Да си психично болен у нас отдавна не е диагноза. Поне не и такава, която задължава държавата да те изолира зад дебели зидове, защото си опасен за себе си или обществото. В момента, в който пиша това, вероятно десетки хора с психични проблеми обучават деца, лекуват болни и вършат други неща, признати от обществото ни като свързани с отговорност за околните. Проблемът е, че у нас вече няма система, която да различава тези хора. Че те са оставени сами на себе си. Че до последния момент, в който посегнат на собствения си живот или този на околните, светът наоколо ги смята за напълно нормални и годни да се справят с живота. Като например акушерката, която планомерно и методично удря бебето Никол и чийто видеозапис предизвика почти истерия в интернет, въпреки че уж всеки бил невинен до доказване на противното.
Виновна ли е акушерката Емилия? Категорично. Но нека нейната присъда бъде произнесена не от медиите и не от коментарите в интернет. За да не стане така, както с лекарите от Горна Оряховица, чийто видеозапис бе разпространен от един бивш министър на вътрешните работи и послужи основно за решаване на вътрешнополитически проблеми. И въпреки че съдът ги оневини, животът и кариерата на медиците бяха съсипани.
С което не оправдавам Емилия. Човек, който по такъв садистичен и брутален начин се отнася не просто с бебе, а въобще с друг човек, няма начин да бъде оправдан и със сигурност трябва да понесе наказание. Въпросът е доколко този човек е психично здрав. И защо хората около нея не са забелязали срива й и са я оставили да работи 20 часа без прекъсване, което е погазване на всички възможни трудови и морални норми. Впрочем ясно защо - акушерки няма. Въпросът е и кой поставя диагнозите на хората с подобен проблем - най-вероятно никой. И децата знаят, че в момента у нас да накараш някого да се лекува принудително е кауза пердута - можеш да го направиш едва тогава, когато въпросният човек вече е застрашил околните или себе си с някакво действие. Когато вече се е опитал да осакати или убие - не и преди това.
По тази причина по улиците в момента ходят десетки хора, в чиито глави бръмчи Бог знае какво и за които става ясно, че са имали проблем, едва когато посегнат на другите, лиснат си туба бензин или се хвърлят върху релсите на метрото. Повечето от тях не отиват на лекар - особено ако, като Емилия, имат да издържат семейство и възрастни родители, при това със заплата, която работодателите им най-вероятно харчат за джобни пари. Те са заинтересовани да бъдат възприемани като добри професионалисти /нали това казаха за акушерката/ и полагат неистови усилия да запазят у околните тази представа за себе си с цената на огромен вътрешен срив. Което е логично - кой ще задържи на работа човек с диагноза, признал открито, че не се справя с проблемите в собствения си малък свят, камо ли в този, който обитават околните.
Тук не става дума за хора с прословутия "бърнаут" - термин, който нашумя покрай пилота Андреас Лубиц, превърнал за минути един самолет в огромна катафалка. Бърнаутът е за хората, които се стремят да постигат успехи, за "баровците", които си поставят неизмеримо високи цели и след това потъват в огромната пропаст между себе си и тях. А тук става дума за хората на ръба, които живеят на ръба, имат семейства на ръба и получават заплати, които са отвъд ръба. Като при това отчаяно се вкопчват в тях дори с цената на това да прикрият диагноза на заболяване, все едно какво, защото това ще влоши живота им допълнително. По същата причина не противоречат никому, когато им се налага да изкарат две или три смени една след друга - защото загубата на работа за тях е загуба на онази опора, която все още ги държи.
Що се отнася до психотестовете при назначаване - те със сигурност не се правят за акушерки със заплати под минималната независимо от факта, че те носят отговорност за нечий живот. Никой не проверява хора, които работят на минималната работна заплата - просто защото и за работодателите си те са никои. Напълно достатъчно е, че са се навили да бачкат за 200-300 лева.Те са просто винтчета от машина и докато тя работи безотказно, никой не им обръща внимание, ако ще и да карат четири последователни смени. Обръщат им внимание само ако машината се разхлопа - като моментално се дистанцират от тях и ги заменят с други. Да, Емилия трябва да бъде наказана или изпратена за лечение, но ще е жалко, ако за болницата случаят приключи само с това на нейното място да бъде назначена друга акушерка. Ако темата за контрола в такива ситуации отново остане нещо, върху което тв експертите по всичко да си чешат езиците, без реално нещо да се промени. Защото следващата Емилия може да е учителката на вашето дете. Или шофьорът на автобуса, с който отиваме на работа. Няма как да го знаем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
