Образованието е основен приоритет на този и следващите бюджети
Няма свръхправомощия в проекта, той е съобразен с евродирективата, казва Менда Стоянова
Менда Стоянова е председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента. Тя коментира пред "Стандарт" готвения нов Закон за независимия одит и подготовката на бюджет 2017.
- Г-жо Стоянова, от работодателски организации и от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) твърдят, че новия Закон за независим финансов одит дава по-големи правомощия на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и омаловажава функциите на ИДЕС. Как ще отговорите на тези критики?
- За мен е много странно твърдението, че със Закона ние даваме прекалено много правомощия на един държавен надзорен орган. Още повече, че се твърди, че тези свръхправомощия едва ли не са излъчвани от депутатите. Законът представлява транспониране на европейска директива в областта на надзора над независимия финансов одит и на определени текстове от регламентите. Целта на директивата е била укрепване на тези надзорни органи в страните-членки на законово ниво. От това, което се тиражира в публичното пространство, най-вече от някои дипломирани експерт-счетоводители, говори се за свръхправомощия на КПНРО и лишаване от правомощия на професионалната организация. Всъщност такива свръхправомощия не се виждат. Това, за което се твърди, че са свръхправомощия, са едни нови правомощия, които са дадени на КПНРО - да осъществява определен отчет на дейността на одитните комитети. В Закона, който сега разглеждаме на второ четене, всички предприятия от обществен интерес са задължени да имат свои одитни комитети, като тези одитни комитети имат сериозни функции. Те следва да наблюдават финансовата отчетност на предприятията. Следва да оценяват системите за риск на предприятията, да следят за независимостта на одиторите, извършващи одита на тези предприятия. За първи път, благодарение на директивата, се изисква тези одитни комитети един път годишно да представят своя доклад пред КПНРО. Комисията, от своя страна, един път годишно докладва на един европейски орган за работата и ефективността на тези одитни комитети. Тук не виждам свръхправомощия.
Чуха се гласове от бизнеса, че КПНРО ще може да налага глоби на членове на УС на органи, които не са си назначили такива одитни комитети или пък не са определили статута на тези одитни комитети. Не виждам нищо лошо в това. Защото в противен случай, ако няма кой да наложи санкция на тези ръководители, не смятам, че ще гарантираме изпълнението на Закона. По отношение на това, което се тиражира - че ИДЕС се лишава от права - за мен това не е вярно. В течение съм на законите на други регулаторни органи, като Комисията за финансов надзор (КФН), Българска народна банка (БНБ). Искам да кажа, че професионалната организация, в лицето на ИДЕС, има много правомощия, които другите професионални организации нямат. Това е единствената професионална организация, която издава лиценз, за да бъдеш одитор. Тя осъществява изпитите и казва кой е издържал и може да бъде одитор. Това обикновено е правомощие на държавен орган. ИДЕС води регистъра на тези одитори. Само член на ИДЕС може да осъществява професията на одитор. Това, което не се говори и не се знае е, че ИДЕС със свои представители одитори участва във всяка една от проверките в екипите на КПНРО, заедно с инспекторите. ИДЕС участва в съставянето и съгласува плановете за тези проверки. Едва ли друга професионална гилдия има такива правомощия. Това, което се изтъква като лишаване от правомощия, касае разследванията по сигнали, което прави КПНРО и е дадено право на ИДЕС също да прави, но не може да налага санкции за тези разследвания. Изрично в директивата е казано, че санкциите се налагат от държавния орган - в случая КПНРО. И аз не виждам нищо нередно в това. Не виждам причина да считаме, че професионалната организация е лишена от правомощия, а Комисията има свръхправомощия.
- От бизнеса се оплакаха, че съвместните одити ще излизат по-скъпо. Как ще коментирате това?
- Интересното е, че тази тема за съвместните одити липсва в последните изказвания на представители на ИДЕС. Това е една нова форма, която предвиждаме да се осъществява в одитирането на някои големи предприятия от обществен интерес - банки, застрахователни компании, пенсионноосигурителни дружества. При тях одитирането да се извършва най-малко от две компании в един съвместен одит, като те всъщност разпределят своите контролни функции в този одит, но трябва да излязат с един доклад, взаимно да кажат кой какво е видял, кой какво е проверил и дали правилно е направил изводите от това. Предложението за прилагането на съвместните одити при банки, застрахователи и пенсионни дружества, е само и единствено заради обществото. Това са организации, които засягат интересите на голяма група обикновени хора, и това не е стъпка в грешната посока. Мога да се досетя защо част от одиторите се съпротивляват. Големите одиторски компании са завзели отдавна този пазар, те са го монополизирали и не им е приятно, че биха могли и по-малки компании, съвместно с тях, да бъдат допуснати да извършват подобен одит, колкото и неколегиално да звучи.
- Кои други нападки срещу Закона смятате за неоснователни?
- Нападката към квалификацията на инспекторите от КПНРО. Смятам, че това е една нападка, която не прави чест на ИДЕС и на регистрираните одитори. Хората от Комисията полагат усилия да повишават своята квалификация и самото участие на одитор от ИДЕС в проверките заедно с инспекторите на Комисията има за цел именно да повиши и задълбочи тяхната квалификация и знанията им. И това се случва от 2008 г. досега. Самият ИДЕС участва в това. Несъстоятелно е твърдението, че нотариусите искат да бъдат проверявани от нотариуси, лекарите - от лекари, и не било редно одиторите да бъдат проверявани от хора, които не са одитори. Всеки един друг държавен орган, който извършва определени проверки в една или друга област, няма поставени изисквания - например, в КФН инспекторите, проверяващи застрахователните дружества, да са били бивши застрахователи. Или в надзора на БНБ да работят само бивши банкери. Самите одитори са доста добре заплатени, те са една свободна професия, от която трябва да се откажеш, за да отидеш да работиш в държавния орган. Ние срещаме трудности дори да намерим бивши одитори, които не работят от 3 години в тази професия, за да бъдат членове на УС на Комисията, какво да говорим пък за инспектори на по-ниско ниво.
- Кои ще са приоритетните сектори в Бюджет 2017?
- В момента бюджетът е още на много ранен етап на разработка. В Министерство на финансите се осъществяват разчетите и срещите със съответните министерства и ведомства, уточняват се техните виждания за приходи и разходи. Рано е да говорим с по-конкретни числа. Отдавна е заявено какви ще бъдат приоритетите - особено важно сега, на първо място е образованието. Това е един приоритет, който трябва да е дългосрочен и в следващите бюджети, в следващите програми на правителството - и на това, и на следващо правителство, защото е важен за развитието на нацията. Разбира се, остава здравеопазването, което не означава непременно повече пари. Когато говорим за приоритети, говорим и за определени мерки, които да повишат качеството на тази услуга и нейния обхват. Дефицитите в бюджета намаляват през последните години и следващата година също ще бъде планиран значително по-малък дефицит. Тази финансова консолидация се случва постепенно и в крайна сметка влияе върху спиране увеличаването на дълга.
- Какво ще се случи с бюджета на МВР, ако не се осъществят планираните за него реформи?
- Идеята на тези реформи не беше да се намали бюджетът на МВР. Идеята на тези реформи беше някои вътрешни резерви да бъдат използвани и насочени към пряката полицейска работа. Но, както видяхме, след дълги дебати излезе информация, че няма да има промени в никакви сфери, касаещи дейността на МВР. Което означава, че там вътрешни ресурси няма да могат да бъдат пренасочвани и вероятно това ще означава много силен натиск към искане за допълнително финансиране на едномилиардния бюджет на МВР.
- Какъв ще е излишъкът до края на 2016 г. ?
- За съжаление не мога да се ангажирам с конкретни цифри, но смятам, че излишък няма да има до края на годината. Наистина, приходите са повече, отколкото бяха събрани през миналата година. Към този момент са повече и от планираните в Бюджет 2016 разходи. Но една част на този излишък се дължи на ненаправени разходи, който ще бъдат направени до края на годината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
