Ваня Щерева: Несправедливостите ме правят зла

Ваня Щерева: Несправедливостите ме правят зла | StandartNews.com

Напоследък се променям - готова съм да убия някой от дразнителите си, признава актрисата писател

Ваня Щерева е от амазонките в родния арт пейзаж, които винаги са готови да влязат в битка - с безумията на постсоца, със скучните и егоистични мъже, с безхаберието и безразличието. Студентката на Ламбо е в хладни отношения и с театралната действителност. Скъса с Мелпомена отдавна. Макар че в някога нашумелия спектакъл "Кукувицата" в Народния театър се справи повече от прилично. След като написа първия си роман "Образцов дом" преди десет години, се нахъси на макс и продължи да твори четива. Даже заряза музиката, където вървеше също съвсем добре. После събра сантиментални изповеди на известни хора в "Любовни истории", съчинява и интриги за "Под прикритие" - преди кръвта, дрогата и псувните да започнат да се леят от нещастния екран към не по-щастливата публика, готова да погълне всичко, само и само да бъде "модерна". И може би там някъде, за да се проветри душата си, Ваня започна да майстори кукли, аксесоари и други прелести - на първо четене като че ли несъвместими с видимата й рационалност.

- Ваня, какво е най-вълнуващото, което ви се случи напоследък?

- Възраждането на романа ми "Образцов дом". От няколко години той липсваше на книжния пазар. Отнасях се нехайно към този факт въпреки честите писма с въпроса "Къде да намеря книгата?". Но изведнъж се оказа, че са минали 10 години от създаването на "Образцов дом" - трябваше да се отпразнува. Стегнах се, дописах, издадоха го. После разбрах, че се е появило поколение читатели, за които романът е новост. В момента се продава със скоростта на първия тираж, което е доста голяма изненада за мен. За два месеца се налага да допечатваме трети път. Разбира се, за този интерес спомогна и късометражният филм, който заснех с участието на Стефания Колева и Карла Рахал.

- По Нова телевизия ще стартира сезон на "ВИП брадър" с лого "Образцов дом" - какво се крие зад тези две думи: социално и емоционално лицемерие или нещо друго?

- Не знам "ВИП брадър" какво ще вложи в това понятие - дано го използва подходящо и да направи интересен сезон. Определено не ми е приятно, че се завъртя точно това име, но всеки си има морални величини, които спазва или не спазва. Когато напишеш в Гугъл "Образцов дом", излиза "Ваня Щерева". Но така ли иначе, това е табелка - символ на соца. Всеки може да си я употребява, както си иска. Друг е въпросът, че аз

не бих пипнала чуждо заглавие, което вече е толкова популярно

Както и да е.

- След късометражката ще има ли пълнометражна версия?

- Филм може би ще има, но не знам дали ще ползвам това име, ако бъде опорочено - все пак телевизията е доста по-голяма сила от литературата. А и не е ясно какви послания ще направи предаването.

- Кога и с какво сте успявала да изненадате най-много самата себе си?

- Мек човек съм, компромисен. Не се ядосвам. Не се обиждам лесно. Напоследък се изненадвам, че това започва да се променя. Има моменти, в които съм готова да убия някого. Точно сега също имам подобни дразнители. Това не ми харесва, но е факт. Несправедливостите ме правят зла.

- Пишете ли "нещо" тук и сега - ако не е сценарий за сериал, разкажете подробности.

- В момента съм жури в конкурс на издателство "Сиела" за романи - чета прекалено много и се радвам, когато попадна на добър ръкопис. Като приключи това четене, може би ще започна да пиша нов роман. Но още не съм сигурна. Защото напоследък предпочитам ръкоделията си - правя кукли, бижута и други красоти. Това занимание ми носи спокойствие.

- Какво, според вас, се случва в българската литература - имате ли време да следите какво излиза?

- Преди години се стараех да чета всичко от български автори, което излиза. Определено литературата ни, както и киното, са се запътили в по-добра посока. После малко по малко взех да изпускам, но отчетите на моите издатели показват, че има добро търсене и купуване.

- Ще ви видим ли на сцена?

- От театъра се отказах още докато следвах. Не смятам, че той е силната ми страна. Имам по-добри качества в други области. Иначе съм добронамерен и постоянен зрител. Обичам представленията на Театър 199. Харесвам пиесите на Яна Борисова, постановките на Галин Стоев, Явор Гърдев, Диана Добрева...

- Ще продължите ли с нова серия от "Любовни упражнения"?

- Да. Това беше доста успешен и приятен проект. Ще събера нови любовни истории и през февруари да излезе вторият том. Но поради голямото количество планове, не е ясно дали ще успея.

- Хората с кеф ли споделят трепетите си?

- Някои с кеф, други с притеснение, трети спестяват част от истината. Отхвърлих някои текстове, предложени за първия том.

За любовта или честно или никак

- Как оценявате дереджето на българина?

- Нали не очаквате да кажа нещо нечувано.

- Кои са моментите в живота ви, в които сте била на 2 и на 200?

- На рождените си дни съм на 2. Не ми харесва бързото изтъркулване на още една година. През останалото време съм на 100 - когато работя, когато обичам, когато се забавлявам. На 200 очаквам да ми се случи. И да се е случвало, съм го приемала с всекидневно спокойствие. Въпреки че на последната ми премиера, когато всички в залата се смееха, докато гледаха филмчето по "Образцов дом", май си беше 200. Още не съм се научила вероятно да ги разпознавам и обозначавам тези състояния.

- На какво се учите от дъщеря ви Мила?

- На музика - има чудесен вкус. Без да иска, ме привиква на търпение. Все по-често побеждавам притеснението, когато е навън нощно време. Опитвам се да мисля позитивно: "Тя се забавлява, хайде, спи". Повтарям си го поняколко пъти. Не е лесно. Тези среднощни нейни липси доста ме тревожат. Едно време, когато аз бях в същата позиция, майка ми казваше: "Дано да имаш момиче някой ден, ще видиш какво е". Сега повтарям същото и аз на Мила, когато ми се кара, че се притеснявам за нея. Явно някои неща никога не се променят... И аз често закъснявах, но не толкова, колкото Мила.

- Имаше ли скандални ситуации?

- Помня колко беше хубаво на концерт в Морската градина и колко бях щастлива. А когато слязох с последния автобус на нашата спирка, там ме чакаха майка ми и сестра ми.

Изядох два шамара

На едната буза от майка ми, на другата - от сестра ми. Сигурно е било доста ефектно за зрителите в автобуса.

- Кои са приятелите ви от Академията, с които продължавате да общувате? Бяхте ли зубъри, както се полага на клас "Стефан Данаилов"?

- Защо пък да му се полагат зубъри на Мастера? Бяхме си супер готин клас. Публиката познава много от съучениците ми - Иван Бърнев, Асен Блатечки, Валери Йорданов, Даниел Владимиров, Ненчо Илчев, Башар Рахал, Карла Рахал, Стефания Колева... Ще изпусна някой. Много време мина, откакто завършихме, но поне веднъж годишно се събираме. През 2013-а бяхме почти всички и част от преподавателите ни. Беше през декември, малко преди рождения ден на Стефан Данаилов. Заснехме клипче, за да му го изпратим. Сега се сещам, че още стои в компютъра ми неизпратено. Може би скоро... Иначе със състудентите ми се чуваме по различни поводи - с някои по-често, с други по-рядко. Най-близкият ми човек от този клас още в студентството беше Стефания Колева - така си остана и до днес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай