В Германия отделят Е 3000 на човек за здраве, а у нас 270

Ще проверяваме клиники, където онкоболните тежат средно 110 кг, казва д-р Димитър Петров

В Германия отделят Е 3000 на човек за здраве, а у нас 270 | StandartNews.com

Д-р Димитър Петров се завърна като подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през февруари тази година. Заемаше същия пост до септември 2015 г., когато напусна заради различия с тогавашния здравен министър Петър Москов относно водената лекарствена политика.
Д-р Петров оглавяваше касата в периода 2002-2003 г., а след това беше експерт към Българския лекарски съюз. Сега като подуправител в НЗОК отговаря за лекарствената и медийната политика и координацията на Националния рамков договор.

- Г-н Петров, на конкурса "Млад медик", организиран от в. "Стандарт" и Българския лекарски съюз, чухме една реплика, която изглежда на пръв поглед като панацея - да работим за това, че клиничните пътеки да отпаднат, а лекарите да лекуват според Хипократовата клетва? Възможно ли е това да се случи ?

- Клиничните пътеки са инструмент за гарантиране за качеството. На много места не се ползва като финансов инструмент и дори ние да минем към диагностично свързани групи, което е другата идея пътеките най-вероятно ще останат като критерий на определени алгоритми и качества. В този смисъл не е казано, че клиничните пътеки ограничават лекарите, по-скоро налагат минимални стандарти за качество. По отношение на лечението е естествено, че всеки може да се лекува както иска, но възможностите на обществените здравни фондове са по-ограничени и предоставят пакет, който се нуждае от допълнително осигуряване или доплащане. Така, че пълната свобода я има, но я има и финансовата рамка. И така е навсякъде.

- Къде се намираме в Европа откъм пари за здравеопазване, изразходвани на глава от населението. По брой на аптеките сме на 3-то място в ЕС.
- Здравната ни система като финансиране е с една от най-ниските стойности в Европа, включително и като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Но истината е, че освен тези тези средства - 4,2 на сто от БВП, влизат поне още 2-4 процента във вид на доплащане от пациента. В това доплащане обаче над половината отива за лекарства, понеже много от тях са само частично платени. Но в статистиката влиза целия оборот на аптеките, т.е и много хранителни добавки, което не е много коректно. Но може да се каже, че има високо ниво на доплащане. Поради ниския вътрешен БВП, като стойности които отделяме на глава от населението за здравеопазване, т.е. около 270 евро годишно, сме на много ниско ниво. В Германия отделят 3000 евро на човек, у нас парите са 10-12 пъти по-малко. Цените на консумативи и други медицински разходи са почти същите там. По-нисък е трудът.

- Да но имаме медикаменти, които са 2 пъти по-евтини в сравнение със средните в Европа...
- Малко по-ниски са цените на лекарствата, на база на допълнителни отстъпки и то не на всички. Има обаче случаи с генерични медикаменти, които са по-евтини в западните държави поради по-високия оборот, който правят там, затова и получават по-големи отстъпки. Едно е пазар от 80 млн. души, друго е 8 млн.
Въпреки, че разходите са по-ниски, нашата система има положителни неща. Тя дава доста по-добър достъп отколкото една Великобритания, например.
Медицинската помощ има 4 основни характеристики - качество, достъп, безопасност и ефективност. По отношение на достъпа имаме достатъчно на брой болници и аптеки, както и специализарана медицинска помощ. Начинът, по който се достига до тях, имам предвид болничната медицинска помощ, е много улеснен. Във Великобритания за преглед при джипи се чака 2 седмици, при специалист 37 дни, за болница - средно 3 месеца. Тук тия срокове практически липсват, или са по-къси. Добри сме и като квалификация на кадрите. Качеството е пряка функция на цената, защото под определена цена не може да има качество. Факт е, че медицинските дейности у нас са недофинансирани, т.е. или се правят с по-ниски разходи - спестяване, по-ниско качество на медицинското оборудване, или се доплащат от пациента. Ефективността зависи от резултата, но разбирате, че малко по-лош резултат от германската здравна система, но с 10 пъти по-малко разходи, дава по-добра ефективност. Така, че системата има и предимства, и недостатъци.

- Откъде идват постоянните оплаквания на болниците за недофинансиране, при положение, че през 2017 г. парите са толкова, колкото и през 2016 г.? Какво докладвахте пред здравната комисия в парламента ?
- Има обективни фактори. Бюджетът е същият като миналата година като изпълнение. Разпределили сме практически същата сума. Действително болниците виждат по-ниски стойности, с различни проценти. Пъвият фактор е, че в тази сума е включено условието те да могат да надвишават 3 на сто от раздадените пари без проблем, това е записано в Националния рамков договор. Тези 3 на сто ги няма в първоначално раздадените бюджети, но те ще бъдат усвоени навсякъде. 3 на сто на месец и до 9 на сто за тримесечие. Второто е, което оказва влияние, че бюджетите на болниците имат 2 компоненти - едната е дейности, които не са лимитирани от приложение 1 и се изплащат така както са реализирани - химиотерапия, лъчелечението, петскенери, дейностите по интензивно лечение, хемодиализа. От общо 137,2 млн. лв. разходи месечно, според Националния рамков договор. без тези 3 на сто са раздадени, 134,3 млн. лв. От тези 133 млн. около 30 млн. бяха месечните суми по приложение 1, които не са лимитирани, те вече нараснаха почти на 33 млн., поради това че се увеличиха разходите в химиотерапията. Тук имаме много фактори, но основното е, че населението застарява и се увеличава онкозаболеваемостта. Вторият фактор е, че преживяемостта на тези болни се увеличи с новите терапии и по-продължително време се лекуват. Много от онкоболните вече са като хронично болните, преживяват реално заболяването, но продължават с лечението. Не мога да цитирам процент, защото той е много различен в различните райони на страната. Вследствие на закупените по европейски програми линейни ускорители, многократно нараства дейността по лъчелечение, голяма част от която пациентите правеха в чужбина, главно в Турция. Това също увеличава разходите. Когато тези дейности нараснат от 20 на 33 млн. остатъкът остава по-малък. Това са двата фактора заради които болниците разполагат с малко по-малко пари за усвояване. Третият фактор са двете нови болници - тази в Панагюрище и кардиохирургията в Плевен, както и много нови дейности, които дадени болници са регистрирали. Т. е. разпределят се едни и същи пари за повече дейности и медицински субекти. Поради това процентите са малко по-ниски от миналата година - общо около 5 на сто. Има още един фактор - базата е взета от последното тримесечие на 2016 г. За едни е по-добре, за други е по-зле. Едни искат есенните месеци, във Варна болниците искат летните месеци, а не зимата. Тези неща се изглаждат в процеса на изпълнението в процеса на корекциите - там където има неусвоени пари от медицински дейности ще ги пренасочим към други болници, където са извършени повече.

- Гръмна скандал в онкологията в София. Как може да се контролират доставките на лекарства за онкоболните?
- Увеличаването на контрола на изразходването на онкомедикаментите е наша цел през тази година. Отчитаме увеличение на прилагането им в доста стръмна прогресия, което е неприемливо. Освен обективните причини да растат, искаме да засилим контрола върху количествата. В някои болници се изписват драстично по-големи количества отколкото в други. Другата причина е че при параентералните форми, се изхвърля голяма част от тях като остатъчни количества. Поради това в Националния рамков договор въведохме тази година задължение да се планират така, че да се харчат по-малко - да се комбинират фраконите, да се ползват сетове за съхранение. И другото е прословутото плащане на средно тегло. Това е средното тегло на месечно лекуваните пациенти. Голяма част от тях се изразходват на база килограм тегло. Въвели сме тези стойности, но това по никакъв начин не касае лечението и дозировката на пациентите. Тези индикативни стойности целят контрол. Там, където болници отчитат, че средното тегло на пациент е 108-110 кг очевидно ще заплатим след проверка. Няма да кажа кои са - ще кажа добрите примери за коректно и ефективно ползване на онкомедикаменти са - "Токуда", ВМА, и "Иван Рилски". там очевидно са въвели ефективни системи за контрол. И тук няма разлика дали болниците са частни или държавни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай