Министерски съвет прие Закон за ратификация на Истанбулската конвенция, която е срещу домашното насилие и насилието от всякакъв вид срещу жени и момичета. Представители на Патриотичния фронт изразиха притеснения, че конвенцията е врата към признаването на трети пол у нас. В тази връзка потърсихме коментар от психолога Маргарита Бакрачева за това доколко разкрепостени и толерантни са българите.
* * * * * *
Приетата Истанбулска конвенция породи дебат за т.нар. "трети пол". Българинът е толерантен към различните, стига те да не навлизат в личното му пространство и да не парадират прекалено много. Мнозина се дразнят от гейпарадите и вадят като аргумент това, че хетеросексуалните не навират в очите на другите своите предпочитания. Защо сме толкова толерантни? Причините са комплексни. От една страна, у нас не изпитваме някои тревоги, които всички държави в Европа в момента усещат на гърба си - динамиката и миграционни процеси, актовете на насилие, т.е. всички тези нови неща, които притесняват в малка или по-голяма степен хората на всички държави и свалят доверието в институциите. От друга страна, усещането на българите, че нищо не се променя през последните 28 години,
накара хората да бъдат още по-пасивни
Що се касае до надопсихологията ни, това, което сме запазили като ценност е, че когато има някакъв проблем, се обединяваме, а когато има нужда, си помагаме. Проучванията показват, че към "познатото" различно, като например сирийците, които от дълги години са установени в България или познатото ромско малцинство, го категоризираме в някакви рамки, така че то не е плашещо. Плашещи са нещата по-скоро, които са неизвестни и може да имат негативни реакции.
Когато все пак когато става дума за гей-двойки, за третия пол, когато позволяват той да се впише в личните документи като във Франция, това си е чисто политическа манипулация. Аз единствено бих коментирала защо хората могат да се подразнят от подобни неща. Т.нар. "различни" не са хора, които се нуждаят от помощ,
никой не им забранява да правят каквото и да било
Единственото, което може да подразни в известна степен хората, е прекаленото натрапване и искането на права, които никой не им е отнел, като изключим браковете.
От друга страна, смятам, че е много важен проблемът с домашното насилие, по който през последните повече от 10 години се подписват различни споразумения. Това е един сериозен проблем и включва две отделни категории. Психическото кибернасилие е достатъчно популярна тема и се коментира в медиите. Но това, което през последните години се вкара като отделно направление, е да се обърне внимание малко и на мъжете, и на момчетата, тъй като те също до голяма степен са жертва на домашно насилие, на психическо насилие и тормоз.
Това в крайна сметка води до влошаване на състоянието на семейните отношения, води включително и до икономически проблеми, тъй като когато един човек е окастрен, било от детството или впоследствие като възрастен в семейния си живот, това го кара да бъде непълноценен и се отразява и на професионалната му сфера.
Така или иначе тези неща са много сериозни и са за двата пола важни. Така че всички тези различни форми на агресия са познати отдавна- психическа, вербална, косвена, психическа хиперагресия. Всяка от тези форми заслужава много внимание.
Насилието по цял свят се е превърнало в една своеобразна норма. Първата стъпка за успешната превенция на формите на насилие е то да бъде разпознавано и не само да бъдат подкрепяни неговите жертви, а да бъдат ангажирани т.нар. неми свидетели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
