следват призива на джихадистите в друга конфликтна зона. А мнозина от тези, които се върнат, ще бъдат травматизирани от ежедневните ужаси на бойното поле и отчаяно ще се нуждаят от психолог, а не от експлозиви.
В крайна сметка много малко от насилствените радикали ще се върнат в Европа, решени да извършват терористични атаки. А службите за сигурност трябва да бъдат в състояние да се справят с повечето от тях.
Защитата на сигурността на европейските граждани е, разбира се, основателна загриженост. Но създаването на ново законодателство не е логично. Или всеки път, когато някой се дави в собствената си вана, ще измисляме нови правила за безопасност в банята в ЕС?
По същия начин много от мерките, обсъждани понастоящем в Европа, няма да помогнат много за нашата безопасност. Но ще направят много за потъпкването на човешките ни свободи.
Осигуряването на достъп на полицията и правоприлагащите органи до личните данни на всички пътници, вътре или извън Европа, включително банкови данни, използвани маршрути и дори вкусови предпочитания, поставя милиони граждани под общото подозрение.
Вашето име е Мохамед, поръчвате си храна халал и крайната ви дестинация е Истанбул, откъдето много чуждестранни бойци преминават към Сирия? Е, тогава вие със сигурност ще предизвикате подозрения. "Големият брат" ще ви наблюдава.
Вместо да се предоставя на гражданите фалшиво чувство за сигурност с промени в законодателството, европейските политици трябва да се възползват от съществуващите. Но преди всичко, европейските политици трябва да бъдат честни. Радикалният ислям не е най-голямото предизвикателство за сигурността на Европа. Това е напомпана заплаха. Имахме две световни войни, Студена война, която се оказа гореща. Комунизъм, ляв и десен терор в продължение на десетилетия. А сега руски танкове се търкалят в Украйна, точно пред прага ни. Нека помислим за това за момент и да поемем дълбоко въздух.
(По БГНЕС)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
