В науката за храненето всичко е въпрос на норма

Фруктозо-глюкозният сироп като подсладител е по-добър за метаболизма от бялата захар, казва проф. Божидар Попов

В науката за храненето всичко е въпрос на норма | StandartNews.com

Проф. Д-р Божидар Попов, дмн, е председател на Българското дружество по хранене и диететика от 2000 г. до днес. Завършва медицина в София, след което започва работа в ХЕИ във Видин, където контролира качеството на храните и напитките в региона. В последствие е избран за научен сътрудник към Института по хранене към БАН, който днес е Национален център по обществено здраве и анализи. Последователно е доцент и професор по хранене и диететика в медицинските факултети на университетите в Пловдив и София.

- Проф. Попов, напоследък гореща тема стана проверката съществува ли двоен стандарт в ЕС по отношение храните, които се продават в различните държави-членки. Според вас консумираме ли ние, в Източна Европа и в частност в България, второ качество храна, по-вредна за организма ни?
- В нашата наука понятията „вредни храни", „вредни съставки" не съществуват. Една храна има предназначението да внася необходимите хранителни вещества и енергия и да осигурява оптималния метаболизъм в организма. Тя има различни по-малко или повече полезни вещества, по-здравословни и по-малко здравословни съставки, но в никакъв случай вредни. В случаите, обаче, когато в храната попаднат вредни вещества от биологичен или химичен произход, храната става опасна за консумация и трябва да се унищожи. В нашата наука всичко е нормирано. Във всеки режим за здравословно хранене има точно определени количества хранителни вещества, които човек трябва да приема дневно, за да бъде здрав. Излизането от нормите може да доведе до различни видове заболявания и това се отнася както за приемането на повече от необходимите хранителни вещества, така и за по-малък прием от нормата. Не е професионално да се говори за вредни храни или вредни хранителни съставки. Всичко опира до количеството. И най-полезният нутриент може да навреди на здравето. Обичам да давам примера с Витамин C. Всички знаят колко е полезен. Но е полезен, ако се приема по 70 мг дневно. Ако се приема повече от 1 г, той може да увреди бъбреците и ендокринните функции на панкреаса. Друг подобен случай са фибрите. Хубаво е да се приемат по 25-30 г фибри дневно. Ако се приемат двойно повече, могат да пречат на усвояването на витамините и на минералите в организма.

- След като направихме това уточнение, да се върнем на въпроса за двойните стандарти.
- Не знам защо се вдигна толкова шум по тази тема напоследък. Много шум за нищо. Смятам, че не може да се говори за дискриминация или двойни стандарти. Всеки продукт би следвало да отговаря на стандартите на съответната страна. В различните държавни стандарти има различни изисквания, според вкусовите предпочитания, според традициите и др. Например Швейцария традиционно произвежда шоколад. В нейния държавен стандарт е казано колко какао трябва да се съдържа в шоколада. В нашия стандарт също е записано. Ако върху етикета ясно е посочено точното количество на вложените съставки и съставът на продукта отговаря на етикета, няма никакъв проблем за потребителя. БАБХ трябва да контролира дали са коректни производителите и вносителите при етикетирането.

- Казахте, че е отговорност на БАБХ да следи за коректността при етикетирането. Първоначалните резултати от проверката на агенцията показват различия в съставките при месни продукти и безалкохолни напитки. По-ниското съдържание на сол при месните продукти, произведени в България, е положителна новина. Трябва ли, обаче, да ни притеснява наличието на изоглюкоза вместо захар като подсладител в безалкохолните напитки?
- Изоглюкозата е фруктозо-глюкозен сироп, получен от царевица. От физиологична и технологична гледна точка влагането на фруктозо-глюкозен сироп като подсладител в хранителните продукти вместо захарен сироп е по-благоприятно за оптималния метаболизъм на глюкозата и фруктозата в организма.
Моят докторат е на тема усвояване на храните. Всеки човек има уникален метаболизъм. Както пръстовите отпечатъци на всеки са различни, така е и с метаболизма.
Научно е доказано, че минималният дневен прием на вьглехидрати трябва да е 100 г, но не бива да се надхвърлят 400 г дневно. До 10% от тоталната енергия на храната може да приемаме от захарозата. Захарозата е дизахарид, който се разгражда в човешкия организъм на глюкоза и фруктоза. Ако фруктозата и глюкозата се приемат под формата на сироп, за организма е по-приемливо. Фруктозата е естествено налична в плодовете. За приема й няма ограничителна норма, т.е. тя може да се консумира в по-големи количества. Казваме, че един плод е сладък, когато в него има достатъчно фруктоза. Колкото повече е тя, толкова по-сладък е плодът.
Не е случайно, че нормираме и ограничаваме добавената захар, но не и фруктозата. Ако дневно се приемат минимум 500 – 600 г плодове и зеленчуци – няма никакъв проблем за здравето. Захарта доставя енергия в организма, зарежда го с резервния въглехидрат- гликоген, основно в черния дроб, а излишните количества се метаболизират в мазнина. Но всичко това зависи от генотипа и количеството.
Фруктозата се усвоява по-бавно, глюкозата винаги я изпреварва. Моите проучвания показват, че когато консумираме захарно изделие, глюкозата от захар се усвоява по-бързо в кръвта, отколкото, ако подсладителят е под формата на фруктоза или глюкоза, както е във фруктозо-глюкозния сироп. Глюкозното ниво в кръвта се повишава по-бързо, ако се консумира чиста захар.
Разбира се, ако пренаситим организма с много фруктоза, може да има неблагоприятни странични ефекти. Но както ви казах вече, всичко извън нормата може да даде отрицателен резултат. Изледвания, правени в нашия институт по темата за храненето в България, констатираха, че българите не приемаме достатъчно плодове, т.е. имаме нужда от повече фруктоза.

- А има ли разлика в хранителната стойност?
- От трите най-често използвани въглехидрата – фруктоза, глюкоза и захароза, фруктозата е най-сладка. В много страни използват това, че фруктозата е по-сладка, за да подслаждат сладкиши и захарни изделия. 2 пъти по-малко количество фруктоза дава същата енергия или 10 г фруктоза се равняват на 20 г захароза. Това е в интерес на потребителя. Така той приема по-малко калории.

- Напоследък има глобална тенденция да се намалява захарта, да се ограничава калоричността.
- Да. Представете си 2 продукта с една и съща сладост – едната е добита от захар от тръстика, другата – от фруктозо-глюкозен сироп. И в двата случая приетите калории са еднакви, но при втория глюкозата и фруктозата се метаболизират по-добре от организма.

- Някои експерти твърдят, че има опасност фруктозо-глюкозният сироп да се произвежда от генно-модифицирана царевица.
- Нямам точна информация, но доколкото знам, в България няма генно-модифицирана царевица. В САЩ, Корея, Япония – и за царевицата, и за соята, имаме сериозни основания да смятаме, че са продукт на генни модификации. Но българската царевица се произвежда от български производители и се преработва у нас. По този начин се стимулира българската икономика, създава се работа за земеделски производители, откриват се работни места в преработващата промишленост. Така че аз нямам съмнения в качествата на този сироп.
Все още има съмнения в научните среди относно генно-модифицирани продукти. Русия, САЩ, Япония много залагат на тези технологии. Нутригеномиката е едно от най-новите течения в науката. Много надежди й се възлагаха. Смяташе се, че с подходящ хранителен режим можем да променим лошия ген. Оказа се, обаче, че ние можем да променим експресията на гена, но не и самия ген. Така че големите надежди не се оправдаха. За добро или за зло, ГМО по-скоро не може да променя гена.

- Лятото вече стъпи във властта си. Какво ще посъветвате онези, които искат да се появят на плажа в красива фигура?
- В България имаме 4 сезона, добре е да имаме сезонно хранене. За лятото препоръчвам млечно-плодово-зеленчукова храна. Трябва да се избягват високоенергийните храни. Добре е да се знае, че 1 грам мазнина дава 9,3 килокалории, а 1 грам въглехидрати или белтъчини дава 4 килокалории. 2 пъти по-малко. Като се ограничат всички продукти, богати на мазнини, избегнат се пържени, панирани храни – режимът е готов. Имайте предвид, че при пържене продуктът става 2-3 пъти по-калоричен, заради олиото.
Смятам, че млякото и млечните продукти трябва да присъстват целогодишно в режима ни. Имаше тенденция да се отричат млякото и сиренето. Но в същност млякото си остава най-балансираният продукт.
Трябва да се яде риба. Ние сме на последните места в Европа по консумация на риба. А Омега 3 мастните киселини, вероятно знаете, предпазват от сърдечно-съдови, метаболитни и ракови заболявания. Доказателство за това е фактът, че ние, които консумираме 2 пъти по-малко риба от гърците, страдаме 2 пъти повече от тях от сърдечно съдови заболявания. В седмичното ни меню през лятото е добре поне 1-2 пъти да включваме риба. Но не пържена, а печена на скара, на пара.
През лятото бих препоръчал значително да се намалят тлъстите меса. Статистиката сочи, че хора, които злоупотребяват с червени меса, боледуват по-често от рак на дебелото черво.
Яйцата също трябва да присъстват в хранителния режим. Но варени, печени. 1 пържено яйце е 3 пъти по-калорично от свареното.
Тестените и бобовите изделия трябва да се намалят, тъй като са много калорични.
Плодовете и зеленчуците освен, че имат малко калории, съдържат много фибри и затова засищат. Започването на храненето с една хубава салата с пресни зеленчуци ограничава значително приема на друг вид храна след това.
И задължително храненето през лятото трябва да е съчетано с много движение. Драстичните диети, особено монодиетите, храненето веднъж или два пъти дневно – всичко това се отрича от науката. След това организмът си отмъщава, защото се разстройва метаболизмът. С малки корекции в летния хранителен и двигателен режим се свалят натрупаните през зимата няколко излишни килограма.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай