Независимостта напълва хазната и осигурява пари за модерна армия
През 1908 г. сме се възползвали от раздора между Великите сили, за да сложим край на васалството, казва проф. Георги Марков
- Проф. Марков, защо българското общество още трудно възприема датата 22 септември като официален празник?
- Днес мнозина съзират в празнуването на 22 септември някаква американска мода. А всъщност Денят на независимостта се е празнувал още от следващата, 1909 г. Но тъй като след 1918 г. провъзгласяването на независимостта е празнувано заедно с датата на възцаряването на Борис III (2 октомври 1918 г.), през 1944 г. празникът е отменен като царски. И така чак до до 1998 г. По същите причини дълго време се омаловажаваше и историческото значение на събитието.
- Все още продължават дискусиите около това, че всъщност става въпрос за един формален акт, тъй като България де факто е свободна от 1878 година?
- Това не е съвсем точно. Съгласно Берлинския договор България е васално княжество. На българска територия действа т. нар. режим на капитулациите. Съгласно него чуждите граждани и фирми ползват всевъзможни данъчни и митнически привилегии, те не могат да бъдат съдени от български съд, каквито и престъпления да извършат. Освен това част от железниците на българска територия в отсечките Харманли-Белово и Симеоновград-Нова Загора са собственост на Турция, а де факто - на барон Хиршовата "Компания на Източните железници", която ги експлоатира като концесия.
Но най-важното е, че България е в неравноправно международно положение. Тя няма право да сключва международни военни, политически и стопански договори. В края на XIX и началото на XX век това положение става нетърпимо.Трябва да се знае, че до 22 септември 1908 г. България е свободна, но васална държава – българският княз е васал на султана. Ще ви дам пример с подписването на мирния договор след победата на нашата армия в Сръбско-българската война. След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. от българска страна се подписва като външен министър Иван Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го преподписва пратеник на султана.
- Как все пак малка България се решава да наруши втори път, след Съединението, статуквото на Берлинския договор?
- Това не става изведнъж. Още правителството на Константин Стоилов през 1897 г., по време на Критското въстание и войната между Гърция и Османската империя, прави опит за провъзгласяване на независимостта на България. След това около двете Хагски конференции - 1889 и 1907 г. -също има опити. Но международните обстоятелства не са били благоприятни. На Хагската конференция за мир (1907 г.) България се явява с отделна делегация, но представителите на Османската империя връчват протест с твърдението, че няма призната такава държава и тя не може да подписва договори. Правителството на Малинов още с встъпването си на власт на 16 януари 1908 г. (то е еднопартийно, на Демократическата партия) приема за приоритет в своята политикаи постигането на независимостта.
- Как му се отдава да постигне тази идея?
- През 1908 г. международната разстановка на силите е коренно различна от тази през 1885 г. И София не пропуска да се възползва от това. Оформени са двата военни съюза - Централните сили и Антантата, които вече са влезли в геополитическа схватка помежду си, търсейки бъдещи съюзници сред по-малките държави на континента. Които, за разлика от сега, не са много. На 10 юни 1908 г. руският цар Николай II и английският крал Едуард VII се срещат в Ревел (днес Талин) и решават да наложат на Османската империя предвидените от Берлинския договор реформи в балканските й провинции. Офицерите младотурци искат да предотвратят тази намеса и извършват младотурската революция, известна като Хюриет. Султан Абдул Хамид II е заставен да възстанови конституцията на Митхад паша от 1876 г. И както тогава, младотурците обявяват на света, че при това положение всякакви реформи стават излишни.
- Това обаче никак не устройва България и нейния княз...
- Тук се сблъскваме с един от още неизживените митове в българската история. Дълго време, пак от криворазбран републиканизъм и славянофилство, се внушаваше, че обявяването на независимостта е един формален, ненавременен и едва ли не излишен акт. Че той е продиктуван преди всичко от болезнените амбиции на княз Фердинанд, който действа в угода на Виена, за да навреди на Русия и Сърбия, и т. н. Нищо подобно. Княз Фердинанд до последно се противопоставя на тази идея, именно защото се страхува от реакцията и на Австро-Унгария, и на Русия. Основната заслуга за обявяването на българската независимост има правителството на Александър Малинов. Той и министрите му великолепно се възползват от обстоятелството, че през септември 1908 г. изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Виена е изправена пред дилемата или да върне провинцията на Турция, или да я анексира и превърне вече и формално в част от империята.
