Битката да запишеш първолак

Битката да запишеш първолак | StandartNews.com

Той е едва на шест, знае първите думички на английски и познава някои български букви. И дори не подозира, че в името на неговото записване в първи клас родителите му са направили ней-големите конспирации- още преди две години са се регистрирали при леля му Стефка, която не понасят, но за сметка на това тя живее в центъра, на две крачки от желаното училище. Баща му е задействал всички връзки, за да извади документ, според който работи в общината, а майка му с двете си висши образования и три специализации се е цанила за възпитателка в следобедната смяна. В името на една единствена цел – детето да влезе с предимство в желаното училище.

Приемът в първи клас у нас е дори по-труден, отколкото приемът в университет. Вузовете те причакват едва ли не на първата пряка, за да те накарат да кандидатстваш, тъй като мераклиите за висше образование у нас не са безкрайно много и за всеки студент чакат поне две места. За сметка на това майките на първокласниците са си изградили един криворазбран свят, съгласно който единствените достойни за децата им училища са двадесетина школа в центъра на града. Въпреки че нищо не оправдава тази представа – дори съгласно официално оповестяваните резултати от изпити в четвърти клас част от тези училища са в средата на скалата, а за сметка на това едно от училищата в „Младост" е сред първите десет. Това обаче не интересува никого – битката за школо в центъра е ожесточена и се води с всички подръчни средства. Независимо, че по-важното за едно дете е да усети учителя близък и да може да му се довери, особено в първи клас. Измерителна скала за това, естествено, няма.
И именно заради тази ожесточена битка се раждат всевъзможни критерии и критерийчета, по които едно дете може да бъде прието в съответното училище и заради които Върховната административна прокуратура сезира Комисията за защита от дискриминация.

Просветното министерство въведе като основен критерий уседналостта, тоест близостта на жилището на семейството до училището с три години давност, но позволи на училищата да въведат допълнителни критерии. И пропусна друго – нищо не пречи на родителите на малкия Иванчо да се регистрират у леля Стефка три години преди приема в първи клас. Другият по-съществен проблем е, че самите училища решават кои адреси попадат в техния район. Така доста често се получава, че едно дете, което живее на еднакво разстояние от две училища в собствения си квартал, не е желано нито в едното, нито в другото. Ако трябва да се избегне дискриминацията, това райониране трябва да се прави от общината. Независимо, че напомня за времената на соца – безплатното образование вероятно е последният атавизъм от този период, след като и здравеопазването ни вече е платено. А ако искаме безплатно образование, трябва да се съобразяваме с неговите правила. И едно от тях гласи, че в него няма място за „елитни" училища.

Що се отнася до критериите, които Върховният административен съд е приел за дискриминационни при приема в първи клас, те съществуват и в много други страни. И в Англия, и в Германия има практика, при която училището ползва собствени критерии и записва с предимство примерно децата на учители, които преподават в същото училище. По-големият проблем е, че някои общински и държавни училища на практика не спазват собствените си критерии и приемат децата в първи клас според професията на родителя – може ли да осигури спонсорство, нов ремонт, да направи така нареченото дарение.

Практиката е масова и изключително хлъзгава, тъй като не се поддава на регламентиране в нормативни документи. Каквото и да реши комисията по дискриминация, училищата винаги ще бъдат принудени да импровизират с нови критерии, докато броят на кандидатите за тях е 400 кандидати към двеста свободни места. И докато не се промени самата образователна система, при която елитни държавни начални училища няма.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай