Да пожалим децата си

Да пожалим децата си | StandartNews.com

Училище-мъчилище. Така децата от моето поколение наричахме безкрайните уроци и извънкласни занимания, с които ни затрупваха. И все пак, в сравнение с днешните деца, ние, родените в края на 70-те и през 80-те години, сме си живели доста щастлив живот. Днес, ако се разходите сутрин около някое училище, ще видите малчугани, превити на две от тежки раници или пък тътрещи чанти на колелца, пълни догоре с учебници. За тях ходенето на училище буквално изисква физически усилия. Ето защо намеренията за въвеждане на електронни учебници и олекотяването на ученическите чанти е решаваща стъпка в правилната посока. И ако тя ще облекчи живота на настоящите ученици, то една

нова идея може значително да стъжни

този на хлапетата, които сега са в детската градина. Промени в наредбата за предучилищно образование предвиждат децата в предучилищната група да държат тест за първи клас. Той ще е стандартизиран, няма да се оценява с оценки и няма да играе ролята на вход за влизане в първи клас. Целта е учителките да разберат в кои области децата имат талант за развитие и в кои имат нужда от подкрепа. На пръв поглед идеята е смислена. Няма лошо да се установи какво е интересно на отделното дете, кое му се отдава повече и кое го затруднява. Така учителките наистина ще могат да имат индивидуален подход към всяко хлапе. Въпросът е обаче защо тази идея трябва да е под формата на изпит. Нима в хода на заниманията в детската градина преподавателките толкова не могат да установят кое представлява интерес за малчугана и кое не? И да впишат това в индивидуалното му дело, където от следващата година ще влизат резултатите от теста. За това обаче е нужно повече внимание към всяко отделно дете, поетапно проследяване на неговото развитие и евентуалните му заложби. А често учителките нямат време да отделят подобно внимание на своите възпитаници. Защото групите понякога са твърде многобройни - 30-40 деца, защото преподавателките са изнервени и уморени, а в някои случаи дори достигат до ексцесии, каквито видяхме в някои детски градини – с крясъци и дори посягане на хлапетата.

Тяхното подлагане на изпит вероятно ще увеличи още повече стреса им. И без това преходът от детската градина към училището е достатъчно сериозен, защо трябва да го усложняваме още повече. Децата имат право на истинско детство и да не бъдат затрупвани от задачи и занимания, които понякога ги изтощават до безкрай. И без това

детството им е достатъчно „откраднато"

от модерните технологии, компютърните игри и телевизията. Както и от липсата на детски площадки и градинки в кварталите, където да лудуват на воля.

Да, вина имат и родителите, които, уморени до смърт от ежедневието си, предпочитат да оставят детето да зяпа в телевизора, вместо да общуват истински с него. Често единствената комуникация между родители и деца са разговорите за оценки, наказания или похвали в училището. Представете си какво ще се случи в главите на невръстните деца и под какъв стрес ще бъдат поставени и родителите, ако тези разговори започнат още докато хлапетата са в детската градина. Нека не ги затормозяваме с тестове и изпити още преди истински да са започнали своя процес на обучение. Да пожалим децата си, те и без това са достатъчно зомбирани от сложното време, в което живеем и последиците от него.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай