Васил Найденов: Все повече хора гасят телевизора

Сами създаваме агресията около нас, казва поп звездата

Васил Найденов: Все повече хора гасят телевизора | StandartNews.com

Васил Найденов на 3 септември ще празнува рожден ден в един от любимите си турски курорти.

- Васко, къде и с кого ще полеете празника?

- В Анталия - в прекрасен комплекс с изключително добро обслужване. Човек си позволява за 5-6 дни да бъде в подобно шоу, макар че аз съм последният, който си припада по хотели. Привлича ме това, че няма да има външни хора и гюрултия. Приятно ми е наоколо да е панаир, но само до определен момент. Понякога на човек му се иска да не обръща внимание на никого. Колкото и да са любезни околните, всеки има нужда да поостане за малко сам. Неслучайно всички чужди звезди имат лични и неприкосновени почивки. Ние обаче сме по особен начин работоспособни. Соцсистемата ни е научила да се трудим по друг начин - не е лошо, но никой не отделя време за ваканция. Чуждо ми е, най-късно на петия ден бих полудял.

- Защо за купона избра Турция, а не България?

- Това не е елементарен избор. Онова там е един рай, от който нашите хора, занимаващи се с туризъм, трябва да се поучат. Има няколко руски комплекса по Южното ни Черноморие - пял съм за откриването им. Видях край тях страхотно озеленяване на световно ниво. Но в момента, в който излезеш от границата на тези оазиси,

попадаш сред пробити улици и небоядисани огради

тухлени и неизмазани къщички, а тук-там се прокрадва и попфолк. Навсякъде по света има разделение и не можем да искаме социализъм и равноправие. Това никога няма да се получи, но трябва да има по-висок стандарт. На булевард "Витоша" например не е много приятна гледката към по-високите етажи - за разлика от Прага, неслучайно наричана "Златна". Всичко това е част от бъдещето - на живота ни, на децата ни, на нашия манталитет, бит и естетика. И не трябва да се учудваме, че някои политици се принизяват до попфолка - ако той е нарицателно.

- Защо попфолкът доминира?

- През последните двайсетина години не можем да искаме друг вкус. Дори рапът успешно се помести към попфолка. Тези дни имах доста интересен разговор с руска продуцентка от български произход, която работи в Русия и е много навътре с музиката в тази огромна държава. Тя разказа, че рапът - твърде странен за тамошната душевност, също си е намерил ниша. Търговията на картофи - без да обиждам производителите им - навсякъде е една и съща. Държавата обаче понякога се намесва както при картофите, така и при разпределението на стиловете в музиката. Може би тъкмо в това отношение не сме изостанали. Но в националните ефири трябва да звучат всички жанрове. Когато един от тях се окаже под щанда - независимо от причините, които изтъкват продавачите на картофи, резултатът е много сходен с това, което се случва извън оградите на оазисите и с цялата естетика и антиестетика, царят около нас.

- Това не е ли вид агресия?

- Разбира се, че е - тя е в грозните сгради, които ни заобикалят, в поведението на хората, в речника им, в музиката, която ни огражда... Колкото и да се крием като щрауси, всекидневието ни поглъща. И колкото и да се ограждаме с приятели, сходни по мислене с нас, нищо не помага. Вече все повече хора гасят телевизорите си в прайм тайма. Много е страшно, когато

като фон за вечеря звучат

новини за катастрофи и убийства

А между тях пускат реклама на дамски превръзки за добър апетит. Следват няколко изнасилвания, баба, която е изяла крокодил, а той - космонавт. За десерт - политик, който проповядва болезнени амбиции. Сред цялата палитра от идиотщини не чувам нито една културна вест. Ако пък въобще се появи, то ще защитава интересите на някоя музикална или инструментална групировчица. Защо и кому е нужно всичко това? Нашият народ изобщо не е за подценяване, защото има страшно много интелигентни и можещи хора, които все още са в България. Не всички от тях страдат от мазохизъм. Някои са по-нерешителни, други не могат да оставят семейства и приятели, трети пък си имат приличен бизнес... Но оставането на по-младите тук е вид инертност, за съжаление. Така че трябва да защитим пребиваването си под това небе и всички да носим отговорност за случващото се - от състоянието на сградите до това на културата. Не е измислен начин да живеем по 200 години. Аман от вечната поредна промяна.

- Защо новите български хитове се броят на пръсти или въобще ги няма?

- Това вече не е само български, но и световен проблем. Няма ренесанс в музиката. Отмина времето на "Бийтълс", "Стоунс", "Мамас енд дъ папас", Рей Чарлз, Арета Франклин, Уитни Хюстън... Технологията се развива много по-бързо и това влияе на музиката. Но както винаги, има кадърни и некадърни. Участвал съм в не една "Мелодия на годината" и съм се състезавал с "Тоника", ФСБ, Лили Иванова, "Щурците" - все изпълнители, на които веднага можеш да запееш песните им. Тогава в една годишна класация се появяваха поне три хита за следващите 20 и 30 години. И без да се правя на Дон Кихот, но - ние не работехме само за пари. За някои от нас те дойдоха по-късно, но никога не са могли да се сравняват с тези на колегите ни отвъд Желязната завеса. Но пък и хората от нашето поколение не ламтяха за хеликоптери, яхти и поръчкови лимузини. Живял съм прекрасно без тях. Не държа да общувам с тези, които си мерят ланците. Но винаги съм искал да чувам най-доброто в света за момента.

- Имаше ли предчувствие за триумф?

- Не съм от хората, които си планират и предначертават бъдещето стъпка по стъпка и с цената на много компромиси правят крачките напред. И ако хората от моето поколение имаха амбиции, бутаха се напред и се жениха за хора от Политбюро (без да обиждам някого и съвсем условно казано, защото и в момента съществуват идентични любови), сега положението е горе-долу същото. Въпреки всичко не съм сигурен, както казва Богдана, че като Господ те докосне, ще станеш избраникът - любимец и на проститутката, и на домакинята, и на богаташа, и на просяка, и на професора, и на глупака. Не се случва на всеки, за него няма рецепта. Ако съществуваше, щяха да се напоявят продуценти, които да произвеждат само звезди.

- А какво е да си звезда в този бизнес?

- Нещо непредвидимо - или се случва, или не. Интересна ми е психологията на световните знаменитости. На сцената обаче съвсем не е достатъчно да пееш, да танцуваш и да се продаваш.

Трябва да имаш особен вид биоенергия

А това е Божа работа. Давам пример извън музиката. В Куба съм виждал Фидел Кастро на живо. Наблюдавах по какъв начин го гледаха хората. По едно време се усетих, че го прикова вниманието ми - без да разбирам и дума на испански. Оказах се от хората, които за определен интервал от време го зяпаха с отворена уста. Има хора, които носят удивителна харизма. Има и други - разхождат се по червени килими, правят какви ли не гадории, спят с кого ли не, за да пробият. Но не могат да го докарат на излъчване. Като Арета Франклин, да речем. Никой не обръща внимание дали е дебела, в какво е облечена или как е гримирана. В интервю на наш журналист с Тина Търнър той задаваше битови въпроси, питаше я за Айк, което несъмнено е интересно за много хора, но тя говореше за болните проблеми на света и беше толкова мащабна и толкова много над нещата... Случайни неща няма. Можеш да залъжеш публиката за две, три, пет години, но не повече. Рано или късно хората интуитивно усещат, че нещо не е в ред.

- Възможно ли е днес да се живее от изкуство?

- Ще отговоря иносказателно. Преди години се знаеше, че повечето от професорите са доносници, а на сцената пускаха първо кадрите на ДС. Но не бива всички да се поставят под един и същи знаменател. Нито пък да оневиняваме масово, защото "такова беше времето". Защото този, който продава наркотици, ще каже: "Помагам на хората в нужда, но и печеля някой лев - още по-добре". Има две категории хора. Едните имат потребности да убиват, да крадат, да ядат. Другите са без потребности - те дори не бива да се дишат.

- Минал си през велики групи като "Златни струни", "Диана експрес" и "Тангра"...

- Когато завърших Консерваторията, ме намери Иван Мишев - соло китарист и шеф на "Златни струни". Румен (по-късно от "Сигнал") беше басист, Данчо Караджов - вокал и китара, Георги Мишев - барабанист, аз - пианист. Свирехме и пеехме "Цепелин", "Пърпъл", "Юрая Хийп", но аз още тогава клонях към по-черна музика, пък и нямах правомощия да доминирам в групата. В "Златни струни" бях 5-6 години, след това двамата братя напуснаха България, създаде се група "Сигнал", а аз отидох при Митко Щерев. Във втория албум на "Диана експрес" изпяхме "Синева". Известно време работихме в Монреал с "Тангра", а след завръщането ни издадох в "Балкантон" самостоятелен албум. Никога не съм се занимавал с тиражи, но този беше главозамайващ. Идваха хора от провинцията и заявяваха бройката плочи, която ще купят.

За три дни продадох между 30 и 50 хиляди

което за днешно време е фантастична цифра. После същият албум беше преиздаван три пъти. Стигал съм тираж над 180 000, Лили Иванова - 360 000. И ми е много смешно, когато разни дълбоки музикални мислители, ненаписали и половин песен, но влезли по системата 4-4-2 в някое радио или телевизия, казват: "Аха! Еди-кой си е от времето на Тодор Живков и значи е естраден изпълнител." Появява се рошава девойка с черни нокти и вече е авангардна рок певица. Като че ли ние по времето на Тодор Живков не сме чували за рок и не сме пели балади. Комични са тези, които смятат, че всичко започва от тях. Човек трябва да има познания в евъргрийна, да има по-широка култура, да е слушал соул, рок, балади, джаз. Доста музикални редактори, които не са хващали китара и не са аранжирали и една песен, са изключително вещи в класификациите и компетентни в обсъждане на стиловете. А най-смешното е, когато станат и преподаватели или пък се появяват по телевизията и режат глави.

- Това вече хич не е смешно...

- Разбира се, че не е. Защото много талантливи млади хора се оказват в ръцете на некомпетентни служители, които разбират от музика точно толкова, колкото и от отглеждане на картофи. На конкурси във Велико Търново например съм видял страшно кадърни тийнейджъри. Някои от наградените се появиха в "Мюзик айдъл" и "Стар академи". А какво става след това с тях? Известно време ги рекламират по телевизиите, някои хора им взимат по 50 процента от парите, които изкарват от участия, до един момент ги употребяват, след което сами трябва да се оправят. Това е

меко казано - нечистоплътно

Боли ме за наистина добрите музиканти. Без да бъда черноглед, не им предвещавам светло бъдеще.

- А какво ще кажеш на сегашните млади звезди?

- Днес като че ли всички са се родили звезди, при това от номер едно нагоре! Е, не е лошо човек да има самочувствие. Половината нямат какво да ядат, но правят проекти. Но нека се замислят какво произвеждат и да бъдат малко повече себе си, защото картофопродавачите ги поставят на един конвейер, в един коридор, който често предначертава скромно бъдеще. Ще бъдат известно време на екрана, а след това са мъртви. Колкото и да звучи грозно. Сами трябва да се намерят и да прескочат търговците. Нека сами преценят в кой стил могат да бъдат най-истински, силни и да оцелеят във времето. Нашият занаят не е лесен и е доста безмилостен. Защото днес е модерно едно, утре - друго.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай