През последния четвърт век в БСП се извършиха много промени. Те следваха желанието и волята на всеки нов председател, който ги постигаше по различен начин, с различни инструменти. Уставът на партията, сам по себе си, не е най-мощният инструмент за промяна, но гарантира някои неща, например обновлението. Това се е постигало в някои периоди и без устав, като в началото на 90-те години, когато нагласата за обновление беше естествен порив в обществото.
През 2013 г, Сергей Станишев успя да направи почти пълно обновление на депутатските листи, без уставна промяна, като отстрани тогава дори много силни и знакови фигури като Румен Овчаров, Румен Петков, Асен Гагузов и други бивши министри. Така че всеки нов председател е успявал да символизира промяната и да налага волята си. За Корнелия Нинова
не й беше много трудно да я постигне
защото в момента авторитетът й е безспорен след тази категорична победа на президентските избори. Не съм очаквал и друго. Бях донякъде изненадан от разгорещения дебат специално около уставните промени, защото това беше платформата на Корнелия Нинова като кандидат за председател на партията. Всички тези неща- и за преките избори, и за мандатността, ги имаше като предизборен ангажимент, ако стане председател. Затова се учудвам, че някои все едно за първи път го научават като намерение. Очевидно тогава делегатите на конгреса не са вярвали, че ще го направи. Какво ще стане оттук нататък е по-трудно да се прецени. Винаги има недоволни от всяка една промяна. Аз лично не очаквам това недоволство да се трансформира в някаква яростна вътрешнопартийна опозиция. И вече оттук-нататък следват въпроси, отговор на които ще даде времето или следващите действия на Корнелия Нинова. В края на следващата седмица като видим новите водачи на кандидатските листи, както и другите попълнения, ще се очертае един обновен профил на бъдещата парламентарна група, което донякъде ще даде знак за това в каква посока ще вървят промените.
Личната ми прогноза според данните, които регистрираме при моментни проучвания, е затруднена от няколко въпроса, които към този момент нямат отговор и ще го получат на по-късен етап. Най-важният от тях е дали тези сини парчета, на които се разрои Реформаторският блок, някои от тях или всичките, или нито едно то тях, ще попадне в следващия парламент.
Силите на двете водещи партии БСП и ГЕРБ са изравнени и е прекалено рисковано да се твърди към този момент коя от две ще надделее. Мисля, че
този паритет до последно ще се запази
и който и да се окичи със златния медал на предстоящите избори, ще изпревари другия с малко. Ситуацията прилича на 2013 г., но ако сините останат извън парламента, това ще даде бонус на БСП и тя ще бъде по-привлекателна както желан партньор, около който да се сглоби следващото управляващо мнозинство. В обратния случай, ако ГЕРБ е първа политическа сила и сините са в парламента, ще се случи, както и сега - партията на Борисов ще бъде притегателният център за образуване на такова мнозинство. Има и още един сценарий, който донякъде е по-неприятен и за бизнеса, и за икономическия климат, ако нещата блокират и не може да се състави каквото и да е мнозинство. Тогава управлението на президента Румен Радев ще бъде продължено, ще влезе в спирала на политическа нестабилност, на поредица от избори или някакви кратковременни мнозинства. Или пък, нещо, за което ще се говори, то нито ще е полезно, нито стабилно за държавата, но може да се аргументира като единствен изход под някакъв благовиден предлог, на мека коалиция между двете големи партии.
Записа: Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