- Затова и Фердинанд е обвиняван, че действа едва ли не като австрийски агент.
- Никой владетел не връща доброволно земя. И виенският кайзер Франц-Йосиф тръгва на анексия. Берлинското статукво е нарушено. Но не от България, а от една велика сила. Едва тогава княз Фердинанд се поддава на увещанията на Малинов и отива във Виена, за да постави въпроса за българската независимост пред императора. Франц-Йосиф усеща, че ще бъде използван, и първоначално вдига страхотен скандал. Накрая след дълги увещания и с голяма неохота дава съгласието си за обявяването на българската независимост. Останалото е известно. На 22 септември 1908 г. първо в историческата търновска църква "Свети 40 мъченици", а след това и пред ликуващото гражданство, събрано на Царевец, новопровъзгласеният цар Фердинанд прочита Манифест за обявяване на независимостта.
- Само че тя трябва да бъде призната от Великите сили ?
- Великите сили наистина трябва да вземат отношение към поредното нарушаване на Берлинския договор. Първоначално най-отрицателната реакция наистина е на Русия. Тя се чувства пренебрегната и смята, че се засилва влиянието на Виена върху София. Но в Санкт Петербург очевидно е имало добри анализатори. Те бързо преценяват, че суверенна България ще може да сключи договори със Сърбия и Гърция, насочени не само против Турция, но и против Австро-Унгария. Както и става със създаването на Балканския съюз. И Русия сменя отношението си на 180 градуса, като поема финансовите задължения на България към Турция, свързани преди всичко със съдбата на Източните железници в размер на 82 млн. франка. Този дълг, вече към Русия, е разсрочен за един период от 60 години, а в резултат на Първата световна война и руската революция на практика ние плащаме съвсем малка част от тази сума.
- Освен това пада и режимът на капитулациите.
- Това е главното финансово измерение на обявяването и признаването на независимостта.За него обикновено рядко става дума. Митническите и данъчните облекчения за чуждите фирми са премахнати. Така постъпленията в хазната рязко нарастват. А това дава възможност българската армия да бъде осигурена с най-модерно оръжие за предстоящия военен сблъсък с Турция.
- Освен княз Фердинанд и премиерът Малинов, кои са другите главни действащи лица в тази историческа драма?
- Александър Малинов, разбира се, е основната фигура, но той има и един генерал Паприков - външен министър, който е наричан военен дипломат - нещо много рядко. Паприков е действащ генерал, навсякъде по снимките на правителството е в униформа. Той има и особен стил на поведения в дипломацията – когато трябва, е заплашвал и с прилагане на сила. В края на 1908 г. Високата порта поисква баснословна сума за независимостта, като праща и такива сигнали: Щом вие не ни давате толкова милиона златни френски франка (става дума за 650 млн. златни френски франка или златни лева, тогава е едно и също), ще променим границата. Малинов отговаря, че "не можем да отстъпим нито метър българска земя и ще стигнем до военен конфликт". Турция подготвя частична мобилизация в Одринския вилает, България също – в Тракия към границата се придвижва 8-ма Тунджанска дивизия. В правителството военен министър е генерал Данаил Николаев, патриархът на българското войнство. Двамата генерали много добре си сътрудничат.
Друг герой на събитието е Андрей Ляпчев, който води в Истанбул изключително трудните преговори с уреждането на финансовите спорове.
- Какви са съвременните послания на 22 септември?
- Да се научим да бъдем независими. По принцип малките държави не могат да имат напълно суверенна политика. Но всички перипетии около обявяването на българската независимост свидетелстват, че при определени ситуации и те могат да отстояват своите интереси. Днешната ситуация около бежанската криза в Европа и действията на правителството ни показват за сетен път, че когато големите и силни държави са притиснати от някава криза, малките могат да се възползват от нея и да защитят интереса си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
