Даването на гражданство да се улесни като в Унгария и Румъния
Божидар Димитров, директор на НИМ
Наскоро унгарският външен министър заяви, че въз основа на Закона за унгарското гражданство, приет през 2010 г., очаква 1 милион души от унгарски произход да получат унгарско гражданство. Досега за 4 г. са го получили вече 660 000 души. Законът предвиждал всеки чуждестранен гражданин, който е от унгарски произход, да получава в рамките на 2-3 месеца унгарско гражданство без всякакви допълнителни изисквания.
Унгария е държава като нас - отвсякъде граничи със себе си. Имам предвид, че е загубила като нас и двете световни войни. Тя бе орязана на мирните конференции от ред територии, населени с унгарци, в полза на държавите победителки - Словакия, Полша, Сърбия, Румъния, Украйна. Унгарските малцинства обаче оцеляха. Само в Румъния унгарците са 2,5 млн., във Войводина (Сърбия) 300 000, в Словакия 600 000, в Закарпатска Украйна 150 000 и т.н.
В Румъния приеха аналогичен закон през същата тази година. И тя бе поорязана след 1945-а. Най-вече с Молдова (4,5 млн. румънци), но също и с Буковина и Трансистрия. Техният закон е още по-либерален. Той предвижда бързо даване на гражданство на всички жители и техните потомци на териториите, които са част от румънската държава до 1944 г. Не само на румънците, но и на украинците, българите, гагаузите и т.н. Според мои сведения новите румънци вече са 450 000 души.
Нека да бъдем откровени. По този начин двете страни решават демографския си проблем, който има същите параметри както и в България. Но Унгария и Румъния не са единствени. Те просто следват германския модел. В 82-милионна Германия се раждат само 625 000 бебета годишно, а умират 830 000 жители.
Германия компенсира отрицателния прираст с даването на гражданство на около 180 000 души годишно на немци от Русия, Украйна, Казахстан (там живеят над два милиона немци), Румъния, Полша, Чехия и Словакия. А също и на гастарбайтери от цяла Европа, Турция, Близкия изток и Северна Африка, живеещи и работещи от десетилетия в Германия и вече отгледали поколения.
Демографският проблем наистина е приоритетен за всички високоразвити страни. Причината е, че населението им основно живее в градовете, а там през втората половина на ХХ век се наложи т. нар. двудетен модел в семействата. В миналото високата раждаемост бе следствие на необходимостта от много работна ръка в селското стопанство. Днес двудетният модел се наложи дори в селата, но той не е достатъчен дори за просто възпроизводство. Защото невинаги хора от едно поколение сключват брак и раждат деца. И защото се увеличават адептите на т.нар. трети пол. Нищо против тях нямам, но по този въпрос въпреки трогателните им усилия в секса деца не се раждат.
С мерки за повишаване на раждаемостта поне в страните от ЕС отрицателната ножица няма да се свие. Това са го разбрали в Германия, Унгария, Румъния. Как стои въпросът при нас? Раждат се годишно напоследък между 65 - 70 хиляди бебета. Умират средногодишно 110 000 българи. Отрицателна разлика 40 000 души, т.е. всяка година България намалява с един град като Ловеч или Смолян. Политиците вече признават, че това е главният проблем на нацията и държавата. Казват от всички партии, че ще го решат, като дойдат на власт, но не казват как. Мърморят нещо за увеличаване на детските надбавки, за строеж на детски градини, подобряване на детското здравеопазване. Чудесно, не може без това. Но само с леко вдигане на раждаемостта демографският проблем не се решава. Това може да стане само когато започнем да даваме усилено гражданство на българи от диаспората. Те са в Македония, Сърбия, Албания, Косово, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Казахстан, Германия и Турция и са около 3,5-4 милиона души.
Как стои въпросът с даването на гражданство. То е по силата на закон (с многобройни поправки) от 1990-а. Той създава многобройни пречки, предявява безсмислени изисквания и резултатът е, че средно по 4-5 хиляди души годишно получават гражданство. За 25 години - само около 100 000 българи.
През 2010 г. и аз в качеството си на министър внесох закон със същите проектоправила като в Унгария и Румъния. Отхвърлиха ги още в комисиите на НС. Приеха само, че кандидатите трябва в рамките на 1 година да получат решение на молбата си - да или не. Това позволи през 2011 и 2012 г. по 17-18 000 души от диаспората да получат българско гражданство.
През 2013 г. цифрата падна отново на 5000.
Правителството на втората тройна коалиция предяви куп изисквания към кандидатите, неизпълними например от гражданите на Македония, които трябваше да доказват българския си произход. И това при положение, че държавната ни концепция е, че всички жители на Македония със славянско-християнски имена са от български произход. И при положение, че след 1944 г. няма начин да има документ, издаден в Македония, в който да е указано, че лицето "Х" е българин. Преобладаващият брой от получилите БГ гражданство македонци идват да живеят и работят у нас или остават в родните си места. Малък брой наистина заминават на Запад. Но от 5 години те са в безвизов режим за ЕС.
Истината е една - ако някой иска да реши демографския проблем, не може да го направи без драстични промени в Закона за гражданството. И те трябва да бъдат в духа на законите на Германия, Унгария и Румъния. Необходими са ни поне 100 000 нови българи годишно. Всичко друго е прах в очите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
