- Успокоиха ли се страстите в БСП след конгреса в събота, г-н Паргов?
- Не бих казал страсти в истинския смисъл на думата. Моето очакване бе да се затворят някои противоречия, включително и личностни. Но очевидно това няма да се случи с начина, по който протече конгреса.
- Какво Ви дава основание да мислите така? Първите коментари бяха „Корнелия Нинова се бетонира, смаза вътрешната опозиция"...
Има най-различни трактовки и коментари. Не говорим за вътрешна опозиция, а за търсене на подход за представяне на този политически продукт, който бе поставен на обсъждане. За съжаление се видя, че делегатите бяха дошли по-скоро за първата точка, отколкото за дискусия по политиките. Празната зала пред Сергей Станишев и пред Драгомир Стойнев за алтернативния бюджет е показателен факт, както и падането на кворума след първа точка.
- Най-важните решения бяха взети с гласовете на половината делегати - около 400 при 600 регистрирани. Какъв знак е това?
- Конгресът е от 826 делегати. В самото начало липсваха над 200, след това решенията се взеха с малко под 400 делегата.
- Означава ли това, че в партията има огромно мълчаливо, но тлеещо недоволство?
- Означава, че трябва да спрем с приказките и да действаме. Надявам се, че алтернативният бюджет няма да остане само като еднократно действие, свързано с бюджета на държавата, който предстои да бъде обсъден и приет от парламента. А по-скоро ще бъде трасе за политики, за нова философия за преразпределение на националните богатства.
- Много се спекулираше на конгреса с това, че деветимата неназовани, но посочени чрез техни цитати от лидера висши социалисти са напуснали форума в знак на протест. Атанас Мерджанов направи гневно изказване, че това не е така. Какво се случи?
- Трябва да попитате самите делегати на конгреса защо напуснаха. Те трябва да кажат какво ги е мотивирало да си тръгнат. Това постави форума на ръба. Очевидно разправията в този стил ще продължи, което за мен е притеснително. Софийската градска организация, която няма претенцията да говори от името на цяла България, показва различни виждания и течения. Различни мнения, които трябва да бъдат обединени по подходящ начин. А именно - това, което се чу и в доклада: решителността да се спре развитието на този модел на управление на държавата, който е в момента и да се тръгне към нов начин. Конгресът е начална точка към това, не крайна. Не ми се иска да вярвам, че целта му бе единствено и само да се даде отговор на едни или други различни мнения в последните месеци. Ако това е била целта, да - тя е постигната. Но това по-скоро би осигурило някакво временно затишие, а не решение на проблема. И това е най-голямото ми притеснение. Но така или иначе всеки получи отговор. Очевидно се очакваше примирие или някаква развръзка, която да потуши страстите. Призовах преди конгреса да се съберем повече хора, да се поставят задачите и всеки да намери мястото си при решаването им. Конгресът постави задачите - и с доклада на председателя, и с решенията за българското председателство, и с алтернативния бюджет. Но очевидно очакванията не се изпълниха на 100 процента. Надявам се в следващите заседания на Националния съвет всяка от страните да прояви такт и разум, а не да се задълбае във вътрешни противоречия.
- На градската конференция в София посочихте, че искате да видите по-ясно опозиционно поведение от страна на БСП. Конгресът взе решение партията да поиска вот на недоверие на правителството. Това отговаря ли на вашите очаквания?
- Да. В доклада на Нинова пролича решимостта и твърдостта по отношение на сегашния модел на управление. Сегашният порочен модел на управление и желанието ни да разкрием неговите схеми, гафове и скандали, които самата партия ГЕРБ прави. Не случайно казах - конгресът е начало, не край.
- Какви трябва да са следващите стъпки на БСП?
- Разговорите и дискусиите в обществото за алтернативния бюджет трябва да продължат с различни групи. За мен това е философия и начин за управление на държавата, на публичните ресурси и тяхното преразпределение, което изисква по-дълга дискусия - не само на един конгрес или неколкоседмични дискусии в парламента и страната. Оттук нататък трябва да бъдат водещи принципи в работата, като начин на поведение и сигнали, които излъчва БСП. Това е една добра основа.
- Финансовият министър Владислав Горанов каза в събота, че Европа върви към плоския данък, че всъщност това е моделът на бъдещето.
-В момента в повечето страни в Европа има прогресивно подоходно облагане. В САЩ - също. Не съм чул в Европа да има такава дискусия. Ако на Екофин са си говорили министрите на финансите, това е друг въпрос. Но очевидно преминаването към една или друга данъчна система, във всяка една от европейските държави, ще отекне в цяла Европа, особено ако се случва в ключови държави като Германия и Франция.
-Прогнозирахте предсрочни избори и казахте, че БСП не е готова за тях. След конгреса какво е усещането Ви?
-Казах, че победата е несигурна от гледна точка на поставянето на тази цел и ясното й осъзнаване. След конгреса и доклада на председателя, мисля, че това пролича ясно – че когато осъзнаем, че това приближава и започнем да се готвим, тогава мобилизацията става различна. Особено за една партия като БСП, която е свикнала да се мобилизира непосредствено преди избори. Но не и преди това, което е чисто организационна грешка, която често допускаме. От което опонентите ни получават предимство на парламентарни избори последните 10 години.
- ГЕРБ реагира много остро на конгреса, излезе и с декларация, че 49-ят конгрес връща мракобесните времена на комунистическата партия, че се е събрал само за да обсъжда ГЕРБ...Как ще отговорите на това?
- Очакван отговор от ГЕРБ. Подозирам даже, че те са влезли във вътрешнопартийната реторика, което на моменти звучи притеснително. Голяма част от тяхната ръководна членска маса познава тези времена, участвала е в тях и е получила своя фундамент на развитие точно в тези времена. А тогава България беше в първите 30 страни по развитие. А в момента е доста назад в класацията. Бих им препоръчал да се стремят точно към тази цел – да доведат страната до тези челни световни редици по икономическо развитие от времето на социализма.
- Управляващите казват, че сме в първата десятка по приходи, в резултат от борбата с контрабандата...
- Да се говори за отделни компоненти не е сериозно. Очевидно, че е лесно да изтъкваш един или друг компонент като предимство. Но като цяло състоянието на държавата не е розово. И това всички българи го знаят и усещат. Четирипроцентният растеж, с който се хвалят, е благодарение на инвестиции, направени преди години, които дават плод сега като растеж. Но това няма да е задълго, особено на фона на липсата на нови инвестиции в държавата. Големият проблем, който трябва да решим в България, е какво, освен европейски фондове и приходи от българите в чужбина, е как за да достигнем едни по-високи равнища на икономиката, които да повишат благосъстоянието. Очевидно, че само с тези два компонента няма да се успеем. Имайки предвид сегашната структура на икономиката и липсата на стабилен фундамент трябва да се замислим за една сериозна икономическа стратегия, която да бъде родена не само в политическите централи, но в различните икономически центрове, заедно с учените. И така да подготвим страната за един съвсем друг модел на фунциониране. От този латентен, статичен модел, в който сами се вкарахме, чакайки някой да ни даде нещо, да ни постави условия срещу които да получим нещо. Случаят с бежанците беше такъв – дръжте си бежанците тук, а ние ще ви дадем едни пари. Вие им се радвайте, но не ги пускайте. Да, но това не е решение на въпроса. Не виждам мястото на България по този начин в „обединена Европа", която никак не е обединена в момента. В рамките на това председателство, България трябва да заяви своето ново място в Европа, включително и в икономически план. Защото тези шест месеца могат да дадат възможности, които в бъдеще да оползвотворим.
- На конгреса - и в словото на Корнелия Нинова, и в доклада на Сергей Станишев стана въпрос, че когато БСП предлага добри идеи, те не се приемат, включително и в Европа, само защото са леви. Когато същите идеи се предлагат от десните, се приемат като много добри. Толкова ли е невъзможен разговорът между леви и десни в България?
- Разговор и диалог трябва да има. Има усещането, че на хората им омръзна от скандали и препирни по начина, по който се случват. Реакцията на ГЕРБ също е доказателство, че катализират такъв процес. Отговор на отговора, реплика на репликата, дуплика на дупликата. Въпросът е това води ли до нещо градивно. Това, което наблюдавам е, че обществото, чрез мълчание и тихо роптаене, по-скоро отказва да приеме такава политика. Обществото очаква друг тип политика, особено в такива моменти. ГЕРБ има претенции да бъде политическият ментор, БСП има своята претенция да бъде алтернатива и да кара управляващите да си вършат работата по по-добър начин. Очевидно, че тази съпротива от страна на управляващите не работи в тяхна полза. Но пък и рейтингът на БСП не се покачва.
- Това втвърдяване го има в много голяма степен и в БСП – всичките упреци на Корнелия Нинова, че има хора, които влизат в колаборация с ГЕРБ, пречат на такъв тип диалог.
- Какво значи колаборация? Чухме много критики за това, как сме постъпили при избора на парламентарната квота на ВСС, защото гласуването на БСП е било решаващо. А докладът на конгреса прозвуча като директно обвинение към всички структури на партията. Тезата „ние горе се променихме, но долу не се променихте", не ми звучи адекватно на този фон.
Подейстава като разделителната линия „млади - стари". В София средната възраст на управленския състав е 41-42 г., при над 60 г. преди само две години. Второ, депутатите от Градска организация, избрани от София, а и в страната, общинската група, ръководният състав – видимо това са млади, амбициозни, обучени хора, набрали своя опит и потенциал, с който привличат и своите връстници. Така че в това отношение София е водещ пример в цялата страна. И тази политика не е от вчера, а е водена и от предишните председатели на оргаганизацията в София. Т.е. тази посока на обновление, на правенето на нови екипи, на включването на млади, активни хора, на подобряване на комуникацията, е факт.
- Първи обявихте и кампанията за местни избори.
- Да, обявихме, че трябва да стъпим на предизборни релси. Да сме в постоянна кампания, защото предсрочните парламентарни избори чукат на вратата, но могат да се случат, могат и да не се случат, а европейските и местните избори идват по план през 2019 г. Тоест от сега да сме на предизборни релси, а не в последния момент, при горещата фаза, защото така избори очевидно не се печелят.
- Казахте, че ще търсите софийския „Румен Радев" за кандидат-кмет.
- Софийският „Румен Радев" е по-скоро нарицателно на успеха на БСП от президентската кампания с фигура като Румен Радев. Разбира се, за кмет на София ще направим и поредица от изследвания, фокус-групи, в които да видим този е моделът и събирателеният образ, който обединява повече хора извън рамките на БСП. По-скоро това трябва да е човек инженер, архитект, но най-вече добър мениджър, който се е доказал. Тъй като да управляваш град като София, трябва да си добър мениджър. Очевидно, че ерата на добрия директор на училище свърши, т.е. изчерпа своята функция и трябва антипод точно на този модел.
- Вътрешни избори?
- По-скоро ще направим вътрешно допитване. Ще търсим точно такъв образ, който да събере подкрепа и извън рамките на БСП и да ни изведе от изолацията, в която сме вече 28 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
