Учебници и храна за ромите ученици, а не готови пари

Учебници и храна за ромите ученици, а не готови пари | StandartNews.com

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители

- Гимназисти от ромски произход от IX и X клас с успех над 3.50 ще кандидатстват за стипендии от по 30 евро на месец, за да бъдат подпомогнати да завършат средно образование. Според Вас отпускането на стипендиите би ли могло да подпомогне учениците от ромски произход да завършат?

- Държавата отпуска 21 млн. лева за стипендии на ученици от VIII до XII клас по новия закон за училищното образование. Тези деца от ромски произход, които са VIII - XII клас ще получат т. нар социални стипендии или стипендии за успех. По новите наредби за изплащането на стипендиите на учениците се извършва от комисия, която се назначава от директора в учебното заведение и тези средства се диференцират. По социални проблеми стипендията е 30 или 40 лева, в зависимост от средствата в учебното заведение. За висок успех да кажем пълните отличници получават някъде около 50-70 лева, пак зависи от учебното заведение. Учениците, които имат успех 5,50 получават някъде около 40 лева по-ниски стипендии от тези на отличниците.

СБУ смята, че готови пари не би трябвало да се дават. Трябва да са под формата на учебници, помагала, ако трябва на тези ученици да се осигури безплатен обяд. Трябва да се осигуряват допълнителни образователни услуги, от които тези ученици имат нужда. Ако трябва да се заплаща транспортът им като се закупуват месечни карти. Виждаме какъв е резултатът от трансферирането на готови безотчетни пари. Ако досега този подход работеше всяко дете от ромски произход щеше да бъде облечено „в злато и сърма", както е приказката. Толкова много пари се изпохарчиха за тези мотивационни подходи да се накарат някои хора да си изпращат децата на училище, да имат отношение към тяхното образование и възпитание. Трябва да поставим изискването, законите да се спазват еднакво от всички. Мотивационните подходи, форми и методи трябва да бъдат за всички.

Всяко дете има различна нагласа за усвояване на учебния материал. Нека тогава всички ученици, които имат 3.50 успех да ги подкрепим. За да имат такъв успех това означава, че имат някакви пропуски от гледна точка на семейство или обществена и социална среда. Смятам, че българският учител трябва да бъде подпомогнат. Учителите, които работят в такава учебна среда с деца билингви трябва да получават допълнително възнаграждение и то всички учители. Опитът показа, че дете от ромски произход, което посещава 2 години детската градина не може качествено да научи български език. Конституцията и законите в страната, трябва да се спазват от всички. Никога няма да достигнем до едно демократично общество, когато правим неща, които не са в интерес на никого. Държавата ни, колкото и бедни да сме, всяка година отпуска по 13 млн. лева за транспорт на учениците. Всички ученици получават до 18 години или докогато са в училище детските надбавки. Това са все държавни пари, които непрекъснато отиват за подпомагане на всички деца. Според мен това е справедливо. Смятам, че МОН и Националният образователен център за интеграция на децата имат съвсем други цели и задачи. Подчертавам това, че от няколко години този център не е давал отчет за това как изразходва държавните пари. Има неща, които са изключително опасни от гледна точка на това, че сами си нарушаваме разпоредбите и след това казваме защо институциите нямат авторитет. Затова от няколко дни апелирам да се свика спешно отраслов съвет за тристранно сътрудничество и да се разискват всички тези въпроси. Чета по форумите, че са организирани някакви неправителствени организации и родителски асоциации.. Знам абсолютно всички подходи и кои са тези хора. Те стоят на яслата на МОН, вместо тези пари да отидат към учители и ученици. В това число независимо от какъв етнос са и в кой край на България живеят. Чета също, че се предлага да се създаде един обществен съвет по интегриране. Смятам, че това е нещо, което ми намирисва на търсене на обществена подкрепа извън законовите и законодателните правила, актове и норми.

Единственото решение на въпроса е да се седне в отрасловия съвет и да се направи пълен отчет на центъра за образователна интеграция на малцинствата, да се види за толкова години целевите средства от републиканския бюджет как са изразходвани, да се небележат мерки за материалното, не паричното, подпомагане на децата и учениците, независимо от кой етнос са.

Давам пример- децата със златни медали от международни състезания и олимпиади идват в СБУ, за да ги спонсорираме и да им купим билети за следващото състезание, от което пак ще се върнат със златни медали. Ето, нека една част от тези пари бъдат насочени за подпомагането на тези деца. Да им се купи билет до Сингапур, Америка или Европа или затова, че предстои да бъдем домакини на Световната олимпиада по математика и информатика.

- Кандидатстването за стипендията предполага самоопределяне на учениците като роми. Съществува ли опасност по този начин да се наблегне на различието между учениците и оттам да се получат конфликти в училище?

- Дълбоко съм убедена, че децата не бива да бъдат делени на етнически принцип. Изключително отговорно политически, професионално, човешко, морално трябва да се отнасяме към всички деца, независимо дали детето е родено на село или в града, от майка и баща роми, българи, турци, арменци, руснаци или евреи, или пък в семейства, които изповядват различна вяра. Нещата са много сложни и политиците трябва да внимават.

- Има ли всъщност равен старт за всички ученици в училище?

- Съгласно Конституцията е даден равен старт на всички деца. Както казват специалистите от Европейския институт по образование в Рим обаче 20% от успеха на децата зависи от училището и 80% от семейството. СБУ прокарва една идея в продължение вече на 6 години. Надявам се след 10-15 години тя да стане факт. Всички социални помощи в държавата да минават през обучението на децата в училище. Има една стратегия за обхвата на децата в училище, която е разработена от икономическия социален съвет. Там има няколко препоръки, едната е, че не може родители, които неглижират образованието на децата си да се ползват от социални помощи, да се ползват от програмите за временна заетост. Не може родители, които неглижират образованието на децата си да ползват всички онези неща, като плащане за въглища, за дърва, според правилата за социалното подпомагане. Това е много отговорно и е част на две министерства- на образованието и на труда и социалната политика. Те трябва да си разделят тези отговорности и всички социални помощи и детски надбавки да минават през българското училище. Ходи детето на училище-детето ги получава, не ходи -не ги получава. Трябва да подредим ценностите в обществото. Значи когато родител проявява физическо насилие към децата си може да го съдим и линчуваме, а когато умствено го унищожава - нищо. И двете насилия не са ли равностойни? Помислете.

(Пред Агенция Фокус)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай