Министърът на образованието Красимир Вълчев участва вчера в кръглата маса "Бизнес и висше образование", организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и "Стандарт". Той коментира как образованието трябва да се настрои спрямо нуждите на пазара на труда, идеята да се дават допълнителни стипендии за дефицитни специалности и други проекти.
- Господин министър, как гледате на идеята да се обвърже кредитирането на студента с последваща негова работа за определен работодател?
- Не можем да задържим с каквото и да е мярка един млад човек в България. Основната цел би трябвало да е това, а не само да запазим средствата, които сме дали за обучението на един млад човек. Цената на един емигрирал млад човек е много по-голяма от това, което даваме като средства за неговото обучение. Това е цената на пропуснатата бъдеща стойност, на поколенията, които няма да се родят в България. И в момента имаме система за студентско кредитиране. Това, което се предлага, е обучението да бъде изцяло платено. Това ще направи, разбира се, студентът по-отговорен, но като цяло не можем да го задържим само с това в България. Защото най-малкото в рамките на ЕС има възможност за свободно движение на хора и ако това е държавна програма, това ограничение не може да бъде само за България.
- Подлежи ли на обсъждане идеята за изцяло платено висше образование?
- До момента не сме обсъждали такава идея. Дори в конкретното предложение не ставаше въпрос за такова, а за условно платено висше образование – при условие, че студентът не се реализира в България. Впрочем, това и в момента се случва чрез преструктуриране на приема и финансирането в системата. В тези професионални направления, където има по-ниско търсене, се намалява държавно финансирания прием, т.нар. държавна поръчка.
Това, което правим, е да настроим профилната структура на професионалното и на висшето образование в съответствие с търсенето на пазара на труда. Темата за участието на бизнеса не се ограничава само до това. Голяма част от бизнеса партнира с висшите училища и професионалните гимназии успешно – както по линия на дуалното обучение, така и по линия на студентските и ученическите практики. Предвиждаме да разширим за по-малките ученици, преди осми клас, взаимодействието с бизнеса по линия на дейности по интерес, на посещения в предприятия. Трябва да отваряме образователните институции и да насърчаваме взаимодействието между тях и компаниите.
- Имате ли някаква конкретна цифра в плана си за догодина за допълнителните стимули за дефицитните специалности?
- Още през тази година сме предвидили близо 5 милиона за втори стипендии на студентите в приоритетните професионални направления. Има професионални направления, където е особено остър недостигът. Това се дължи не толкова на липсата на предлагане на висше образование в тези професионални направления, колкото на търсене от страна на кандидат-студентите. Това са физически и химически науки, математика. Те не са много голям дял като брой на студентите, които са в тях. Съответно и сумите не са високи. Предвиждаме условно тези стипендии да бъдат насочени към заплащане на таксите в тези професионални направления, така че обучението да бъде безплатно. За съжаление, това, което виждаме, е, че всички тези усилия, които полагаме, дават резултат, но частичен и недостатъчен. Затова трябва да увеличаваме тези стимули, тъй като в някои професионални направления като педогогика, информационни и комуникационни технологии се е увеличил приемът, в други е намалял по-малко, благодарение на тези стимули, тъй като ние имаме общо намаление на броя на кандидат-студентите. Все още обаче тези мерки не са достатъчни. Също така правим преструктуриране на приема от професионалните направления, които не са приоритетни, за които не е налице толкова голямо очакване за недостиг на пазара на труда, към тези, които са приоритетни. В последните две години приемът от професионални направления икономика, администрация и управление, е намален с близо 13 хиляди.
- Това е част от една стратегия да върнем младите българи от чужбина, така ли?
- Не, това е по-скоро част от стратегията да преструктурираме приема и финансирането в съответствие с потребностите на пазара на труда. Факт е, че имаме сектори и професии, в които сближаването на доходите е по-голямо и там изтичането на млади хора е по-малко. И обратното, имаме такива, в които изтичането е по-голямо. Когато доходите достигнат някакво ниво, било 60 или 70% от средноевропейските, имаме тенденция за намаляване на нетната миграция. Така че с процеса на конвергенция, който се случва в България, намалява и това изтичане. Това, което трябва да направим като образователна система, е първо, да не допуснем нито едно дете да отпадне преждевременно от образователната система, да настроим профилната структура на професионалното и на висшето образование в съответствие с потребностите на пазара на труда и да подобрим уменията и компетентностите, които учениците придобиват. Оттам нататък, задържането на младите хора е функция и на пазара на труда, която ние невинаги можем да влияеем.
- Предвиждат ли се корекции на коефициентите за издръжка на един студент, каквито бяха направени в полза на педагогическите специалости, например?
- Има два вида коефициенти. Едните са, които отразяват различия в разходите за обучение на един студент между професионални направления. Обучението по едно професионално направление е по-скъпо, отколкото по друго. Корекциите в този коефициент има по-скоро за цел да създадем равни финансови възможности на различните професионални направления. Последните години увеличението на финансирането става по линия на комплексна оценка за качеството и реализация, т.е. по линия на това как се представят училищата, доколко обучението е обвързано с пазара на труда, колко обучават в приоритетни професионални направления. Това е втори коефициент, по който ние предимно увеличаване субсидията, така че и за следващата година увеличението на субсидията ще бъде най-вече по линия на комплексната оценка за качество и реализация. Правят се различни промени. Там, където има приоритетни професионални направления с намален брой студенти през последните години, те също получиха допълнителни средства за 2018 г. Там, където е най-високата реализация, получиха допълнителни средства и т.н.
- Как смятате, че може да се регулира големият брой висшисти, които бълва българското образование?
- От 2016 г. Законът за висшето образование дава възможност да регулираме броя на студентите в държавните висши училища в съответствие с комплексната оценка за качество на обучението и реализация. В резултат на това преструктурираме приема от професионални направления във висши училища с ниска оценка към такива с по-висока оценка. Както и от професионални направления, които не са определени като приоритетни, към такива, за които е налице очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В резултат на това преструктуриране през тази година имаме много по-малък прием в професионални направления като икономика, администрация и управление, право, отколкото преди три години. И съответно имаме по-голям прием в инженерни, технически професионални направления. Изцяло е освободен приемът в професионални направления математика, физически и химически науки. Приемът спрямо три години назад е по-малък, а ако някъде е по-голям, то това е точно в тези приоритетни професионални направления. Където, за съжаление, търсенето по принцип е ниско. Т.е. ние сме увеличили приема в тези професионални направления, които са по-желани от гледна точка на пазара на труда. Където търсенето е по-ниско, като цяло реализираният прием ще бъде по-нисък.
Това, което не е направено, е регулиране на приема в частните висши училища. Съгласно действащия закон те имат пълна свобода да определят приема си. Това е един от въпросите, които ще поставим за обсъждане дали да остане. Тъй като, от една страна, те работят със собствени ресурси, заплащането е изцяло от страна на студентите, но от друга страна политиката за рационализиране на профилната структура е обща.
- Коментирахте, че децата трябва да се насочат към природни науки, технически специалости. Как може да стане това?
- Това става чрез насърчаване на обучението по природни науки, математика по линия на дейностите по интереси. Готвим проект на нормативен акт, въз основа на който ще се финансират дейности по интереси в училища от държавния бюджет. Там ще поставим акцент върху дейностите, свързани със STEM (наука, технологии, математика, природни науки и т.н.). Отделно от това ще преструктурираме приема в профилираните и професионалните гимназии от профили и професии, несвързани със STEM към такива, свързани със STEM. В системата на висшето образование и в момента правим преструктуриране на приема към инженерните, техническите, аграрните професионални направления, които са определени като приоритетни.
(Използвани са въпроси и на други медии)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
