22:25 ч.

17.12.17

8 мин.

0

3

0

Трябва да преведем европейския кораб през бурното море

от Красимира Темелкова |

Трябва да преведем европейския кораб през бурното море

-Господин Златев, в какъв момент за ЕС България поема първото си ротационно председателство?


-В изключително важен момент предвид доста динамичната глобална геополитическа обстановка. В последните няколко години ЕС и изобщо светът като цяло преминаха през доста турбулентни състояния. Ако погледнем ретроспективно, едва ли ще намерим период в най-новата история на света, в който за толкова кратко време да са се случили толкова много кризи. В момента, в който България поема председателството на Съвета на ЕС, ние ще продължим да работим за посрещането на всички тези предизвикателства, които са пред нас.
-Готова ли е България като политики, идеи и логистика за това председателство?
-Да, ние сме в ежедневен контакт с представителите на българското правителство, които работят в различните аспекти на подготовката. Абсолютно удовлетворени сме от това, което наблюдаваме – както по отношение на подготовка за работа по съответните досиета, така и по отношение на цялата организационна дейност. Днес следобед (в петък – бел.ред.) министър Лиляна Павлова организира поредната координационна среща между представителите на нейното министерство и посланиците на страните от ЕС у нас. Срещата е в НДК, където ще е седалището на председателството. Всички посланици могат да се убедят в степента на логистичната подготовка.


-Т.е. НДК, чийто ремонт в един момент като че ли изчерпваше публичния дебат за председателството, вече е готов?


-Съжалявам, че тази тема като че ли беше по-интересна. Нека не забравяме, че председателството не е просто една сграда и прилежащата й инфраструктура. То е нещо много по-важно, а именно – работата по всички тези политики и законодателства, които ще ни се паднат в рамките на тези шест месеца.


-Казахте, че моментът, в който поемаме председателството, е сложен за съюза. Кои ще са основните предизвикателства за България като председател на Съвета на ЕС?


-Основните предизвикателства са свързани с предизвикателствата пред целия ЕС. Както казах, живеем в динамично време, в което от важно значение е сигурността на гражданите на ЕС и защитата от заплахи от най-различен характер. Имам предвид конфликтите, които се случват около нас, кибер сигурността. Друго много важно предизвикателство, по което България като председателстваща страна ще трябва да продължи да води дебата, е в какъв реформиран Европейски съюз искаме да живеем. Предстои излизането на една от големите и силни икономики каквато е Великобритания от Евросъюза. По време на българското председателство ще продължи и работата по тези преговори. По това време ще се проведе и първата важна дискусия за бъдещето на европейския бюджет след 2020 г. , когато ЕС вече ще е от 27 членки и в същото време в бюджета ще има дефицит от средства, които досега идваха от Великобритания като една от големите страни-донори. Има да се довършва работа по отношение постигането на енергиен съюз, на единния цифров пазар. Той е страхотна възможност за генериране на нови работни места и за конкурентноспособност с лидерите в тази област като САЩ, Индия и т.н. Важно за България е да подчертае, че именно българският еврокомисар отговаря за развитието на този ресор. Трябва да се работи също така за задълбочаването на европейския икономически и валутен съюз и за недопускането отново да бъдем въвлечени в икономическа криза. Това са все важни предизвикателства, по които ще се работи по време на българското председателство.


-Какъв може да е приносът на България като теми към европейския дневен ред?


-Аз не бих разглеждал така нещата, защото България е част от ЕС и горепосочените теми са от значение за всички страни-членки. Работа на всяка държава, която упражнява ротационно председателство, е точно тази – да бъде „честен посредник" между правителствата на различните страни-членки, така че ЕС да излиза с общо становище по всички тези важни проблеми.


-Да, но България например акцентира върху темата за Западните Балкани и тяхната европейска перспектива. Какво развитие може да се очаква по тази тема през следващите шест месеца?


-Хубаво е, че българското правителство изважда европейската перспектива на Западните Балкани на преден план, защото това е още един ясен сигнал към нашите приятели и съседи, че не са изоставени и на произвола на съдбата. Очевидно в момента има политическа воля и импулс европейската интеграция на Западните Балкани да се засили. Тук ролята на България ще бъде отново да координира и моделира дебата в рамките на ЕС за важността на неговото разширяване. Нека не забравяме обаче също така, че как се развива процесът на интеграция на една страна, която иска да стане член на ЕС, зависи основно от самата страна. Ние сме показали ясно какво трябва да се случи, за да може една страна да стане член на ЕС. Пътят, който и България извървя, следва да бъде извървян и от всяка друга страна-кандидат. Това, което ние можем да направим, е да поддържаме дебата за важността на европейската перспектива на тези шест страни от региона на Западните Балкани. И също така да направим някои по-малки, но важни и конкретни стъпки, които да покажат на гражданите на тези страни, че ЕС мисли за тях.


-Какво имате предвид?


- ЕС разполага с различни инструменти, чрез които подкрепя реализирането на съоветните реформи, които би следвало да се извършат в страните-кандидатки. Това нещо ще продължи. Докато страните преговорят по политическите въпроси, трябва да направим и някакви по-конкретни стъпки, отнасящи се например до свързаността на Балканите. Говорим за свързване на жп линии, на пътища, на енергийни системи, телекомуникации. Последните са изключителна важна тема и най-вече въпросът с постепенното намаляване на таксите за роуминг. Защото само на 60 км от София, отивайки в Сърбия, се оказва, че роумингът е ужасно скъп. Така че тези стъпки може да изглеждат малки, но са много конкретни, по които се надяваме да започнат разговори за постигането им. Нека не забравяме, че всички тези намерения отнемат чисто технологично известно време. Ако говорим за роуминга, трябва да се преговаря с телекомуникационните оператори, ако говорим за инфраструктура и свързване на енергийните системи, трябва да се мине през съответните процедури. Но независимо от това, ясно изразявайки политическата воля, че това ще се случи и предоставяйки необходимия ресурс, това е ясен сигнал към гражданите на тези страни. Нашата задача ще бъде също така да комуникираме по-активно с гражданите на държавите от Западните Балкани. Защото, за съжаление, живеейки във времената на хибридните войни и фалшивите новини, се оказва, че, въпреки че ЕС е най-големият донор на финансови средства за икономиките на страните от Западните Балкани в момента, ако попитате един средностатистически гражданин на всяка една от тези страни коя държава или организация им помага най-много, обикновено отговорът ще бъде не ЕС, а примерно Русия или друга държава.


-Може ли да се очаква в обозримо бъдеще развитие по темата за членството на страната ни в Шенген и еврозоната?


-Въпросът с приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство е политически. Още през 2010 г. ЕК е заявила ясната си позиция, че България и Румъния са изпълнили всички технически критерии за влизане в зоната. Това беше нееднократно подчертавано от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, преди дни имаше дискусия в ЕП, където неведнъж беше посочвано, че е крайно време двете страни да бъдат приети. Така че въпросът опира до възможностите и умението на българската дипломация и българските власти да убедят ръководителите на страните-членки, които все още имат някакви резерви, да променят своето мнение и да подкрепят присъединяването на двете държави към Шенген. Нека не забравяме, че това решение трябва да се вземе с консенсус. Друг важен фактор е и вътрешнополитическото развитие в съответните страни, които все още имат резерви, тъй като въпросът е политически. Що се отнася до еврозоната, нещата изглеждат по-ясни. Влизането в нея отново е свързано с изпълнението на конкретни критерии и с ясно изразена политическа воля. България изпълнява тези критерии, налице е силно изразена политическа воля. Периодично ЕК и ЕЦБ правят преглед на степента на готовност на страни, които са изявили желание да влязат в еврозоната. Следващата такава проверка ще бъде през 2018 г. След експлицитния призив на Жан-Клод Юнкер, че страните извън общото валутно пространство, могат да се присъединят към него и дори да получат техническа помощ за подготовката си, този процес ще върви напред.


-В първите дни на председателството ни предстои вот на недоворие към правителството. Как ще се изтълкува това и каква би била вашата препоръка към политиците ни за следващите шест месеца?


- Не смятам, че това, че ще имаме ситуация с вот на недоверие, е нещо странно и драматично – това са нормални неща в един политически процес, независимо от това къде се случва той. Аз смятам, че българските политици са достатъчно отговорни, за да осъзнават важността на това, което предстои за страната ни. Да осъзнават, че политическата енергия би следвало да се насочи в посока на реализиране на едно успешно председателство, вместо да се задълбава в някакви теми. Нека не забравяме, че бидейки на кормилото на ЕС, образно казано, носим отговорност за доста по-голяма палитра от неща, които се случват в целия съюз. Така че аз лично нямам притеснения. Вярвам в чувството за отговорност и мъдростта на българската политическа класа за реализиране на едно успешно председателство.
- Защо за самата България ще бъде важно това председателство и с какво ви се иска да бъде запомнено то?


- Важно е, защото е доказателство и признание, че страната ни, независимо от факта, че е сравнително отскоро член на ЕС, получава отговорната задача да води и балансира тези важни за бъдещето на ЕС дискусии, за които стана дума. Другото важно нещо е, че самата ни страна ще бъде в центъра на вниманието на Европа и на света. От това България би могла да извлече много индиректни ползи, свързани със засилен интерес от страна на инвеститори, туристи, могат да се подпомогнат малките и средните предприятия. Можем да запознаем света с нашата история, култура, паметници, природа – всичко това, което по една или друга причина за момента не се е случило. За съжаление, страната ни не е много позната в някои части на Европа. Това е една страхотна възможност да направим България по-позната и да повишим нашето национално самочувствие. Смятам, че ние страдаме от не особено високо национално самочувствие. Много ми се иска България да бъде запомнена като страната, председателстваща ЕС в едно доста сложно време и въпреки това, възползвайки се от вятъра, който духа в платната на Европа, успяла да преведе европейския кораб през това бурно море на най-различни предизвикателства към успешната посока, която е свързана с подобряване живота на гражданите на ЕС.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 09:06 · 18.12.2017
Подарете на гостите по един бездомен пес-подарък от Фандъкова и символ на нео-либералната свободия и толерастия.
РАДЕВ · 07:27 · 18.12.2017
ДА НЕ СТАНЕ КАТО С ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ
Потребител · 04:11 · 18.12.2017
Да това е много добра възможност за реклама на България, на овце и карви в парковете, и цигани в каруци по магистралите , мръсотията по улиците .То това всичко става орицателна реклама,
Въпроса е как искате да бъдете посрещанати като туристи,както ви посрещат в Търция,Франция и Испания , или както ви посрещат по Българското черноморие?
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент