След всички разочарования, волейболът ни е последната надежда
Националите ни по футбол ги бият като тъпан на сватба. Щангите на практика са погребани под тонове допинг. И в уж най-успешния български спорт - борбата, започнаха на ни тръшкат наред. За мъжката говорим, защото медалите в женската могат да бъдат утешение само за някой дълбоко заблуден. Ей, дори на това хубаво момче Гришо нещо му стана! Маша ли го обърка, той сам ли се прецака, но вече не може да спечели два мача на корта поред. За капак отсвири националния тим. Точно като Бербатов и Казийски!
Никаква спортна гордост не ни остана
Освен да ходим на плаж в Солун и да гледаме Бербо. Ей така, заради узото и купона. Но Митко рита в гръцки тим все пак, няма как да извадиш флага и да изпиташ гордост.
Точно в този скапан спортен момент, в това сиво есенно време и безлични предизборни кампании волейболът ни носи глътка въздух. Днес в София започва Европейското първенство. Идеалният момент. Защото това си е нашият колективен спорт. Ако цитирам великия ни разпределител Ники Иванов - там винаги сме били в топ 10 на света. И не се даваме. Въпреки бойкота на Казийски, странните понякога треньорски назначения и полуживото ни клубно първенство.
Само волейболът може да напълни "Арената", само той може да ни накара да се чувстваме значими. Че на какво друго може да се сборим с Германия! Нека още днес България застане зад своите момчета срещу Бундестима. Да, "лъвовете" не са фаворити, макар и в ролята на домакини. Не само липсата на Матей. Контузиите не са една или два, а не сме Русия, за да избираме между 30-40 добри волейболисти.
Но можем! Сигурен съм, че софийската публика
ще развее трибагрениците и ще отвори гърла
Без да натоварва играчите на Пламен Константинов с излишен максимализъм. Да, може да паднем още довечера от немците. Не е изключено да ни спрат и на четвъртфинала. Но пък може да стигнем по-далеч. Българският волейболен отбор винаги е бил най-непредвидимият - бие Бразилия, после пада от аутсайдера. Този път зарът може да се търкулне в наша полза. Та европейски шампион стана дори Испания, която няма и половината от нашите традиции, от нашите легендарни имена край мрежата.
И да не забравяме, че
съдбата има да ни го връща
Заради един мач в същата част на София през 1970 година. Разбира се, говорим за драмата с ГДР във финала на световното, игран във "Фестивална". 2:1 за България, 13:5 в четвърти гейм! И загуба. Едва ли някой някога ще върне болката на Каров, Златанов и останалите. Но сега кошничката на българския спорт е толкова отесняла, че трябва да сме доволни и на по-малко. Затова всички да съберем сили и (без да бъдат подканяни от досадните шпикери) още тази вечер да извикаме "България, юнаци"!.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
