Нещастните случаи в планината и морето често са предизвестени
Мине не мине ден, и мeдиите гръмват от новини за поредния удавил се в морето или безследно изчезнал в планината човек. Дори и в близката до София Витоша, какъвто е последният случай с 21-годишен младеж, когото вече без успех издирват два дни. Но как да го намериш, като дори не взел със себе си мобилен телефон, какво имат вече дори не само първолачетата, но и клошарите.
Впрочем, само преди седмица в Белмекен изчезна друг младеж, който по-късно бе намерен мъртъв.
Преди много години всенародният любимец хуморист Шкумбата имаше един такъв скеч с главен герой, който не слуша никого, дори в критични ситуации - ей така, от инат. И дори нарочно скача встрани от пожарникарското платнище.
Изразът "Те ли ще ми кажат!" е наистина квинтесенция на прословутия нашенски бабаитлък. Българинът, който иначе изповядва формулата "Преклонена главица сабя не я сече", много обича де се прави на юнак в частния си живот.
И почти с мазохистко удоволствие нарушава всички забрани или просто инструкции и полезни съвети. Инструкции, които народите, на които уж се стремим да подражаваме, спазват безусловно.
Няма да споменаваме трагедиите по черноморските ни плажове. Където напук на червеното знаме, в бурните вълни се хвърлят безстрашни "шампиони" по плуване. Че не се съобразяват дори с народните поверия за Илинден и Преображение, когато старите рибари не влизат във водата по-дълбоко от коленете, е разбираемо - българинът си е роден атеист. Но че не изпълняват указанията на и без това малобройните спасители, е вече въпрос на елементарна гражданска дисциплина.
Това все пак е през лятото, когато на всички морето им е до колене.
Но пред зимата сме свидетели на деяния, които няма как да се нарекат по друг начин, освен като самоубийствени. Независимо от всички страховити прогнози на синоптиците, тръгват цели групи едва не по джапанки в снега. А планината, дори и Витоша, не е парк и през лятото, както коментират спасителите последния случай.
За тийнейджърите, загинали зад воланите на мощните возила, купени им от татко или просто взети без негово позволение, е излишно да се говори.
И тук вече наистина става въпрос и за родителска отговорност за загубените млади животи - и по пътищата, и в планината и в морето. Защото младежът, който изчезна във Витоша, е страдал от аутизъм. Което означава, че близките му не е трябвало да го изпускат от поглед дори и за миг. Но явно ни е писано като нация да си мрем, освен от демографска криза, и от безхаберие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
