Руслан Трад е председател на Форума за арабска култура, блогър, активист, както и четвъртокурсник по връзки с обществеността във факултета по журналистика в Софийския университет "Кл. Охридски". Той е българин със сирийски корени и един от най-посветените в конфликтите в Близкия изток. Ангажираността му с войната в Сирия започва от самото начало и, както признава самият той, не е правил нищо друго, освен в продължение на три години да изчита всичко по темата. Познава се с участници от всички страни на конфликта, води постоянно лични разговори с десетки хора, които действат в страната с различни мотиви и цели. Руслан е от топ коментаторите на сирийската криза. Даваме му думата заради точността, с която умее да подреди пъзела и да внесе яснота в сложния и кръвопролитен конфликт.
- Стотици публикации, репортажи, блогове и социални мрежи: в същото време са малко хората, които могат да се ориентират добре за кризата в Сирия. Защо според теб е този хаос на мнения?
- Още в началото вилнееше цензура. Имаше голямо интернет затъмнение. Липса на опозиционни медии също. Дълго време Фейсбук и Туитър бяха забранени. В тези моменти си говорих с приятели от Дамаск чрез програми, които разбиват интернет блокадите. В същото време интересът тук към ставащото там e слаб - макар че война има от три години, и то на 2000 километра от България, стига се за ден с кола. Разговорът за Сирия започна едва след като се заговори за удар на САЩ. Парадоксално е, но географското разположение не винаги е гарант за обществен интерес. Когато се чу март месец 2011-а, че има протести в Сирия, никой не знаеше какво става и почти никой не обърна внимание. Трябваше да се стигне до ескалацията, на която сме свидетели в момента.
- Би ли проследил хронологично бунтовете - от първите дни до сега?
- Тръгна от младите, от 20-годишните. Поводът беше арестуването на деца, рисували графити с антиправителствено съдържание. Местните власти отказаха да ги пуснат. И тогава се активираха дълго натрупвани напрежения. Много богати и много бедни. Увиснала във въздуха средна класа. Липса на свобода на словото. Социален безпорядък. Младите в Сирия са привърженици на крайно леви идеи, с анархистки оттенък. Ето пример: една от приятелките ми там е феминистка, лява, със силно изострено чувство за справедливост. Тя е против патриархалния строй, против недемократичното управление и бедността. Хора от неин тип създадоха протестите в началото. Бяха донякъде сходни със софийските - мирни, с хумор, с плакати и страхотна креативност. За разлика от българските протести обаче, тези хванаха младите в цялата страна. Благодарение на социалните мрежи - всички други източници на новини бяха затъмнени. В Хомс се събраха 500 000 души на протест тогава. Сега 2/3 от града е в руини.
- Доколко силен бе религиозният и антирелигиозен оттенък?
- Неголям. Сирия е светска държава, основно. В протестите имаше християни, сунити, шиити, всякакви.
- Как мирното начало обаче стигна до гражданска война?
- Вина имa правителството. Започнаха официални изявления - че това са протести, които целят да разединят обществото. После пратиха милиция, която да се внедри в редиците на протестиращите - без униформи, прикрити. Така направи властта и в Турция, и в Бразилия, и в Мексико. Тактиката бе успешна - в един момент милицията започва да стреля от редиците на протеста, а това развързва ръцете на властта да използва сила - с логиката "ето, има въоръжени хора на протестите, значи са заплаха за националната сигурност". Започнаха арести - над 200 000 бяха отведени с белезници до началото на 2013-а година. Затворите се препълниха. А те са жестоки, не по-малко от турските. Всеки сириец ги знае - най-страшен е затворът в Палмира, в пустинята, пълен е с политически затворници. Всичко това задейства спиралата на насилието, на връщането на удара. Истината е, че ако властта бе подходила по-меко, като нищо протестите щяха да заглъхнат и да няма кръвопролитие.
- Сега обаче гледаме следните картини: опозицията в Сирия е с калашници и често има направо милитаристична подготовка. Това едва ли са красивите млади хора, които са започнали процеса. Откъде дойдоха калашниците?
- Всъщност на много млади там им се иска да имат оръжие. И някои имат. Калашниците са в ръцете на Свободната сирийска армия (ССА). Тя е въоръженото крило на Сирийската национална коалиция, опозиционната сила, която воюва с Асад. Действа отвън, събира се в Истанбул. Сбор от различни партии, с искане за оттеглянето на Башар. Оръжието им идва от казармите, които бяха разграбени в последствие на бунта. Внася се - малка част, и от Турция, Ирак, Йордания, Ливан. Количеството на оръжие и пари на ССА обаче е малко - те са по-слаби от правителствените войски. Опозиционната армия е съставена главно от дезертьори - войници, генерали, полковници, които бягат в Турция и формират ядро. Питате къде са отишли младите. Много от тях се присъединиха към тази армия. Там има и таксиметрови шофьори, учители, студенти, доброволци. Има момчета на по 15 години, загубили семействата си - затова се присъединяват към бунтовниците. Търсят мъст.
- Как млади хора искат да воюват? Не ги ли е страх? Защо не се прибраха вкъщи?
- Защото няма вкъщи и няма връщане назад. Когато правителството стреля по протестиращи, дори и да си млад, узряваш за идеята, че имаш нужда от оръжие. Иначе си беззащитен. Това е отчаяние, което ние трудно можем да разберем.
Много от хората казаха: не можем да позволяваме повече да има убити протестиращи, да има толкова арести. Обособиха се въоръжени групи. Мирният протест свърши. Последва отговорът на властта - започнаха да удрят със самолети. И тогава, в средата на 2012-а, гражданската война вече беше факт. Дойдоха и джихадистите.
- Една от тезите е, че джихадистите са подкрепили опозиционните армии, което безкрайно дискредитира каквато и да била идея за граждански бунт.
- Не е така. Те са трета страна в конфликта. Имат свои интереси. Голяма част от тях са местни туркмени, черкези и чеченци (чеченци в Сирия има от XIX век). Те започнаха с атаките си през 2012-а и воюваха с мирната опозиция, гориха офисите им. Много сирийци поддържат конспиративната теория - че първоначално джихадистите бяха подкрепени от правителството.
Защото правителството използваше следната реторика - "спрете протестите, хаосът ще докара крайни ислямисти в държавата". А после така и стана. Започнаха да отвличат активисти от опозицията, да убиват адвокати, които защитават политически затворници. Целта им според мен е: да установят власт в традиционно слабата откъм власт Северна Сирия, където по традиция действат опозиционните сили. Край Латакия, крайбрежието на Сирия например, джихадистите застреляха един от лидерите на Свободната сирийска армия. След като се наложат над опозицията, ще искат да се справят с правителството, защото Асад е сравнително светски човек, а те искат да наложат радикален ислям на власт. Поведението им е точно такова - те се бият с опозицията и властта едновременно. Добре обучени са, имат пари и оръжие и най-мощните удари срещу Асад идват именно от тях. Сред тях има групи на "Фронт ал Нустра", на "Ал Кайда", както и на "Ахрар ал Шам". Към тях също са се присъединили и мнозина младежи - в отчаянието си те влизат в редиците на подобни бригади. Ислямистите дават по-голям шанс за лична мъст на тези, които са загубили семействата си, защото са по-добре подготвени от опозицията и нейната Свободна сирийска армия. ССА в момента боксува заради липсата на оръжие.
- Да обобщим - три страни, всяка за себе си - правителството на Асад, опозицията и нейната Свободна сирийска армия, както и придошлите ислямисти.
- Има и четвърта. Кюрдите. Те искат автономия в Сирия. На 15-16 септември се случи събитие, за което никой не писа - панкюрдска конференция в Северен Ирак. Тя е прецедент. Темата бе - създаване на бъдещ Кюрдистан.
- Откъде се информираш?
- Активистки мрежи. Кюрдски сайтове. Говоря с приятели от всички фракции, знам много и от частни разговори. Отделям много време - не се занимавам с нищо друго освен с това вече трета година. Чета и официална информация, събирам пъзела. Пълно е с частични истини, но ако ги сортираш внимателно, можеш да получиш цялата картина.
- Стигнахме до кюрдското участие.
- Миналата година бях в Диарбекир, който се смята за столица на неродения Кюрдистан. Кюрдите в момента са склонни да подкрепят опозицията, тъй като Свободната сирийска армия им обещава автономност при сваляне на Башар Асад. Именно заради това Ердоган е сравнително пасивен. Понеже ако кюрдите направят държавата си в Северна Сирия, това ще отслаби натиска за същото в Югоизточна Турция. Впрочем, кюрдските райони в момента са единственото място в Сирия, което е относително спокойно.
- Големите външни играчи - САЩ, Русия, Арабският свят. Каква е ролята на всеки от тях?
- Щатите нямат интереси в Сирия, каквито имаха в Ирак. Сирия има нефт, но само колкото да задоволи собствените си нужди. Обама влезе в собствения си имиджов капан - каза, че Асад е пресякъл червената линия, използвайки химическо оръжие, и оттук-нататък ще робува на собствената си закана, без реално да има кой знае какъв политически интерес. На САЩ Сирия им трябва единствено за да могат да помагат на Израел отблизо, ако химическото оръжие бъде използвано срещу държавата приятелка. Но това не е чак залог за война - понеже Башар Асад е внимателен и няма да посегне към Израел. Иначе това с химическото оръжие и срещата с Путин е прах в очите. Понеже Асад и да се разоръжи откъм химическо оръжие, остават артилерията, въздушните удари... Войната ще продължи, жестокостта също.
- Какъв е ъгълът, от който Русия гледа?
- Русия е главният доставчик на оръжие на режима на Дамаск. Което означава огромен икономически интерес войната да продължи. Оръжието е скъпо, Сирия го купува и едва ли руските олигарси биха се съгласили да загубят толкова надежден партньор.
- Как се меси Арабският свят?
- Иран е силно заинтересован. Защото Иран се възприема като закрилник на всички шиити. В Сирия шиитското присъствие е силно, още по-силно е в Ливан, където действа "Хизбула". Така че Иран има и идеологическа, и геополитическа полза да поддържа режима в Дамаск. Сирия е мостът към Ливан, би могла да свърже влиянието на иранците. Саудитска Арабия пък е традиционният враг на Иран. И съответно не иска да допусне тяхното влияние в Сирия. Двете държави рядко влизат в пряк конфликт, но действат на територията на трети страни. В Йемен например през 2012-а общности на шиитския ислям се вдигнаха на бунт срещу президента Салех. Саудитска Арабия влезе с армия и потуши бунта. Сблъскаха се и в Бахрейн миналата година. Кралството бе свидетел на масови протести от шиитското население. Властта пък е съставена от сунити. Съответно протестиращите бяха подкрепени с оръжие от Иран, а властта от Саудитска Арабия, която влезе пак с армия и спря протестите. Сега Сирия е поредният случай, която става арена на тези две разновидности на исляма. Добавете и тях - Иран и Саудитска Арабия към картинката.
- Много хора набързо се плашат от опасността за трета световна война. Виждаш ли подобни основания?
- Едва ли. Повечето държави искат следното - войната в Сирия да продължава на местно ниво, за да могат да си продават оръжието. Интересите са икономически и големите сили имат изгода от това войната да продължи и 20 години. Ставащото е и отглас от Студената война, Сирия е едно от игралните полета.
- 20 години? Умират хора, умират деца - отново ли потвърждаваме безскрупулността на търговците на оръжие?
- Разбира се. Звучи цинично, но е истина - за много от богатите хора в Сирия например няма особено значение, че умират деца. Водил съм разговори, от които се чувствам омерзен. Имам познати там, които ме поканиха да ходя с тях в Сирия на море. На фона на ужаса наоколо. Те живеят в собствен свят. Нищо не ги трогва.
- Какво да правим със сирийски бежанци тук?
- Положението е страшно. Не защото ще дойдат в България джихадисти с автомати, а защото идва зима. А всички са пристигнали с една фланелка. Масово бягат без нищо със себе си. Три години българската държава не осъзнава, че има война в държава на 2000 километра оттук и е напълно очаквано да има вълни от бежанци. Сега бежанските лагери съществуват най-вече заради доброволците и тяхната човещина. Без хуманност и помощ тази зима ще има жертви.
- Много хора се опасяват от кражби заради бежанците.
- Естествено. Ходил съм в лагерите - има в Елхово, село Баня, Любимец, в кварталите "Овча купел", "Враждебна", "Бусманци". И навсякъде е едно и също - недостатъчен брой легла, мизерия, бежанците са на ръба на оцеляването. Не могат да работят нищо, защото бюрокрацията им пречи да получат статут. Всеки, щом стигне до глад и безизходица, започва да краде - той просто няма друг избор. Ако властите не се постараят да помогнат на бежанците, те ще се криминализират - неизбежно е. За момента всичко се крепи на доброволци.
- Какво ти пишат приятелите ти от Сирия - студентите, младите момчета и момичета?
- Опитват се да ходят в университета, да живеят нормално, доколкото е възможно.
- Как се ходи в университет, когато наоколо падат бомби?
- Ами така. Правят дори партита. Едно момиче ми каза - "Тази вечер сме на купон". Точно на девети септември, когато се говореше, че САЩ ще предприеме удар. Питам я: "Как така, сега е най-опасно". Тя ми каза: "По-добре да си отидем с усмивка, отколкото просто да паднат ракетите и да умрем."
- Това не е евтина филмова реплика, нали?
- Не. Те имат нужда да се събират, да се забавляват, да стопят напрежението. Много от тях са дори оптимистично настроени. Младите сирийци имат богата обща култура, изключително енергични, вещи в интернет, със страхотно чувство за справедливост. А често им се случват ужасни неща... Разан Газауи например, момиче активист, което познавам, заради арест на йорданската граница бе арестувана и близо месец стоя зад решетките. Сега избяга и живее в Швеция. Следи всичко много повече от мен, опитва се да помогне отвън. Прави международни кампании, опитва се да прикове вниманието към проблемите на страната ни.
- Страх ли те е, получаваш ли заплахи?
- Постоянно. Сирийската общност тук е разделена, както в Сирия - проправителствени и анти. Не си говорят, карат се, мразят се. Казват ми - понеже съм умерен опозиционер, - че съм ислямист, че подкрепям "Ал Кайда"... Опасявам се, че ме подслушват и ми следят разговорите в интернет.
- Този специално няма да е труден за проследяване. Иска ли ти се да се върнеш в Сирия?
- Да, често имам такива моменти.
- Какво би направил?
- От мен войник не става, но бих снимал, бих събирал информация, бих говорил с хората. Не мога да се реша обаче, между идеализма и страха съм. Затова за момента правя това, което мога - да помагам на бежанците.
- Изходът от кризата?
- Не знам. Както виждаш, омраза, напрежение, чуждо влияние, отчаяние - всичко кипи до смъртоносна точка. А когато войната свърши, омразата ще продължи да тлее. Жертвите са между 130 000 и 200 000. Арестуваните още повече. Браздата е прокарана и това не се лекува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
